Авторските права на „Болеро“ на Равел отново отиват на съд във Франция

„Болеро“ на Равел съвместна работа ли е? Този труден въпрос беше разгледан в сряда пред френски съд като част от дело за авторски права, свързано с едно от най-популярните произведения на класическата музика в света, съобщава БТА.

Според наследниците на Александър Беноа, сътрудник на Морис Равел, техният родственик е съавтор на знаменитото произведение. Това обаче не се признава от Сдружението на авторите, композиторите и издателите на музика (Societe des auteurs, compositeurs et editeurs de musique - Sacem). Тази частна френска компания, основана през 1851 г., управлява авторските права в страната.

„Болеро“, твърдят наследниците на Беноа, цитирайки няколко исторически източника, е „съвместна работа“.

"Болеро" ще бъде завършващият акцент на "Салон на изкуствата 2016"

Това е историческа „фикция“, плод на болно „въображение“, отговарят им от Sacem. Наследниците на Беноа призоваха за първи път пред съда Sacem през 2018 г. след два отказа да регистрират родственика им като съавтор на произведението.

Залозите са високи: ако Sacem се съобрази с това искане, „Болеро“, което стана публично достояние през 2016 г., ще бъде отново със защитени авторски права до 1 май 2039 г., тъй като Александър Беноа е починал през 1960 г.

„Болеро“ е било със защитени авторски права в продължение на общо 78 години и четири месеца. Във Франция правата върху произведение падат 70 години след смъртта на автора – 1938 г. в случая с Равел. Но законът предвижда удължаване, което има за цел да компенсира загубата на печалби на френски артисти по време на двете световни войни. Това му осигури защита до 1 май 2016 г. Ще се съгласи ли Sacem да добави още 23 години към този вече удължен срок е във фокуса на текущите съдебни разисквания.

Генерираните приходи от права са представлявали навремето „милиони и милиони евро“ годишно, но според информация, предоставена на АФП от адвокатите на Sacem, сумите са достигали средно 135 507 евро на година между 2011 и 2016 г.

Наследниците на Александър Беноа твърдят, че „Болеро“ първоначално е било музика на балет, създаден за Парижката опера през 1928 г. „Музиката на „Болеро“ е написана специално за балета“, твърди Едуар Мил, адвокат на наследниците на Беноа.

Мил и Жил Веркен, адвокат на наследниците на Равел, се редуват в съда, за да представят доказателствата, които според тях показват, че „Болеро“ е дело не на един, а на няколко музиканти.

Наследниците на Беноа изтъкват като аргументи присъствието на името на техния родственик в обявите за два балета, изпълнени вечерта на премиерата на произведението на Равел през 1928 г., изявления на Луи Лалой, генерален секретар на Парижката опера, който пише във всекидневник, че Александър Беноа е „авторът“ на три представления, включително „Болеро“, или дори писмо от юридически директор на Sacem през 80-те години, в което се споменава сътрудничеството с балетния хореограф Бронислава Нижинска...

Отвъд историческите елементи, основният въпрос на изслушването в съда се оказа ролята на Sacem в припознаването на евентуален съавтор на „Болеро“. Трябва ли Sacem да действа като обикновена „регистрационна камара“, както се иска от жалбоподателите, или е оправдано да откаже отново Александър Беноа да бъде признат за съавтор?

Решението се очаква на 24 юни.

Последвайте канала на