Волфганг Шусел: Скоро няма да има пречки за пълноправното членство на България в Шенген

Скоро няма да има пречки за пълноправното членство на България в Шенген. Мнението е на бившия австрийски канцлер Волфганг Шусел.

За предстоящия европейски вот и бъдещето на Европа - с него разговаряха от БТВ.

- Господин канцлер, изборите за Европейски парламент се определят като решаващи за бъдещето. Прави впечатление обаче, че към момента не се говори за визии, а за това как да се съхрани Европейският съюз. Каква е Вашата желана концепция за Европа?

Волфганг Шусел: Изборите нямат за цел да се гледа в миналото – какво е постигнато, а към бъдещето – какво можем да очакваме. Това е решаващото и при тези избори – а те наистина ще са от решаващо  значение – защото Европа е изправена пред големи предизвикателства. Желаем да се разширим. На прага ни се води война- нападението на Русия над Украйна. Трябва да се справим с тази война. Трябва да сме в състояние сами да се защитаваме. Има и икономически предизвикателства – Китай, Америка. На световната сцена трябва да бъдем силни и да продължим да сме конкурентоспособни. Трябва да опазваме по-добре външната си граница. В технологично отношение трябва да се наложим като водещи. Трябва да подобрим образователната и научно-изследователската системи. Като цяло ни трябва една ясна линия как Европа да стане по-добра, по-силна в глобален план. Нито една държава не може да го постигне сама. Обединени сме по-силни

- Обикновено при европейски избори става дума за консервативни, либерални и социални партии, но сега има  и популистки партии, които не харесват европейския проект. Австрия има опит с такива  партии.  Какъв съвет бихте дал на останалите – какво да правят или да не правят?

Андрей Ковачев: На България ѝ трябва стабилно правителство

В. Шусел: Знаете ли, популизъм съществува откакто има политика. Популисти е имало още в древния Рим. Те са описани много точно. Например, чели сме как Цицерон учи племенника си, когато се кандидатира за сената: „Обещавай на хората всичко и не спазвай нищо!“ Популизмът не ни е чужд.  В дългосрочен план популистите нямат отговор на наболелите въпроси на съвремието. Решаващото е за конкретни проблеми да има добри отговори. Второто е, че ние проектираме едно чувство, че понастоящем този „Еuropean way of life“, нашият, европейски начин на живот, е уникален за целия свят. Социалното единство, икономическият успех, опазването на мира повече от 70 години вече – това са невероятни успехи, които нямат аналог в историята на целия свят. За това става дума в сегашните европейски избори. А също и да бъдат подбрани подходящи личности, които могат да реализират идеите по най-добрия начин.

- Често се казва, че демокрацията в Европа е под заплаха и преживява дълбока криза,  защото не предлага решения за хората. Според Вас така ли е?

В. Шусел:  Според мен в икономически план дадохме отговор на тези опасения много добре. Откакто ние, австрийците, се присъединихме към Европа преди почти 30 години, икономическата ни мощ се утрои, износът ни се увеличи петкратно, а чуждестранните инвестиции в Австрия нараснаха десетократно. Новите държави като България и Румъния удвоиха икономическата си мощ откакто станаха членове на Европейския съюз. Относно икономическата политика малко може да се критикува. Ясно е, че трябва да обърнем повече внимание на отбранителните си способности, на опазването на външната граница. Трябва да погледнем по-внимателно и към бъдещето – да инвестираме в новите технологии и научните изследвания. Според мен в тази област ще стане много интересно през следващите 10-15 години. В тези направления ще се решават и най-важните предизвикателства пред Европа. Икономическите показатели в Централна, Източна и Югоизточна Европа са двойно по-високи от останалата част на Европа. И те могат да се превърнат в двигател на всеобщото европейско развитие. Според мен това трябва да бъде в центъра на вниманието ни. 

- Миграцията е тема в настоящата предизборна кампания. България е на външната граница на Европейския съюз. Австрия е цел за много мигранти. Къде съвпадат позициите на двете страни и къде има различия?

В. Шусел:  Мисля, че във всички случаи опазването на външната граница е от взаимен интерес. Въпросът е тази миграция да не бъде нелегална, а законна.  На външната граница трябва да има функционираща система за убежище,   като само онзи, който е одобрен, може да влиза с разрешение. А който е отхвърлен – да се завръща в родината си. Вярвам, че тук нещата са от взаимен интерес. А различията ни може би опират до качеството на механизмите. Новият европейски Пакт за миграцията и убежището  за първи път предлага един реалистичен поглед върху нещата. Мисля, че на практика ще има подобрение, така че скоро няма да пречки за пълното приемане на България и Румъния в шенгенското пространство.

- Австрия ни спря за Шенген миналата година. Това честно ли беше или беше част от политическата игра?

В. Шусел: Това изобщо не беше насочено срещу България или Румъния. Аз разбрах това „Не“ на незабавното присъединяване към Шенген като зов за помощ, защото дотогавашната система за убежище не функционираше. Всеки може да го потвърди. Наистина не функционираше. Повечето мигранти влизаха нелегално, преминаваха и пристигаха в Австрия и Германия. А там предизвикваха значителни проблеми. Така не може да продължава. Трябва да се премине към друга реалност – Фронтекс, опазване на външните граници, приемни центрове, ясни възможности за връщане в родината. Защото много от нелегално пребиваващите изобщо не се връщат в родината си. Донякъде и съдебните органи носят отговорност за това. Но сега нещата започват да се променят. Смятам, че когато  този нов Пакт за миграция и убежище се наложи в практиката, ще се стигне до положителен резултат в обозримо бъдеще. 

- Войната в Украйна поставя въпроси за бъдещето на Европа.  Според Вас как ще изглежда една добра концепция за европейска отбрана и сигурност?

В. Шусел: През последните години ние ползвахме дивиденти от мира в размер на 1500 – 1600 милиарда евро, тъй като разходите за отбрана бяха значително съкратени.  Германия например, по времето на канцлера Вили Брандт заделяше за отбрана 4% от брутния си вътрешен продукт. При Хелмут Шмидт – 3%. При Шрьодер, Меркел и сега Олаф ШолцОлаф Шолц е германски политик от Социалдемократическата партия (ГСДП).   От декември 2021 – малко над 1%. Така че дивидентите от мира са вече изконсумирани. Занемарихме разходите за отбрана.  И всички бяха изненадани как, преди вече трета година става, Русия изведнъж без никаква видима причина нападна Украйна.  Започна кръвопролитна война, която струва живота на вече почти половин милион души от двете страни- военни, но и цивилни. И причини неимоверни разрушения. Така че трябва да се разделим с мечтата си за вечен мир. Ако искаш да избегнеш война, трябва да си подготвен за това. Мирът налага сега повече да инвестираме в собствените си отбранителни способности. Всъщност не опира само до пари. Ако сумираме бюджетите за отбрана на всичките 27 държави-членки, се получават около 250 милиарда евро  - това са много пари. Само че нещата са много сегментирани – всяка държава поотделно изразходва средства. Ако обединим част от тези разходи, отбраната ни ще бъде много по-резултатна и ефективна.  И би трябвало да го направим. Американците също го правят. И ние, европейците, не бива да изоставаме, а да пристъпим към един европейски отбранителен съюз.

- Това пробив ли е, защото Австрия например не е член на НАТО. И дълго време по отношение на отбраната беше неутрална. Виждам, че не само в Австрия, а и в Германия тази тема стана актуална. Единствено войната в Украйна ли я постави отново на дневен ред?

В. Шусел: Това беше един „wake-up call“, една аларма за събуждане на всички ни. Установихме, че сам човек не може да се отбранява. Трябва наистина да се действа с общи сили. Затова сега започваме да инвестираме в обща отбрана на въздушното пространство. И неутралните – Швейцария и Австрия – участват в пълен мащаб в това. През 90-те години променихме конституцията си в такава посока. При мандат под егидата на ООН или Европейския съюз можем да предприемаме всичко, което е по силите ни, като в такива случаи неутралитетът ни вече не играе роля. Тоест, когато имаме мандат от Европейския съюз можем да участваме във всички политически действия на съюза, дори и когато става въпрос за отбрана. 

- Австрия е известна с това, че много внимателно следи бюджета на Европейския съюз. Как си представяте процеса по възстановяване на Украйна и как могат държавите-членки да работят съвместно?

Николай Рашков: Загубите от неприемането ни в Шенген по суша са стряскащи

В. Шусел: Твърде рано е на този етап да говорим за възстановяване, защото първо войната трябва да спре. Преди това възстановяването е немислимо – като се погледне как всичко е повсеместно разрушено. Където е руснак, руската армия, трева не никне. Трябва само да погледнеш как изглеждат гледките с разрушенията. Между другото там, където се водят бойните действия сега, през Втората световна война са били най-тежките танкови боеве. Всичко е било разрушено. Десетилетия са били необходими донякъде да се възстановят нещата. Сега пак са разрушени. Та първо трябва да се сложи край на войната и после със сигурност ще се намери общо решение за заделяне на средства за финансиране на възстановителните работи. Със сигурност Европа няма да го направи сама, а с участието на международната общност, с участието на Русия. Русия унищожи всичко и е длъжна да участва във възстановяването. Било то доброволно, или посредством конфискуваните руски активи, които са замразени в момента. Но ще е много скъпо начинание.

- Вие самият бяхте в Лукойл. След началото на войната обаче се дистанцирахте. Когато става дума за бъдещето на Европа, има ли място за отношенията между Русия и Европа? Или към момента е недипломатично да се говори за това?

В. Шусел: Дълги години през живота си съм се опитвал да създавам добри отношения между Европа, Европейския съюз и Русия. Както и преди, така и сега смятам, че би било  чудесна идея да се съчетае зелената сделка на Европейския съюз с възможностите на Русия. Всичко, свързано с улавянето и съхранението на въглероден диоксид под земята, с производството на водород, с икономията на енергия. Много можеше да направим заедно. Но сега всичко умря. Остана в историята. И няма да може бързо да се съживи. Така е, бях в Лукойл – две години като член на Надзорния съвет, Борда на директорите, с още двама чуждестранни членове – една американка и един британец. Лукойл винаги е бил собственост на международни инвеститори. Мнозинството бях американски, европейски инвеститори, нямаше влияние от държавата. При започване на войната имахме едно тежко заседание, на което единодушно от страна на Борда на директорите беше взето решение, че осъждаме тези бойни действия и одобряваме мирни преговори. Малко след това – началото на март – си подадох оставката. И другите чуждестранни членове се оттеглиха не след дълго. И знаете как нещата се развиха впоследствие. Но въпреки това смятам, че когато войната свърши и Русия има ново ръководство, което да смени курса, не би трябвало да се горят всички мостове. Естествено, тогава може да се направи опит да се започне диалог с Москва, но в момента, докато войната продължава и Русия не се изтегли, подобни идеи, мечти, утопии не са реалистични.

- Вие сте добър познавач на България и всъщност по Ваше време страната ни стана член на Европейския съюз. Как България се промени оттогава?

В. Шусел: Винаги съм се застъпвал за това Европейският съюз да се разширява. И да се разпростира навсякъде в Европа. Винаги ми е било цел България и Румъния да бъдат разграничени от турския въпрос и да се даде собствен път на България и Румъния. Бях председател на Европейския съюз през 2006 година, когато взехме решението България и Румъния да станат членки на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Това бяха и последните ми дни като правителствен ръководител. На 12 януари 2007 година предадох властта, но на 1 януари тези две държави се присъединиха към нас. За мен това беше голяма радост, защото тогава имах близки, приятелски отношения с министър-председателя на България, Негово Величество Симеон Сакскобургготски Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е син на Цар Борис ІІІ и Царица, и го намирах за човек с чудесен характер и голяма личност, който с цялото си сърце въведе България в Европейския съюз. Това се отнася и за Адриан Нъстасе от Румъния. Бяхме наистина като едно добро трио. Като една камерна музикална формация. Успехите на Румъния и България говорят сами за себе си. И съм много горд , че стана така.

Последвайте канала на