Шансовете за компромис между власт и опозиция в Украйна са 50 на 50

Украинският парламент е свикан днес на спешно заседание. От решенията на Върховната рада зависи съдбата на страната, изправена на ръба на гражданска война, пише руският в. "Новие известия".

Очаква се в парламента да бъде оповестен резултатът от преговорите между президента Виктор Янукович и опозиционните лидери, водени последните дни, посочва изданието. Вчера водачи на опозицията заявиха, че не приемат президентското предложение да оглавят кабинета. Медиите подчертават обаче, че те са издействали отмяна на новите закони срещу масовите протести, изострили политическата криза. Тя избухна през есента, когато властите се пренасочиха от евроинтеграция към заздравяване на връзките с Русия.

Събитията вече не зависят само от възможните отстъпки на държавното ръководство. Конфронтацията стигна твърде далеч - част от участниците в Евромайдана не смятат водачите на опозицията за свои лидери. Тези хора искат от президента и правителството безусловна капитулация и не са склонни за никакви компромиси с Янукович, изтъква "Новие известия". Затова според "Новие известия" Янукович, преговаряйки с опозицията, "може не само да не реши днешната криза, но и да създаде нова".

Шансовете за компромис между власт и опозиция са 50 на 50 - "или ще се разберат, или в страната ще бъде въведено извънредно положение", прогнозира украинският политолог Вадим Карасьов. Протестът се шири вече из украинската провинция и президентът търси начин да сключи сделка с опозицията, за да сподели с нея отговорността за положението в страната. Противниците му обаче не бързат да отслабят натиска върху властта. Целта им е да постигнат максимални отстъпки срещу минимални задължения, отбелязва "Комерсант".

Сред евентуалните отстъпки вестникът изброява предсрочни избори за парламент (но не и президентски, за каквито настоява опозицията), мерки за гарантиране на човешките права и свободи по време на мирни протести, разтуряне на специалните части "Беркут", забрана полицаите да употребяват специални средства срещу мирни демонстранти. Освен това източници от обкръжението на Янукович заявиха, че се готви отмяна на поправките в конституцията от 2010 г., превърнали Украйна от парламентарна в президентско-парламентарна република. Ако това стане, правителството пак ще се формира от парламента и опозицията, обвиняваща президента, че узурпира властта, ще изгуби още един аргумент да продължи протестите, пояснява "Комерсант".

Днес украинският протест до голяма степен се гради върху националистически лозунги, отбелязва "Московский комсомолец". Тези дни от Майдана изчезнаха знамената на опозиционните партии УДАР и "Отечество". Сега наред с националните цветове - жълто и небесносиньо, площадът на протеста в Киев тъне в червено и черно, цветовете на върлите националисти от организацията УНА-УНСО, последователи на Степан Бандера. Мнозина от демонстрантите на Майдана естествено не подкрепят този открит национализъм и фашизъм. Само да не потъне в него украинската Еврореволюция, допълва "Московский комсомолец".

Майданът си има собствена Ал Каида - радикалите от групировката "Десен сектор". Точно тя воюва с "Беркут" и щурмува обществени сгради, пише "Комсомолская правда" в репортаж от киевския Профсъюзен дом, където е щабът на протестите. "Десен сектор" отначало бе възприеман като група футболни фенове - не твърде сериозно. Майданът с радост ги взе под крилото си и това бе основната грешка на политическата опозиция. Днес е ясно, че този трън, вкаран в протестния организъм, е имал планирана роля - рязко да радикализира протестните акции, твърди изданието. "Това е нещо като Ал Каида - фирма, обединяваща множество подчинени клетки", но за разлика от нея "Десен сектор" няма свой Бин Ладен - "обединява различни десни радикални групировки, всяка си има собствен фюрер", разказва пожелал анонимност офицер от украинското МВР. Част от хората в тези групировки са воювали вече в Приднестровието, Карабах, Чечения; други проповядват национал-социализма; трети са "професионални погромаджии", уточнява всекидневникът. И напомня, че нацистката партия в Германия също е била в началото съюз от мънички партии, а "държавата, преформатирана и обсебена от нея - също тъй аморфна, слаба и страхлива. Като тази в днешна Украйна".

Зачестиха анонимните заплахи с бомбени атентати срещу украински ВЕЦ и АЕЦ, които вече са под засилена охрана. Съответно в страната се очертават проблеми с газотранспортната система, по която руският газ тече към Европа, пише "Независимая газета". Според негови експерти украинската опозиция едва ли ще се осмели да превземе газопровода, но ако това стане, за неизпълнението на договорите с Европа ще трябва да отговаря Русия.

Русия ще намери в такъв случай други възможности за доставка на газ в Европа, но все пак не ще може да компенсира изцяло бездействието на украинските мощности, прогнозира консултантът от бранша Михаил Крутихин. Виктор Янукович не ще може вече да задържи властта и ще изгуби изборите, когато и да бъдат произведени, твърди пред "Ведомости" руският аналитик Константин Симонов.
Междувременно опозиционерката Юлия Тимошенко, бивш министър-председател, явно ще бъде освободена от затвора, където лежи за злоупотреба с власт. Тя ще има всички шансове да стане "Мандела с плитка" и да си размени местата с Янукович, прогнозира наблюдателят. Според него проблемът на широката "оранжева" коалиция в Украйна е, че тя няма бързо осъществима икономическа програма.
Украйна има нужда от коренна модернизация на икономиката, а за нея трябва някой да плати. Има три варианта - Русия, Европа или самите украинци, смята Симонов. Според него обаче руският президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 няма да плаща заради "оранжевите", а е твърде съмнително да плати и Европа, която си има собствени проблеми. Остават самите украинци, но тогава стандартът в страната доста ще спадне, хората пак ще изберат президент от проруските източни региони, следващия път - човек от западните и т. н. Тъй че "да се раздели Украйна на две части, за което все по-често се говори, изглежда далеч не е най-лошият вариант", заключава политологът.

Последвайте канала на