АП: Защо бунтът в Беларус е различен от бунта в Украйна?

Бившата съветска република, намираща се на геополитическия разлом между Русия и Европа, това лято беше разтърсена от бунт. Звучи познато, нали? Само че Беларус от 2020 г. не е Украйна от 2014 г. и тъкмо заради това е трудно да се предскаже какво ще се случва, посочи АП.

Ето един поглед какво е различното и защо сегашните събития са важни:

Съпротива без лидери

Бунтът в Беларус избухна миналата седмица в условията на демократичен вакуум, в страна, в която противниците на президента Александър Лукашенко биват пращани в затвора или принудени да заминат в изгнание и в която няма опитна парламентарната опозиция.

Затова и начело на протестните шествия в Минск застанаха редови беларуси, а не утвърдени политически лидери като тези в Украйна, които през 2014 г. помогнаха за мобилизиране на тълпите и финансиране на протестното движение, формирало се около киевския площад "Независимост" (Майдана).

В случая с Беларус отсъствието на ярки лидери безспорно отслабва протестите. Лидерите придават увереност", каза Валерий Карбалевич, независим политически анализатор. Затова миналата седмица беларуските протестиращи създадоха Координационния съвет, чийто замисъл е да предложи на улицата ясен план за действие и програма", добави той.

Въпреки това Мария Колесникова, представител на опозицията, смята, че масовите демонстрации този месец в Минск, избухнали като децентрализирани огнища на протест с помощта на мобилното приложение Телеграм, показват, че на беларусите повече не им е необходима вертикална йерархия, която да им казва какво да правят. Според нея протестът без лидери има и едно много важно предимство: "Не може да бъде обезглавен".

Арести за опозиционери в Беларус

Съблюдаващи реда и нямащи нищо против Русия

Когато вчера по чистите и широки булеварди на Минск шестваше безпрецедентното протестно множество от 200 000 души, то спираше на червените светофари и прилежно изчакваше да светне зелено, за да минат през улицата.

"За разлика от Беларус в Украйна протестиращите горяха гуми и хвърляха коктейли "Молотов", каза Сергей Числов, водач на беларуската организация "Белият легион". Това донякъде се обяснява с отсъствието от шествията в Минск на онзи тип крайнодесни и неонацистки войнствени групировки, които се включиха в украинския бунт и подклаждаха насилието.

Лукашенко пристигна в резиденция в Минск, носейки бронежилетка и автомат

Една от причините е и това, че беларусите не са водени от дълбоко вкоренения гняв към руското влияние, който подхранваше бунтовете в Украйна през 2004 и 2014 г., както и най-първата от серията революции в бившето съветско пространство - тази в Грузия през 2003 г., станала известна като Революцията на розите.

Докато Украйна още от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. геополитически беше поделена на прозападен и проруски лагер, беларусите като цяло са приятелски настроени към Москва.

На митингите в Минск не се появи нито един флаг на Европейския съюз, а самите протестиращи не се стремят към членство в НАТО за сметка на Кремъл; те просто искат свободно да избират своя лидер, след избори, които според тях са им били откраднати.

Павел Латушко, бивш привърженик на Лукашенко, а сега член на Координационния съвет на протестиращите, се надява това да позволи на беларусите да разчитат на подкрепата както на Брюксел, така и на Москва за потушаване на сегашното напрежение.

"Ако ЕС и Русия действат заедно като посредници за уреждане на беларуската криза, смятам, че това ще е най-добрият вариант", каза Латушко пред Асошиейтед прес.

Оскъден бюджет

Докато в Украйна протестното движение беше издигнало огромен палатков лагер в центъра на Киев, много добре снабден с храна и разполагащ със собствена охрана, единственият реквизит, с който протестиращите в Беларус засега разполагат са бутилките с вода.

"В Беларус няма олигарси, които да дават пари за топла храна, медицинско лечение и палатки. Беларуските протестиращи сами си събират парите, дори за да плащат полицейските глоби", каза анализаторът Александър Класковски.

За разлика от украинската икономика, която общо взето е почти напълно приватизирана, беларуската продължава да е на 80 процента държавна и от съветско време досега не се е променила кой знае колко. Това прави ситуацията още по-учудваща, имайки предвид, че тъкмо работниците в държавните заводи се присъединиха към стачките и протестите миналата седмица.

"Структурата на икономиката позволи на украинците да не ги е страх от държавата, а в Беларус за такова нещо всеки може да се озове на улицата без пукната пара", каза Класковски.

В Украйна ЕС и САЩ имаха икономически интереси още отпреди бунта през 2014 г., но в затворената беларуска икономика тяхната роля е по-скоро периферна.

Ръката на Москва

С оглед на това Кремъл не може така лесно да представя протестите в Беларус като опит на Запада да всява хаос в задния двор на Русия, както правеше в случая с Украйна. Москва използваше този довод, за да оправдае анексирането на Кримския полуостров и подкрепата за сепаратистките бунтовници в Източна Украйна във военен конфликт, който още тлее, вече шест години.

Ролята на Русия в Беларус обаче е първостепенна, защото тя е неговият най-голям търговски партньор, а също и неговият основен военен съюзник.

Засега руският президент Владимир Путин даде на Германия и Франция ясно да разберат, че трябва да се въздържат от каквато и да било намеса, но не е разкрил каква линия ще следва по отношение на протестиращите и Лукашенко, единствения лидер от постсъветското пространство, задържал се по-дълго на власт от самия Путин.

Възможни паралели

През по-голямата част от 29-годишното си съществуване като независима държави след разпадането на СССР, Украйна беше какофонична демокрация, а Беларус е наричана последната диктатура в Европа - но между двете страни има определени сходства.

"Лукашенко направи същата грешка като бившия украински президент Виктор Янукович - той започна жестоко да бие мирните протестиращи, което предизвика цунами от народно недоволство, обиди достойнството на хората и предизвика революция", каза анализаторът и директор на центъра "Пента" в Киев Володимир Фесенко.

Четиридесет и шест годишният беларуски икономист Дмитрий Русакевич е участвал в киевските протести на Майдана, а сега всяка вечер е на минския площад "Независимост".

"Майданът събуди беларусите и показа, че трябва да се борим за свобода", каза той. "На спокойните беларуси им беше нужно време, за да съберат смелост и да кажат "Не на диктатора", посочи още Русакевич.

Десетки хиляди жители на Беларус протестират за втора неделя в Минск

Последвайте канала на