Пилотът на сваления Су-24 награден посмъртно със званието "Герой на Русия"

  • 26 ноември 2015 12:29

  • 3340
  • 0
Пилотът на сваления Су-24 награден посмъртно със званието "Герой на Русия"
© Getty Images/Guliver

Президентът на Русия Владимир ПутинВладимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 подписа указ, с който награждава с държавни отличия екипажа на сваления във вторник от турските ВВС руски бомбардировач Су-24М - неговия командир подполковник Олег Пешков (посмъртно) и щурмана капитан Константин Мурахтин, съобщават руски издания.

Посмъртно е награден и матрос Александър Позинич, загинал при операцията за спасяване на щурмана, информира "Росийская газета". Олег Пешков получава посмъртно званието "Герой на Русия", а Мурахтин и Позинич са наградени с ордени "Мъжество", уточнява "РБК дейли". Капитан Мурахтин бе провъзгласен за най-добрия щурман в Русия на конкурса "Авиадартс-2014", припомня вестникът.

Руският Су-24М бе свален във вторник с ракета от турски изтребител Ф-16 край сирийската граница. Двамата летци се катапултираха, но единият загина, а вторият оцеля и бе спасен след 12-часова операция, в която бе унищожен един хеликоптер Ми-8 и загина един руски морски пехотинец. Анкара твърди, че руският самолет е навлязъл в турското въздушно пространство и не е реагирал на предупрежденията; Москва отрича.

Според оцелелия щурман руският Су-24М не е получавал никакви предупреждения от турска страна. Мурахтин заяви, че изключва възможността бомбардировачът да е навлизал в турското въздушно пространство "за секунда дори", посочва "Комерсант".

Вчерашните събития сочат, че инцидентът няма да предизвика пълномащабен конфликт между Москва и Запада и последиците ще останат в рамките на руско-турските отношения, коментира изданието. Сдържаната реакция на съюзниците на Турция в НАТО показва, че с оглед опитите за формиране на коалиция срещу "Ислямска държава" те нямат намерение безусловно да подкрепят Турция и да отворят още един фронт срещу Русия.

Анкара отправя помирителни изявления към Москва, но все тъй настоява, че Су-24 е нарушил въздушното й пространство и че руската авиация в Сирия бомбардира не терористите, а мирни жители. Властите на Русия не приемат нито едно от обвиненията и заплашват Турция със "сериозни последици за целия комплекс от двустранни отношения", обобщава всекидневникът.

Печатът коментира новите мерки за въздушна сигурност в Сирия, въведени вчера от Москва. Президентът Путин прие предложението на руските военни да изпрати в Сирия най-модерната зенитна ракетна система във войската - С-400 "Триумф".

Те се мотивираха с възможността за пръв път да я изпробват в реални условия, отбелязва източник на "Комерсант" от руския Генщаб. Владимир Кожин - помощник на Путин по военнотехническото сътрудничество, подчертава, че изобщо не става дума Русия да продава такива системи на сирийските военни и щом приключи руската операция "Възмездие", зенитните комплекси ще бъдат върнати в постоянния си гарнизон.

Зенитни ракетно-оръдейни комплекси "Панцир-С1" вече бранят в Сирия руската въздушна база Хмеймим, а руският ракетен крайцер "Москва", оборудван със зенитна система "Форт" - военноморски аналог на С-300, е застъпил на бойно дежурство край бреговете на Латакия, отбелязва печатът. С изпращането на С-400 руските военни получават още по-мощни оръжия - системи за ПВО с голям обсег, от стотици километри, пише "Росийская газета".

"Естествено никой не се кани да пуска ракети наляво и надясно", но "при реална заплаха от обстрел откъм чужди летателни апарати, както стана със Су-24, страховитият арсенал ще бъде задействан", уверява московският официоз.

Зенитните системи включват и мощни радари, тъй че "на практика цялата територия на Сирия и голяма част от съседните й държави ще бъде покрита изцяло с радиолокационното поле на нашите системи за ПВО". "Експертите са убедени, че тогава нито един самолет или дрон не ще може безконтролно да се приближи до руските екипажи, намиращи се във въздуха", добавя "Росийская газета".

Зенитните системи на крайцера "Москва" откриват цели на разстояние до 450 километра и могат да ги унищожават на разстояние до 350, "което позволява на практика изцяло да се контролира сирийско-турската граница от Средиземно море", цитира вестникът бившия командващ руския Черноморски флот адмирал Виктор Кравченко.

Прочутата система С-400 няма нужда от специална реклама. "Триумф" може на разстояние до 400 километров да обстрелва едновременно 36 цели и да насочва към тях 72 ракети. "Самата възможност да срещне такъв прехващач в сирийското небе ще убие у когото и да било желанието да си поиграе с нервите на нашите военни", допълва "Росийская газета".

Изданията преценяват шансовете инцидентът със Су-24 да сложи начало на руско-турска търговска война. Още днес Москва може да обяви официално ограничения върху вноса от Турция, цитира "Комерсант" източници от руската държавна администрация. Засега обаче не ставало дума за ембарго, както в случая с ЕС, САЩ, Австралия, Норвегия и Канада - обекти на руски контрасанкции.

Турция е петият най-голям търговски партньор на Русия със стокообмен от 31 милиарда долара през 2014 г. Федерацията изнася за тази страна най-вече растителна продукция, текстил и оборудване, посочва "РБК дейли". Руското икономическо министерство планираше след контрасанкциите на Москва спрямо ЕС Русия и Турция да увеличат двустранния стокообмен до 2020 г. тройно - на 100 милиарда долара. Миналата година двамата държавни глави договориха и строежа на нов газопровод - "Турски поток", важен за Русия, за да доставя по него газ в Европа, заобикаляйки Украйна. Сега обаче сме на път да сложим кръст на проекта, пише вестникът. Русия впрочем има и други алтернативни маршрути за износ на синьо гориво, уточнява той. Възможно е да бъде застрашен и най-големият енергиен договор на Русия с Турция, според който "Росатом" се наема с изграждането на АЕЦ "Аккую", предупреждава "Новие известия".

Централата, включваща четири блока с обща мощност 4,8 гигавата, ще струва 22 милиарда долара. Първият блок трябва да бъде пуснат през 2022 г. Ако проектът се провали, това сериозно ще забави подсигуряването на Анкара с необходимите й мощности - турските нужди от електроенергия растат с около 6 процента годишно, а близо 44 на сто от енергията идва от газ, доставян от Русия и от Иран, пояснява всекидневникът, цитиран от БТА.

Последвайте канала на

Константин Тодоров
3340 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини