Руски анализатор и историк: Армията ни никога не е умеела да воюва

Руската армия никога не е умеела да воюва.

Това обобщава руският политически наблюдател и историк Юрий Гиммелфарб в интервю пред Александър Кушнар, главен редактор на независимото информационно-аналитично издание NEWSADER. Ето какво още споделя Гиммелфарб в интервюто си: 

Александър Кушнар: Здравей Юрий, има такъв въпрос. Русия се е готвила за тази завоевателна война срещу Украйна и всъщност срещу Европа няколко десетилетия. За три седмици тя загуби почти една трета от силите си и е принудена да се обърне за помощ към Китайския режим. Как така се получи, че Путин, който за последните 12 години похарчи около 600 милиарда за превъоръжаване на армията сега губи войските си. Те горят като кибритени клечки.

Юрий Гиммелфарб: Момчета, а вие какво искате от армия, която от самото начало е била ориентирана, че ще я посрещат с цветя. Добре, хайде да предположим, че за рожден ден са ти подарили синхрофазотрон. Много скъп апарат. И ще ти задам простия въпрос: А ти можеш ли да работиш с него? Тук е същата работа. Въоръжението е нищо. Тази армия се е готвила за победен марш. Аз постоянно цитирам Еклезиаст: „Всичко което съществува, вече е било”. През 1904 г. руската империя се готви да проведе малка победоносна война против никому неизвестната Япония. Всички знаем как завърши това. Самохвалната и лекомислена вяра в лесната победа не водят до нищо добро. Това е единият аспект.

Вторият аспект е, че тази армия никога не е умеела да воюва. Тя винаги е засипвала врага с трупове си. По принцип руската армия не умее да воюва. За какво говорим, когато афганистанските муджахедини изгониха тази армия с ритник в задника. Тук няма да бъде като в Афганистан, тук ще бъде Афганистан на квадрат. За какво говорим, когато въоръжените с автомати чеченски опълченци слагаха тази армия на … сещате се къде. Ами не умее да воюва тази армия. Те могат да воюват само с челни атаки и огромни жертви. Това е всичко. Затова са тези загуби. И после се гордеят с тези трупове. Това е сбирщина от престъпници или садисти. 

Русия е изтеглила войските си от района на Киев след тежки загуби

Александър Кушнар: Добре, армията е от сополанковци, които лесно се предават в плен и виждаме 18, 19, 20-годишни младежи, практически деца и малко са по-възрастните от 25 години. Но въпреки това за 20 дни руския режим загуби 3-ма генерали. Моля, обясни защо бяха ликвидирани толкова много старши офицери на територията на Украйна? И въобще какво се случва, защото по идея, те са длъжни да командват, а не да бъдат на предните позиции. Как са се оказали там?

Юрий Гиммелфарб: Защото те са се учили от филма „Чапаев” (на 10-та мин. от филма, бел. прев.), където той показва картоф и казва: Това съм аз начело на войската. Вие какво си мислите, че тук лъв командва стадо от овни? Не, тук стадото овни се командва от овни. Моля, кажи ми с какво може да се мотивира съвременна армия при завоевателна война? С грабеж. Да вземем галските походи на Юлий Цезар. С какво са били мотивирани войниците на Цезар - роби, добитък и злато. А сега с какво са мотивирани тези сополанковци? Да ограбят магазин и да се наплюскат.

Александър Кушнар: Ти сигурно знаеш за появата на заградителни отряди както в сталинските времена. Тези заградителни отряди могат ли да мотивират армията.

Юрий Гиммелфарб: От кадировци, знам разбира се. Да мотивират в кавички. Даже узбеките имат такава поговорка. Магарето бяга бързо, когато отзад има камшик, а отпред - морков. Каква е сегашната мотивация - да се ограби магазин? А отзад камшик под формата на кадировци. Работата е там, че тези кадировци са страшни за руснаците. А украинците ги отстрелват като яребици. Защо тази „публика” се намира в заградителните отряди? И стреля в гърбовете на руснаците. За тях те са чужденци. Защото Чечня е съюзна на Русия държава, която участва в тази война. Чакайте малко. А Чечня част от Русия ли е? За мен това е новина. Там не действат руските закони.

Александър Кушнар: От какво се ръководи руското военно, а сигурно и политическото командване, което по този начин организира, ще го нарека мотивационния механизъм. Такава армия е небоеспособна по определение.

Юрий Гиммелфарб: На въпроса от какво се ръководят, ще ти отговоря със следния анекдот: Довеждат шимпанзе до дърво с ябълки. Шимпанзето започва да разклаща дървото и вътрешният глас му казва да седне и да помисли. Маймуната седнала, помислила, след което взела една пръчка и си свалила ябълка от дървото. След това довели съветски инженер. Той започнал да разклаща дървото и вътрешния глас му казал да седне и да помисли. Поседял, помислил и казал: Какво има да му мисля, трябва да се разклаща дървото!

От това се ръководят в Кръмъл. Защо по дяволите да се мисли, трябва да се разклаща. И ето те разклащат. Между другото, ще напомня, буква „V” означава Вермахт, а буква „Z” - съвременната руска свастика означава Зондеркоманда. Аз вече съм казвал, че Путин, както латентния хомосексуалист преследва лица с нетрадиционна ориентация, така той по същия начин се явява поклонник на Хитлер.

Путин ще играе по свирката на Китай.

Александър Кушнар: Юрий, а сега към болезнената тема. Американците предупредиха, че Китай може да помогне на Русия. Във всеки случай такова запитване за военна и икономическа помощ от страна на Русия е получено от Пекин. САЩ са провели многочислени преговори с китайски представители и се опитват да удържат Китай от такава помощ. По данни на американската преса, руснаците са помолили за сериозна военно-техническа помощ - безпилотни летателни средства, бронирани машини, зенитни ракети и разузнавателно оборудване. Първо, Китай ще рискува ли да направи такава стъпка, ще рискува ли да помогне поне с нещо, поне с хранителни продукти, за които Русия също е помолила.

Юрий Гиммелфарб: Ти си абсолютно прав, Русия моли Китай и за продоволствена помощ. Китай ще води преговори и е малко вероятно, че ще помогнат. Може с продоволствие да го направят, но аз не мисля, че китайците ще помагат. Защото главния бенефициент от тази путинска история е Китай. Сега в интернет се разпространяват конспиративни версии, че Путин е агент на Пекин. На това може да се усмихнем. Разбира се, Путин не е завербуван от китайското разузнаване, но главният бенефициент е Пекин. И ще обясня защо. На Пекин сега не му трябва да прави нищо, а просто да седи и да чака. Ще ви напомня приятели, че преди седмица рейтинговата агенция Standard & Poor's постави на Русия позорния рейтинг Преддефолтно състояние (неинвестиционен, бел. прев.), а след няколко дни не по-малко авторитетната агенция Fitch Ratings постави рейтинг Неизбежен дефолт. Ще напомня, че дефолта през август 1998 г. беше в ситуация, когато Русия беше вградена в световната икономика, всички се целуваха с Русия уста в уста и тогава нямаше никакви санкции. И на Русия й помагаха. А сега Русия е изхвърлена от световната икономика. Русия стана плашило и никой няма да й помага. В Русия ще се получи дефолт и по-нататък какво? Ще напомня, че в тогавашните благоприятни условия долара от 6 рубли порасна до 20 само за декември, а вече за 30 стана чак през юли 1999 г. Какво ще бъде сега? Разберете приятели, това не съм го измислил аз. Измислил го е Карл Маркс преди 200 години. Не идеите управляват света, а икономическите закони. И какво по-нататък? Пред хората ще застане елементарния въпрос: Какво ще ядем? А пред регионите ще застане въпросът, защо да отчисляваме данъци на центъра. И с какво ще се разплащаме, с нарязана хартия под формата на рубли, за които вече ще дават само шамари. Какво ще правят?

А вие изучавали ли сте внимателно картата на Руската федерация? Там е границата с Китай. И как ще плащат? С това, с което плащахме в началото на 90-те години и също през 1998 година - с валута. А каква е валутата там? Правилно, юан. И Китай няма да помага с хранителни продукти, Китай ще подхвърля кеш, налична валута. А какво означава това - фактическа независимост. По-нататък ще се появят гранични пунктове, които няма да пропускат чужденци. И самите те ще живеят добре. Кой е първи на опашката - Приморие, Якутия и Бурятия? Гледали ли сте внимателно картата, защото при тези условия сепаратистките настроения ще никнат като гъби след дъжд. И при тази ситуация Кремъл ще попита какво се случва местния губернатор, който „ще се преобуе” в движение. И както се казва, Бог високо, фюрер далеко и местния губернатор тактично ще предложи да отиват там, накъдето е отправен руския кораб. Няма да се изненадам, ако в края на тази година се състои някаква якутска гора или приморска гора (намеква се за Беловежката гора, където е подписано споразумението за разпускане на СССР, бел. прев.). И ако те се откъснат, аз ще припомня, че в Камчатка и Владивосток са разположени две бази на Тихоокеанския флот. Там има ядрено оръжие. И ако тези държави обявят самостоятелност, какво му остава на Китай, който ще ги подхранва с юани. Да ги признае. А те ще се признаят взаимно. По-натам тази конструкция ще се разпадне като къщичка от карти. Какви сили ще предложи Владимир Путин за потушаване на това след като всичките му сили са в Украйна. Той затъна там като лос в блато. А забравихте ли Турция, която и насън вижда своята хегемония в Кавказ? Какви траншове ще получава Кадиров? На него му превеждаха един милиард рубли на ден, ако не се лъжа, 375 милиарда на година. Преди година това беше 15 млн. долара на ден, колко е сега - 7 млн. на ден. Що се отнася до Кадиров в Украйна - по добре той да се замисли как да удържи своите позиции и да се договаря с Турция.

Сега стигаме до парадоксална ситуация. Помниш ли едно време какво каза Володин (председател на руския парламент, бел. прев.): Има Путин - има Русия, няма Путин - няма Русия. Сега може да се каже по друг начин. И да го има Путин и да го няма Путин - той уби Русия. Дали е била добра или лоша сега няма никакво значение. Това вече са ирационални категории. Моля ви, не трябва да ме обвинявате в русофобия и призиви за нарушаване на териториалната цялост.

Китайците мислят по друг начин. Те мислят за сто години напред, за хиляда години напред. Те разсъждават така. Защо да воюваме, когато всичко само ни пада в ръцете. Путин направи така, че това да се случи. Даже да допуснем, че такъв сценарий не състои, за Китай Русия ще бъде толкова слаба, че ще правят с нея каквото си поискат. Путин ще играе по свирката на Китай. Даже и да не се разиграе този сценарии, за който говорих, Китай получава член на Съвета за безопасност, който му е васал. Защото Китай може да шантажира Путин с едно просто нещо. Той може да се присъедини към санкциите и край. За кого е изгодно? 

Китайският външен министър: На правилната страна на историята сме във връзка с кризата в Украйна

Защо му е на Китай, който е дълбоко интегриран в световната икономика да се скарва с Америка. Още повече, че като световна фабрика, него го притиска друг конкурент - Индия. Китай ще се безпокои само за себе си.

Да предположим, че се реализира този вариант, за който говоря. Китай получава до Урал зона на жизнени интереси. Тези държави ще бъдат интегрирани в китайската икономика като васални държави. И това е всичко. Спечелил ли е Китай? Спечелил е. Ако този вариант не се реализира, Китай ще получи васалната държава Руска федерация, от която ще купува по себестойност природни богатства.

Александър Кушнар: Да не забравяме, че Китай няма териториални претенции към Русия.

Юрий Гиммелфарб: И да и не. Тук всичко е много хитро. Формално Китай няма териториални претенции към Русия, защото при президента Елцин беше проведена демаркация на границите и руските патриоти се възмущаваха, че остров Дамански, за който е пролята руска кръв, премина към Китай. Формално няма претенции, но работата е там, че китайското общество е много дисциплинирано и Китай мълчаливо поощрява, когато в интернет пространството се появяват карти, на които далечния изток е боядисан в червен цвят. Китай има териториални претенции и към цяла Югоизточна Азия, не само към Тайван, но и към Източен Казахстан. Много са претенциите, даже Япония е в червен цвят, защото в средните векове японските шогуни са били васали на китайския император. Но Китай действа мъдро и далновидно. Аз ще напомня, че само в Югоизточна Азия живеят 22 милиона етнически китайци и там китайската диаспора е повече от силна. И защо му е на Китай да решава военни въпроси с Тайван, когато 60 процента от микрочиповете в света се произвеждат там. За тях е по-изгодно да си развиват икономиката. Китайците мислят столетия напред и рано или късно Тайван ще поиска да се присъедини към Китай. 

Превод Александър Кръстев

Последвайте канала на