"Трябва да използваме всички възможности, които предлага морското право, за да спрем такива кораби", подчерта германският дипломат.
Браже призова за действия срещу доставчиците на финансови услуги и пристанищата, които обработват товари от сенчестия флот.
"Всички вратички, използвани от Русия за извършване на тези операции, трябва да се премахнат", заяви тя, като подчерта, че това изисква по-добра международна координация и комуникация.
"Разбира се, Русия ще продължи да се опитва да ни дестабилизира", съгласи се Вадефул. "И разбира се, това няма да спре, дори и с евентуално мирно споразумение в Украйна."
"В тази фаза на геополитически сътресения ние, европейците, трябва да се представим като единен фронт и да действаме уверено", заяви Вадефул.
Латвия се присъедини към НАТО през 2004 г., а Швеция – през 2024 г., с което сложи край на над 200 години неутралитет. Страната започна да търси членство веднага след началото на руското нашествие в Украйна, отбелязва БТА.
Германският външен министър Йохан Вадефул призова за по-строги мерки срещу руския "сенчест флот" - танкери, използвани от Москва за заобикаляне на санкциите върху продажбите на петрол, предаде ДПА.
В разговори с латвийската си колежка Байба Браже в Рига Вадефул настоя, че международното морско право трябва да бъде "спешно реформирано, за да се даде възможност на властите да предприемат действия срещу корабите и тези, които ги експлоатират".
Въпреки санкциите на ЕС срещу сенчестия флот, сътрудничеството между страните, граничещи с Балтийско море, трябва да бъде разширено, а властите трябва да могат да предприемат действия срещу корабите, дори ако не е ясно къде са регистрирани, добави Вадефул.
Вадефул посети Латвия и Швеция, за да обсъди сигурността в Балтийския район, включително хибридните атаки на Русия и сенчестия флот. От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Русия беше обвинявана в нееднократни кибератаки в региона и повреждане на подводни комуникационни кабели. Латвийската държавна служба за сигурност предупреди в годишния си доклад за миналата година, че рисковете за сигурността, произтичащи от Русия, се увеличават значително. Въпреки че според доклада Русия понастоящем не представлява пряка военна заплаха за балтийските страни членки на ЕС и НАТО, в него се посочва, че руските изявления и пропаганда относно Латвия говорят за "потенциални дългосрочни планове".
"Прави се всичко възможно, за да се повлияе на нашите западни страни. Тези опити ще продължат и ще станат още по-интензивни", предупреди Браже. Тя обвини Русия, че все по-често използва неконвенционални средства, за да постигне целите си. "Това е "новото нормално", заяви външната министърка.
Преди посещението в двете страни германският министър призова европейците да останат единни предвид хибридните атаки на Русия и непредсказуемата политика на американския президент Доналд Тръмп, който наскоро предизвика възмущение в Европа с желанието си да придобие Гренландия.
)