В Украйна искат реформи

Обществото в Украйна ще поиска от следващата Върховна рада да смени властовата система в страната, пише в. "Независимая газета".

Вестникът помества прогнози за украинските парламентарни избори, насрочени за 26 октомври. Регистрацията на кандидатите приключи и в бюлетините са вписани 29 партии, с чиито листи ще влязат в парламента 225 депутати, а още толкова ще бъдат избрани в мажоритарни окръзи, където за едно място ще се борят средно 15 души, посочва той. Изданието припомня изявление на председателя на Централната избирателна комисия Михайло Охендовски, че комисията ще обяви повторни избори в районите, където не е имало вот. Според "Независимая газета" става дума за сепаратистките територии в Източна Украйна и Киев се надява те да гласуват, след като бъдат изтласкани оттам отцепническите въоръжени сили, подкрепящи т. нар. Донецка и Луганска народни републики. Дотогава ще останат свободни двадесетина депутатски места във Върховната рада.

В този момент обаче може да се наложат нови предсрочни избори на целия парламент, прогнозира украинският политолог Виталий Бала. "В Украйна още не е имало революция. Имаше въстание, протестно движение - хората бранеха своята чест, достойнство и свобода. В крайна сметка обаче се смениха само овластените лица, самата система си остана същата. Обществото не вижда очакваните радикални промени, затова избухва агресия - ту палят гуми край Върховната рада, ту хвърлят политици в кофите за боклук", посочва експертът.

"Новата Върховна рада трябва да приеме закони, които да положат основите на нова държавноустройствена система, нова система на властта, с които страната да се движи напред. В известен смисъл този парламент се очаква да бъде преходен - да създаде система от координати, която би дала възможност в политиката да дойдат нови хора", добавя той. Единици са според него хората в изборните листи, съчетали в себе си патриотизъм, професионализъм и почтеност. Развитието на ситуацията много ще зависи от бъдещото парламентарно мнозинство.

Ако се сбъднат прогнозите, че управляващата коалиция ще се формира от президентския "Блок на Петро Порошенко", вътрешните конфликти може да предизвикат не само нови предсрочни избори, но дори революция в Украйна, предупреждава Виталий Бала. В журналистическо разследване "РБК дейли" се опитва да отговори на въпроса "кои са били войниците и офицерите, върнали се от Украйна живи и мъртви, колко са били, защо най-накрая трима от тях са регистрирани като изчезнали?".

"Запалих свещи за онези, които пострадаха и дадоха живота си, бранейки хората в Новорусия", цитира вестникът думи на руския президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 след посещение в московски храм през септември. Президентският прессекретар Дмитрий Песков уточнил, че Путин не е визирал руски военни, каквито е нямало в този украински регион, контролиран от сепаратистите. Министерството на отбраната в Москва обяснява в повечето случаи, че руските военни в Украйна са доброволци, воюващи, докато са в отпуск, напомня всекидневникът. Той помества подробности за пленени по време на силовата операция срещу отцепниците в Източна Украйна десантчици и мотострелковаци от редица руски поделения, за жертви сред личния състав, които командирите обаче отказват да коментират официално.

Отказват коментари и редица близки на военни от тези поделения. Общинарят от северния град Псков Лев Шлосберг, разследвал подобни случаи, пояснява, че по принцип роднините на загинали не споделят информация дори анонимно. Според него, останали без надежда да си върнат своите близки, те по-лесно отстъпват пред натиска на армейски началници, за да получат социални плащания. Запитано от "РБК дейли" как са загинали над 10 военни от различни поделения по време на маневри в Ростовка област, граничеща с Украйна, и за съдбата на други военнослужещи, Министерството на отбраната не дало отговор.

Бившият боец от киевския доброволчески батальон "Днепър" Сергий Литвинов е първият реален обвиняем по образуваното в Москва наказателно дело за масови убийства на мирни жители в Югоизточна Украйна, пише "Комерсант". Литвинов бил леко ранен в битка със сепаратистите и дезертирал, после избягал в Русия, предрешен като бежанец, но се издал пред пациенти в болницата, където бил лекуван. Арестуван и обвинен в убийства, той съобщил пред руското федерално следствие, че лично участвал в "прочиствания" в Луганска област, които приключвали с разстрели. По думите му бойци от неговия батальон ликвидирали десетки мирни местни жители, срещу които имало анонимни доноси, че са подкрепяли властите на т. нар. Луганска народна република. Други са били убити, защото отказали да воюват в същия този батальон "Днепър". Жертви на подобни прочиствания са станали и хората, чиито тела бяха открити наскоро в масови гробове край Донецк, заявил говорителят на руския Следствен комитет Владимир Маркин. По последни данни там са били хвърлени към 400 души, жестоко изтезавани и бити, преди да ги убият. Има версия, според която в Донецка област са били ликвидирани и хора, пленявани тайно в други градове като Харков, добавя всекидневникът.

Според "Комерсант" Литвинов ще бъде изпратен за експертиза в московски психиатричен институт, където в момента правят изследвания на бившия украински военен пилот Надежда Савченко. Руското следствие я обвинява в помагачество при убийството на журналисти от федералната държавна телевизия по време на конфликта в Украйна.

Последвайте канала на