В Исландия заработи най-големият в света завод за улавяне на въглероден диоксид от въздуха

08 май 2024 22:46
1800
4

Компанията "Клаймуъркс" (Climeworks) официално откри днес най-големия в света завод за улавяне на въглероден диоксид във въздуха, съобщава БТА. Заводът, наречен емблематично "Мамут" (Mammoth), е с близо десет пъти по-голям капацитет от този на досегашното най-голямо съоръжение.

Заради задълбочаващите се промени на климата и недостатъчните усилия за намаляването на парниковите емисии много учени твърдят, че милиони тонове въглероден диоксид трябва да бъдат отстранявани ежегодно от атмосферата, за да бъдат постигнати климатичните цели. При улавяне на въглеродния диоксид в атмосферата той обикновено след това бива складиран под земята.

Заводът "Мамут", който има капацитет да улавя 36 000 метрични тона въглероден диоксид годишно, ще бъде напълно завършен до края на годината.

Учени разработиха порест материал, който поглъща и съхранява парникови газове от атмосферата

Това е вторият проект на "Клаймуъркс" с търговска цел след завода "Орка" (Orca), също в Исландия, чийто капацитет от 4000 тона годишно беше най-голям до днес.

"Започването на работа на завода "Мамут" е поредното доказателство, че компанията е в състояние да осъществи плановете си да постигне капацитет от мегатон към 2030 г. и гигатон към 2050 г.", заяви Ян Вюрцбахер, съосновател и главен изпълнителен директор на "Клаймуъркс".

Компанията е част от консорциум, който води преговори в рамките на американска програма за изграждане на завод с капацитет от 1 милион тона.

Улавянето на въглероден диоксид от атмосферата е енергоемко, но заводите на "Клаймуркс" в Исландия са захранвани от местните чисти геотермални централи.

Противниците на технологията твърдят, че тя е скъпа и предупреждават, че фокусирането върху технологията за улавяне на въглероден диоксид може да изкуши компаниите да не се стараят да намаляват вредните си емисии.

"Клаймуъркс" не разкрива каква е цената на тон уловен въглероден диоксид в завода "Мамут", но казва, че се стреми да намали цената на технологията до 400-600 долара за тон до 2030 г. и до 200-300 долара за тон до 2040 г.