Политологът Иван Кръстев: Живеем в предвоенно време, важните представи, на които се базираше нашата сигурност, вече не важат

"Идеята за мир рухна". Други илюзии също.

"Изборите никога досега не са били по-европейски"

"Страховете в Европа са различни"

Дали "Европа е смъртна", както заяви френският президент Еманюел Макрон? С този въпрос започва интервюто на Андреас Ернст и Даниел Щайнфорт с българския политолог Иван Кръстев, поместено в "Нойe Цюрхер Цайтунг".

А дали европейците ще успеят да се защитят сами, питат журналистите от швейцарското издание. Кръстев изтъква, че връзката между САЩ и Европа вече не е толкова здрава. И допълва: "Ако европейците са достатъчно наясно с положението, не виждам защо да не успеят. Смятаме много неща за невъзможни, само защото сме твърде мързеливи да ги извършим. Когато Путин започна нападението си, мнозина вярваха, че Украйна няма да удържи повече от шест седмици. В крайна сметка е въпрос на воля".

Българският политолог подчертава и следното: "Хората се убеждават все повече, че Европа не е на прав път. Но те почти не правят разлики между националното и европейското равнище. Евроскептицизмът е променен - той вече не е съмнение в способностите на ЕС, а същностно чувство, че чрез традиционната политика не може да се постигне нищо".

Българският политолог сравнява днешните времена с късните 1980-те години в България, когато системата бе в криза, но се смяташе, че комунизмът ще продължи с десетилетия, а нещата се промениха много бързо. "И днес светът ни се променя много бързо. Идеята за траен мир в Европа рухна. Разбираме, че живеем в предвоенно време и всички важни представи, на които се базираше нашата сигурност, вече не важат".

В същото време той припомня, че европейците нямат общ език и обща история, а това, което ги обединява, са съвместните инструменти, които се създават - като например планът за възстановяване и подкрепата за Украйна. Инструменти, които до голяма степен се приемат добре. На фона на големите кризи, които засягат всички, поддръжниците на ЕС и техните противници все по-добре знаят, че са в една и съща лодка, казва Кръстев. Само че за едните я наричат "Титаник", а за другите тя е вид Ноев ковчег, обобщава политологът.

Във връзка с предстоящите евроизбори Иван Кръстев акцентира върху разликата между страх и тревожност. "Страхът е свързан с конкретна заплаха и мобилизира. Тревожността е разпръсната и има склонност да парализира", казва той. Когато се натрупат много заплахи и рискове - Украйна няма да удържи повече от шест седмици, инфлацията, миграцията - резултатът е тревожност, която е от полза за крайната десница. Но самата тя също е разкъсвана - например за отношението си към Русия.

Пред НЦЦ Кръстев заявява още, че страховете в Европа са много различни - германците и французите се боят от ядрена война, докато поляците и балтийците - че страните им могат да бъдат окупирани. И това има своето историческо обяснение - защото страните в Източна Европа не възприемат съществуването си като даденост. "Страна като Полша твърде често е била разделяна, твърде често е изчезвала от картата", припомня политологът.

Според него Макрон има право дотолкова, доколкото нещата могат да се променят по-радикално, отколкото си мислим. Същевременно френският президент драматизира в стремежа си да привлече вниманието към бързината на промените. "В момента от всички страни се конфронтираме с апокалиптични мирогледи", отбелязва Кръстев, имайки предвид мрачните прогнози на климатичните активисти или предположенията, че "големият демографски обмен" ще унищожи нашия начин на живот.