Руски медии: Ще се запази ли Украйна?

Източноукраинските сепаратисти за пръв път представиха вчера конкретна преговорна платформа, пише "Комерсант" по повод приключилите в Минск консултации в контактната група за уреждане на кризата в Украйна. А "има ли контакт?", пита се "Росийская газета".

Като "начални позиции" отцепниците настояват по-специално Киев да спре военната си операция и да размени пленници, да признае специалния статут на "народните републики" в Донецка и Луганска област, да въведе на съответните територии "специален режим" за охрана на реда, включително чрез специални въоръжени формирования, да оправомощи местните жители да използват руския като официален език, а за местните власти да предвиди специален ред за външнотърговска дейност с Русия и Митническия съюз. Изпълни ли Киев тези искания, бунтовниците са готови да гарантират политическото, икономическото и културното единство на Украйна, посочва "Комерсант".

Украинските власти може бързо да склонят за размяна на пленници и решаване на хуманитарните въпроси, прогнозира киевският политолог Вадим Карасьов. Искането за легализиране на въоръжените формирования обаче е проблемно, казва руският му колега Андрей Кортунов. Съмнително е според него и дали в единна Украйна би могло да съществуват райони с различни системи за външноикономически връзки.

За Москва е от принципна важност източноукраинските територии да имат право на вето върху външнополитически решения на Киев - най-вече за членство на Украйна в НАТО или статут на специален съюзник на САЩ извън алианса, "което би позволило на територията й да бъдат разположени американски войски", коментира директорът на Московския център "Карнеги" Дмитрий Тренин. Русия обаче няма да изпрати войски в Украйна, за да наложи тези искания, смята той. "Кремъл вече натисна кантара с "военния си пръст", за да засили преговорната позиция на опълченците и да отнеме илюзиите на Киев, че може да разгроми Югоизтока с военна сила. Москва няма намерение да разцепи Украйна - тя се стреми да я превърне в неутрален буфер", казва експертът.

Ако пък Украйна се откаже от своя извънблоков статут, както настоява днес правителството на Арсений Яценюк Арсений Яценюк е украински юрист, икономист и политик. Роден е на 22 май 1974 г. в западния град, това ще изключи възможността за компромис, смята "Комерсант". Президентът на Украйна Петро ПорошенкоПетро̀ Олексийович Порошѐнко (на украински: Петро Олексійович Порошенко) е роден на 26 септември няма да изпълни бунтовническите искания дори ако бъдат орязани, твърди "Ведомости". "Всяка отстъпка на Порошенко ще бъде изтълкувана от гражданите като предателство - поне затова той няма да склони на никакво смекчаване, иначе президентът ще си изкопае гроба", разсъждава киевският аналитик Дмитро Понамарчук.

Според руския наблюдател Алексей Арбатов обаче Киев иска да запази авторитет и ще приеме всякакви условия, за да не изгуби източните региони. Иначе Порошенко ще трябва да подаде оставка, защото не се е справил - и ще остане в историята като президента, изгубил не само Крим, но и Донбас. Ако Порошенко се разбере все пак с лидерите на сепаратистите, рискува да изгуби точки на предстоящите избори за Върховна рада. Ако пък не се възползва от шанса, президентът може да изгуби страната, резюмира пред "РБК дейли" московският анализатор Алексей Чеснаков.

Експерти на "Московский комсомолец" не виждат в преговорите предпоставки за мир. Константин Затулин например заявява: "В Украйна няма никакъв мирен процес. Една от страните размахва фалшификат, наречен "мирен план". Той хич не е мирен. Това е план Донецка и Луганска област да бъдат потиснати със сила. Той предвижда Русия фактически да стане съучастничка като блокира плътно руско-украинската граница от своя страна. Ето какво се чака от Русия! При което въпросният "план" не дава отговор нито на един въпрос. Примерно какво да се прави с бежанците на руска територия - почти един милион души".

Журналисти от Русия частично потвърждават мнението на Киев, че в Източна Украйна се повтаря кримският сценарий - незабелязано вкарване на руски войски, пише "Независимая газета". Според московския кореспондент Тимур Олевски например местни жители заявяват, че в Донбас са влезли редовни части от армията на Русия. В града, откъдето пише, "на всяка крачка има патрули". Източници на вестника заявват, че сред роднини на руски военни от северния град Псков вече избухнала паника, "защото се потвърждават данните, че хора от Русия май наистина може да участват в бойните действия". Руски войници не може да имат официален статут в Украйна, тъй като Москва отрича да се меси във войната в съседната страна, изтъкват експерти на вестника.

"Мисля, че няма план Донбас да бъде присъединен към Русия. Има план да бъдат контролирани действията на киевските власти. Руски военни като отпускари или командировани ще участват в конфликта, доколкото е нужно, за да не постигнат успех украинските войски", прогнозира московският политолог Николай Петров. Според него Русия може "да превърне Донбас в регион от рода на Приднестровието". Руският аналитик Борис Макаренко "подчертава: думите на бунтовниците, че рамо до рамо с тях воюват няколко хиляди души от Русия, вече бяха наречени грешка. Неясно остана впрочем къде е грешката - в това, че всъщност там няма руски военни, или в това, че признанието бе направено пред камера", пита се изданието.

Лидерите на непризнатите републики в Източна Украйна съзнателно разпространяват слухове, че там има руски войски, за да вкарат "политическото ръководство на Русия в директен военен сблъсък с Украйна с всички произтичащи негативни външнополитически, вътрешнополитически и икономически последици", пише всекидневникът в друг материал.

Последвайте канала на