В Америка на Тръмп не значката има значение, а червената шапка.
Оруел се върти в гроба като вентилатор.
Имиграционното „правоприлагане“ там вече не е въпрос на закон, а на йерархия – кой може да бъде унизен, кой може да бъде пощаден и кой трябва да бъде смачкан, за да се задоволи една политика на зрелището.
…
Ето така изглежда „прилагането на закона“, когато законът се превърне в театър.
А после идва другата страна на сметката…
…
_____________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Тълпата, която подкрепя Тръмп, е силно превъзбудена на тема „трябва да се уважават полицаите, значката, закона, дори когато те газят“.
Което е малко странно, имайки предвид, че именно те нападаха и биеха полицаи във Вашингтон на 6 януари 2021 г.
Но, бидейки ментални и душевни братя на копейките, те нямат НИКАКЪВ проблем с когнитивните дисонанси и психичните разстройства. Никакъв.
Те викат, че Кайл Ритенхаус е добро момче (това е оная мъжка червена шапчица, дето уби протестиращи в Уисконсин през 2020 г., появявайки се с майка си, която специално го докара от друг щат, и автоматична карабина), а Алекс Прети е лош, защото е имал пистолет.
Както казахме, когнитивните дисонанси не са им проблем. Проблем са им четенето; писането; географията; буквите; цифрите; жените, които се мислят за нещо повече от фабрики за бебета и миячки на чинии; кафявите хора; и неамериканците. Но когнитивните дисонанси – не!
Сега пак пеят, че „значката трябва да се уважава“ (без да спират да плюят по полицая, който свидетелства срещу MAGA предателите от 6 януари, разбира се), защото се опитват да защитават държавно-спонсорирания тероризъм на ICE. ICE не са „полиция“, но това е прекалено сложно за разбиране от червените шапчици на Тръмп.
Петгодишен е задържан от имиграционни агенти и използван за примамка – инструктиран е да почука на собствената си входна врата, за да изкарат възрастните. След това е изпратен в лагер за задържане на хиляди километри от дома си.
В СЪЩОТО ВРЕМЕ заподозрян, свързан с обир на бижута за 100 милиона долара, е тихомълком оставен да напусне Съединените щати, като му е позволено „самодепортиране“ обратно в Южна Америка. Което е оставило в пълно недоумение федералните прокурори.
Понеже от бързане може да не сте обърнали внимание, ще повторя: В същото време човек, свързан с обир на бижута за 100 милиона долара, е дискретно изпратен извън страната с любезното разрешение да се „самодепортира“ в Южна Америка. Решение, което шокира дори федералните прокурори.
Нали щяха да преследват само криминално-проявени имигранти, които са заплаха за американците? Петгодишният е задържан, а свързан с обир на бижута за 100 милиона долара е оставен да се „самодепортира“ на спокойствие. Сега е някъде си – да си харчи парите.
Да предполагам ли, че Тръмп и неговите хора са получили „дял“, че да го пуснат?
Същевременно, докато арестуват сладоледаджии, продавачи на зарзават и дюнери (така де – тако), имаме и ТОВА: Наскоро Доналд Тръмп помилва Хуан Орландо Ернандес, който беше осъден на 45 години затвор в САЩ за участие в огромна наркоконтрабандна схема, подпомагана чрез държавни структури (на Хондурас). Решение, което предизвика широка критика и недоумение.
Кое не е ясно? Сладоледаджиите са опасност; наркобароните ги помилва лично Тръмп. Иначе се бори с престъпността и особено много с наркоразпространението. Да…
Чудите се защо MAGAтите не протестират? Те не знаят. Fox “NEWS” не им го е съобщило. Прекалено са заети да рисуват мемета за демократите и да карат AI да им прави картинки, осмиващи „либтардите“. А и да научат, че се е случило, ще кажат, че е фейк нюз. Ако все пак им докажат, че не е, ще кажат, че това – в такъв случай! – най-вероятно е „част от плана на Тръмп“; той нали има някакъв велик план и все играе 3-D шах (пък накрая все излиза овъртолен в нещо кафяво и с недояден хамбургер в гащите, ама сигурно и това е „част от плана“ и 3-D шаха).
В този контекст трябва да бъде разбрана и последната обида на Доналд Тръмп към съюзниците от НАТО. Когато той заяви, че партньорските държави били „стоели малко встрани от фронтовата линия“ в Афганистан, това не беше „дипломатическа грешка“…
Това беше същото упражнение по класиране и подреждане – кой може и кой – не; кого харесваме и кого – не. Прекласифициране на саможертвата според полезността ѝ за егото на Тръмп.
И не забравяйте, че Тръмп е избягал от военна служба пет пъти с бележки от лекар, че има шипове и не може да замине за Виетнам. Което пък не го спря миналата година – за рождения си ден – да си организира военен парад.
За мъжете и жените, които са се били рамо до рамо с американските войски, обидата беше дълбока. Британски ветерани, чиято страна загуби 457 войници в Афганистан, заговориха за „шок и гняв“.
Един от тях го каза директно:
„Никой с фамилия Тръмп не беше на фронта с мен. А синовете му никъде не се виждаха в афганистанската пустиня“.
Притиснат от съюзници и, както се съобщава, от крал Чарлз по частни канали, Тръмп направи частичен завой, като похвали британските войски като „едни от най-великите воини“. Но НЕ СЕ ИЗВИНИ. Не оттегли и принизяването на останалите съюзници от НАТО.
Българското МВнР, разбира се, мълчи оглушително. Правителството в оставка дори подписа за влизане в смешното му частно ООН. Българските военни в Ирак и Афганистан… няма кой да защити честта им. НЯ-МА. Иначе на политическата сцена тук е пълно с патриоти. Както и да е.
При тръмпизма саможертвата не е споделен морален факт. Тя е жетон за лоялност. Демек, ако ласкае Тръмп важи, ако ли не – може да бъде изтрита. Чудесно е да знаете къде сте се набутали и кой ви е „татенце“, така де… „партньор“. Сигурен съм, че в армията ни са особено доволни от случващото се. Особено доволни…
Същият принцип управлява и имиграционното „правоприлагане“.
Вземете случая на Лиам Рамос – петгодишното момче от Минесота. На снимки, разпространени от училищния му район, Лиам носи синя зимна шапка с ушички на зайче и раница със Спайдърмен. Той току-що се е прибрал от детската градина с баща си, когато агенти на Имиграционните и митнически служби ги задържат и двамата.
Присъстващ роднина умолява детето да бъде оставено. Вместо това агентите инструктират Лиам да почука на вратата, използвайки детето като примамка, за да проверят дали вътре има още хора. След това баща и син са транспортирани в център за задържане в Дили, Тексас.
Бащата на Лиам няма криминално досие. Той има висящо дело за убежище. Лиам, ОЧЕВИДНО, също няма криминално досие.
От началото на засиленото присъствие на федерални имиграционни сили в района на Минеаполис, Лиам е четвъртото дете от неговия училищен район, което е било задържано. Други случаи включват тийнейджъри, изведени от автомобили или домове, както и десетгодишно момиче, задържано, докато върви към училище с майка си.
Доклади от центрове за задържане на деца описват пренаселеност, мизерни условия, недостатъчна храна и тежък психологически стрес. Родители разказват как децата се напикават, удрят се по лицето, регресират под стрес. Не е ясно дали Лиам остава с баща си или е бил разделен от него. Ясно е обаче, че е уплашен. Страхът е инструмент за Тръмп и червените шапчици.
Не забравяйте и че две от трите съпруги на Тръмп са имигрантки. Сегашната му дори не говори добре английски. Тя докара и цялото си семейство с нея. Мъск пък е излъгал властите за визата си, когато първоначално е пристигнал в САЩ. Двуличието е чутовно.
Човек развива цинична мъдрост, когато отразява Тръмп и движението му достатъчно дълго. Шокът притъпява. Фразата „жестокостта е целта“ почти се е превърнала в клише. И все пак има моменти, в които дори закоравелите наблюдатели трябва да признаят, че са били наивни. Използването на петгодишно дете като примамка е толкова рязко прекрачване на граница, че отнема и последните остатъци от преструвка.
Хесон Нелон Пресия Флорес, обвинен във връзка с проследяване на брониран камион по време на обир на бижута за 100 милиона долара, е оставен да напусне Съединените щати доброволно. Прокурорите са смаяни. Заподозреният просто се „самодепортира“ в Южна Америка.
Това не ми изглежда като „некомпетентност“. Мирише ми на сортиране.
Законът не е спрян; просто се прилага избирателно. Милостта тече нагоре. Насилието тече надолу. За богатите и „нашите хора“ – милост. За бедните и не-нашите-хора – насилие.
Войници, служили редом със американци, биват публично унижавани. Деца бежанци са тероризирани. Сериозни престъпници биват пускани.
Общият знаменател тук дали е „законност“?
А този модел се простира и отвъд границите на САЩ. Тормозът на Тръмп спрямо Дания заради Гренландия, презрителното му отношение към лидерите на Обединеното кралство и ЕС, гнусното му поведение на Световния икономически форум в Давос – всичко това следва един и същ сценарий, който прозира и в отношението му вътре в Америка.
Проблемът не е, че светът внезапно се е променил, а че един човек настоява да третира управлението като риалити шоу, в което унижението е доказателство за сила, а жестокостта е професионална квалификация.
Тръмп е чудовище, но все пак не е непобедим. Въпреки постоянните си твърдения за „съкрушителна“ победа, Тръмп спечели изборите през 2024 г. с малка разлика – около 1,5% от т.нар. популярен вот. От приблизително 174 милиона регистрирани избиратели близо 100 милиона или са гласували срещу него, или изобщо не са гласували. А сега – година по-късно (от встъпването му в Белия дом) – по редица теми РЕЙТИНГЪТ МУ НА НЕОДОБРЕНИЕ остава висок. И расте.
Американците не са гласували за използване на деца като примамка. Не са гласували за обиди към съюзници. Не са гласували за пускане на престъпници и тероризиране на търсещи убежище.
Съдилищата там все още функционират. Недоволството расте… Чакаме да видим.
)