Важни за България гласувания предстоят на пленарната сесия на ЕП в Страсбург

Пленарна сесия на Европейския парламент се провежда от днес до четвъртък (28 ноември) в Страсбург. Изборът на новата Европейска комисия, чийто мандат е предвидено да продължи до 2029 г., се очаква да бъде водещото събитие в рамките на тази сесия на ЕП.

В сряда (27 ноември), след дебат с новоизбрания председател на ЕК Урсула фон дер Лайен относно нейния екип и програма, евродепутатите ще гласуват новия състав на Европейската комисия.
 
По отношение на България акцент е предстоящото гласуване на кандидатурата на настоящия ни еврокомисар Илиана Иванова за член на Европейската сметна палата (ЕСП). Гласуването в пленарната зала на ЕП е предвидено за вторник (26 ноември).

Илиана Иванова: Винаги съм работила почтено и независимо от външни влияния
 
Позицията на България в ЕСП остана вакантна след назначаването на Илиана Иванова за еврокомисар през септември 2023 година. Сега тя е номинирана от българското правителство да представя страната ни в Европейската сметна палата през периода 2025-2030 година.
 
И още една значима за България тема е част от сесията на ЕП в Страсбург. За вторник следобед е предвиден дебат на евродепутатите с Европейската комисия, посветен на Шенгенското пространство за свободно пътуване.
 
Очаква се Европарламентът да призове страните от ЕС незабавно да одобрят пълноправното членство на България и Румъния в Шенгенското пространство. Проверките по въздушните и морските граници на Шенген, на които подлежаха пътуващите от България и Румъния, отпаднаха през март 2024 година. Контролът по сухопътните граници обаче остана в сила. 
 
Водеща икономическа тема на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург е бюджетът на Европейския съюз за 2025 година. Планирано е във вторник евродепутатите да проведат дебат относно параметрите му. За сряда е предвидено проектобюджетът да бъде подложен на гласуване от евродепутатите.
 
Бюджетът на Европейския съюз за 2025 година е фокусиран върху политики, свързани с борбата с негативните промени на климата, здравеопазването, хуманитарната помощ и управлението на границите на Европейския съюз. Финансовата рамка е насочена и към управлението на разходите, предвидени за изпълнението на Плана за възстановяване на ЕС, посочва ЕП.
 
Европейският парламент обяви, че при преговорите със страните от ЕС е постигнал увеличение на финансирането с 230,7 милиона евро в сравнение с първоначалния проектобюджет, представен от Еврокомисията. 
 
Позицията на Европарламента е, че новият бюджет на ЕС трябва да е фокусиран повече върху ключови програми и политики, насочени към подобряване на живота на хората, повишаване на конкурентоспособността и справяне с важни предизвикателства. Сред тях са негативното изменение на климата, нуждата от подобряване на здравеопазването, незаконната миграция и отбраната на страните от Евросъюза. 
 
Бюджетът на ЕС за 2025 г. е предвидено да бъде увеличен благодарение на спестени средства от предходни периоди. Сред допълнителното финансиране, което е планирано да бъде отпуснато, са 62 млн. евро за "Еразъм+". Това е програмата на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа
 
Предвидени са и още 20 млн. евро за програмата "Хоризонт Европа", която финансира научните изследвания и иновациите.
 
По предварителните данни новият бюджет на ЕС предвижда 199,44 млрд. евро за покриване на разходи (бюджетни кредити), свързани с изпълнението на поети задължения. В него са заложени и 155,21 млрд. евро (бюджетни кредити) за плащания.
 
Разликата между размера на бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания се дължи на факта, че за някои мерки, прилагани пряко от Комисията, се използват многогодишни бюджетни кредити. Те са свързани главно с мерките за насърчаване на продажбите на селскостопански продукти и с мерките за стратегическо планиране и координиране на политиките, се посочва на сайта на Европейската комисия.
 
Съща така за сряда е планиран дебат между евродепутатите и Еврокомисията относно високите цени на енергийните продукти и въздействие, което скъпата енергия оказва върху живота на европесйките граждани. 
 
"След нашествието на Русия в Украйна цените на енергията в Европа остават високи, докато покупателната способност на европейците страда от инфлацията и нарастващите разходи за жилищно настаняване", посочва ЕП.

Последвайте канала на