Спорният нов Пакт за миграцията и убежището ще влезе в сила през 2026 г.

  • 17 май 2024 17:23

  • 691
  • 2
Спорният нов Пакт за миграцията и убежището ще влезе в сила през 2026 г.
© Getty images

На 14 май държавите членки на ЕС преодоляха последното препятствие пред въвеждането на спорен по-строг пакт за миграцията и убежището след близо десетилетие на разногласия. Реформата влиза в сила от 2026 г. В писмо до Европейската комисия в сряда обаче 15 държави от ЕС изразиха желание да затегнат в още по-голяма степен незаконната миграция.

Всичко по темата:
Мигрантска криза 1594

Във вторник ЕС даде окончателно зелена светлина на знакова реформа на политиките си в областта на миграцията и убежището, която предвижда укрепване на границите и споделяне на отговорността между държавите членки, посочва Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции.

Служителите на ЕС бързаха да приключат реформите в областта на миграцията преди европейските избори, насрочени за юни. Въпросът предизвиква политически разногласия, особено след наплива на пристигащи през 2015 г., който разкри слабостите на миграционната система.

Министрите на икономиката от ЕС одобриха новия пакт за миграцията и убежището

Новият законодателен пакет е резултат от години на ожесточени дебати, на които бе сложен край с напрегнатото гласуване в Европейския парламент през април, съобщава БТА. 

Реформата се състои от десет законодателни акта, които бяха подкрепени от по-голямата част от държавите членки на ЕС. Унгария и Полша гласуваха против целия пакет, а държави като Австрия и Словакия се противопоставиха на отделни части. Чешката република, която също е критик на пакта, се въздържа при гласуването на всичките десет документа. 

След като бъде потвърден от страните от ЕС, новият пакт ще бъде публикуван в официалния вестник на ЕС. След това държавите членки ще разполагат с две години, за да приложат на практика приетите във вторник правила. Европейската комисия скоро ще представи общ план за прилагането, за да помогне на държавите членки в този процес, заяви белгийското председателство на ЕС.

Новите закони изискват от всички 27 държави членки на ЕС да поемат част от отговорността за управлението на молбите за убежище - включително и тези, които гласуваха против реформите - но в същото време пакетът прави правилата за кандидатите по-строги. С него се създават нови гранични центрове, в които ще бъдат настанявани нелегални мигранти, докато техните молби за убежище бъдат проверени. Депортирането на тези, които бъдат преценени като недопустими, ще бъде ускорено.

"Тези нови правила ще направят европейската система за предоставяне на убежище по-ефективна и ще увеличат солидарността между държавите членки", заяви белгийският държавен секретар по убежището и миграцията Никол де Мур.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел нарече в социалната мрежа "Екс" законодателството "крайъгълен камък в отговора на ЕС за управление на миграцията и реформиране на системата", а германският канцлер Олаф Шолц го определи като "историческо споразумение". 

В противовес на това министър-председателят на Чехия Петър Фиала заяви, че макар пактът да е първа стъпка в борбата с незаконната миграция, той не е достатъчен. Той обясни, че поради тази причина Чешката република е сред инициаторите на група от държави, които искат по-решителен подход спрямо незаконната миграция.

Настроение, споделяно и от датската министър-председателка Мете Фредериксен, която нарече сегашната ситуация с мигрантските потоци към Европа "неустойчива" по време на конференция за миграционните предизвикателства на 6 май в Копенхаген.  

Пактът предизвиква критики по различни причини от страна на организации, защитаващи правата на мигрантите, някои националистически правителства и изследователи. Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" например твърди, че той ще "доведе до още по-голямо човешко страдание".

Всяка година в ЕС идват 1,5 млн. трудови мигранти, но това не е достатъчно

Джудит Коленбергер от Виенския университет по икономика и бизнес, която изследва миграцията, заяви в интервю за австрийската агенция АПА, че реформата напълно пренебрегва борбата с причините за бягството. "От една страна, ние отблъскваме бежанците, а от друга страна, постоянно помагаме за създаването на причини за бягство - вижте последиците от климатичната криза или икономическата политика. Европа допринася за бягството и трудовата миграция", подчерта Коленбергер.

Според нея единственото положително нещо в пакта на ЕС за убежището и миграцията, който ще се прилага през следващите две години, е, че 27-те държави членки най-накрая са успели да постигнат компромис по отношение на миграционната политика.

"Би означавало обявяване на фалит от Европейската комисия, ако нямаше напредък по този въпрос". Това би било в полза на десните партии на изборите за Европейски парламент през юни.

Очаква се на изборите за ЕП да се наблюдава рязък скок на крайно десните партии, които водят кампания за необходимостта от борба с незаконната миграция. Крайнодясната партия "Шведски демократи" - член на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП - например избра за свой основен лозунг за предстоящите евроизбори мотото "Моята Европа строи стени".

Петър Волгин, кандидат за евродепутат от крайнодясната българска партия "Възраждане", заяви в интервю във вторник, че "наводняването" на страната с мигранти или "плащането на огромни суми, за да не идват тук" в името на присъединяването на България към Шенгенското пространство по въздух и море трябва да спре. Само тогава България ще може да възстанови националния си суверенитет и да укрепи икономиката си, смята той.

Фабрис Легери, бивш изпълнителен директор на Фронтекс и трети в листата на френската крайнодясна партия "Национален сбор" за европейските избори, заяви, че разглежда вота през юни като "референдум". Фронтекс е Агенцията за защита на границите на ЕС. 

В интервю за португалската информационна агенция LUSA Легери отхвърли и представата, че Фронтекс е "супер хуманитарна НПО", като по-скоро се застъпи за "прагматизъм" в управлението на миграцията. 
 
По данни на Евростат молбите за убежище в Европа се увеличават. През 2023 г. са регистрирани 1 048 900 кандидати за убежище, подали молба за първи път, което е с 20 на сто повече в сравнение с 2022 г. (873 700), като почти достига върховите стойности от 2015 г. и 2016 г. 

Най-голям брой кандидати за убежище през 2023 г. на глава от населението в съответната държава е регистриран в Кипър (13 кандидати на 1000 души), следван от Гърция и Австрия (и двете по шест кандидати на 1000 души). 

Механизъм за солидарност: Приемете хората или платете 

Механизмът има за цел да облекчи тежестта върху държавите, в които пристигат много бежанци - например Италия, Гърция или Испания. Планът е всяка година поне 30 000 бежанци от тези страни да бъдат преразпределяни към други държави от ЕС. Ако държавите не желаят да приемат бежанци, те трябва да предоставят подкрепа на страните, подложени на натиск, да речем под формата на парични плащания.

В Словения например това може да означава, че страната вероятно ще трябва да приеме 126 души или да допринася с 2,8 млн. евро годишно.

Словакия изрази недоволството си от новия механизъм чрез своя вот: Страната гласува против две предложения от пакета от десет точки - срещу плащането на 20 000 евро за всеки неприет мигрант и срещу изпълнението на някои задължения за предоставяне на убежище - и се въздържа по осем по-малко значими предложения.

ЕП одобри окончателно новия пакт на ЕС за миграцията и убежището

"По-специално, не сме съгласни с неща като това, че ако откажем да приемем мигранти, ще трябва да платим 20 000 евро. От гледна точка на Словакия ситуацията днес все още е добра. При около 30 000 мигранти, които трябва да бъдат преразпределени, въздействието върху Словакия ще бъде около 6 млн. евро, но при масова миграция то ще бъде десетки милиони", обясни словашкият министър на финансите Ладислав Каменицки след гласуването. 

Най-големият проблем за Словакия е, че в новия пакт не се споменава финансов таван за такива плащания.

Сделките с трети държави се увеличават: 15 държави от ЕС настояват за допълнително затягане на правилата

Успоредно с мащабните реформи ЕС увеличава споразуменията си с държавите на транзитно преминаване и произход, насочени към ограничаване на броя на пристигащите.

През последните месеци бяха сключени споразумения с Тунис, Мавритания и Египет. Други примери за тенденцията към аутсорсинг на миграционните политики в Европа са британският модел с Руанда или двустранното споразумение между Италия и Албания. То предвижда изпращането на мигранти, спасени в италиански води, в Албания, докато се обработват молбите им за убежище. През февруари албанският парламент одобри проектозакон за по-тясно сътрудничество с Италия в областта на миграцията.  

В съвместно писмо до Европейската комисия от 15 май петнадесет държави от ЕС настояват за по-нататъшно затягане на политиката на блока за предоставяне на убежище, като се улесни прехвърлянето на мигранти без документи в трети държави, включително когато са спасени в морето.

В писмото се дава пример със споразумението, сключено с Турция през 2016 г. за приемане на сирийски бежанци, избягали от войната в родината им. 

Коалицията от държави беше съставена от Чешката република заедно с Дания и Австрия. Писмото, подписано от 15 министри на вътрешните работи, е било доставено в Брюксел в сряда вечерта, потвърди в четвъртък говорителка на Европейската комисия. 

Според нея сега изпълнителният орган на съюза ще се занимае със съдържанието му. Освен това той ще се занимае и с прилагането на законодателните актове, включени в приетия наскоро миграционен пакет.

Сред подписалите писмото са България, Чешката република, Дания, Естония, Гърция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния и Финландия. 

Според Международната организация по миграция Италия и Гърция приемат значителен брой от хората, поемащи на опасното пътуване през Средиземно море, за да достигнат до ЕС, мнозина, бягащи от бедност, война или преследване.

Предложения в новия пакт за миграцията и убежището, като например договори с трети страни, ще бъдат отнесени към следващия изпълнителен орган на ЕС, който ще встъпи в длъжност след европейските избори.

Камил Льо Коз, експерт от Института за миграционна политика в Европа, заяви, че има "много въпроси" за това как биха могли да функционират подобни инициативи.

Съгласно законодателството на ЕС имигрантите могат да бъдат изпратени в държава извън блока, в която биха могли да поискат убежище, само при условие че имат достатъчна връзка с тази държава. Това засега изключва всякакви програми от типа на споразумението на Обединеното кралство с Руанда за изпращане на пристигащи в африканската държава.

Льо Коз заяви, че все още е необходимо "да се изясни" как ще действат предложенията за евентуални сделки на ЕС за аутсорсинг, както и "с кого работят европейските органи и кои трети страни вероятно ще приемат".

Хенрик Емилсон, изследовател в областта на миграцията в университета в Малмьо, също окачестви идеята за управление на процеса на предоставяне на убежище извън ЕС по-скоро като "политически лозунги", а не като нещо, което може да бъде осъществено, поне в краткосрочен план. Според него центровете за предоставяне на убежище извън ЕС може дори да се нуждаят от промяна на договора.

Последвайте канала на

Мая Йорданова
691 2

Свързани новини

Коментари 2

Добави коментар

2024.05.25 | 06:00

2
❤️ Г­­о­р­­е­­щ­­и­­­ ­м­о­­м­­­и­­ч­е­­т­­а­­­ ­­в­­и­ ­­о­­­ч­­­а­­к­­в­­а­­­т ­-­­­ X­1­8­­­.­­F­­U­­­N
Да бе

2024.05.21 | 17:28

1
С тези мигранти Европа ще си счупи главата!Търпението на хората се изчерпва!

Добави коментар

Водещи новини