Евродепутатите реагираха противоречиво на докладите на ЕК за напредъка на Западните Балкани по пътя към ЕС

Политиката на мир спрямо Сърбия и подценяването на действията ѝ трябва да приключи, защото не води до нищо и ще има ефект върху региона, предупреди днес хърватският евродепутат и докладчик за Черна гора Тонино Пицула.

Представените днес доклади на Европейската комисия за напредъка на страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия по европейския път предизвикаха противоречиви реакции сред присъстващите депутати относно докладите за Сърбия и Босна и Херцеговина.

„Можете ли да потвърдите, че ако разследването на скорошното терористично нападение срещу косовската полиция от страна на сръбски паравоенни единици докаже прякото участие на Сърбия под лидерството на (сръбския президент Александър Вучич), това означава сериозни политически последствия за сръбските власти, включително замразяване на средствата от предприсъединителната рамка на Сърбия? Политиката на мир спрямо Сърбия и подценяването на действията ѝ трябва да приключи, защото не води до нищо и ще има ефект върху региона“, подчерта Пицула, цитиран от БТА.

Фон дер Лайен пристига на посещение в Босна и Херцеговина 

Местните избори в сръбските общини в Северно Косово през април бяха бойкотирани от косовските сърби и в резултат за кметове бяха избрани косовски албанци. Встъпването им в длъжност в сградите на кметствата бе придружено от протести и сблъсъци между сръбското население и представители на мироопазващата мисия на НАТО в Косово КейФОР.

Пицула отбеляза, че посоченият от ЕК напредък на Сърбия в хармонизирането ѝ с външната политика на Европейския съюз е изненада, тъй като „преди година бе отбелязано, че е изостанала в това отношение“. По думите му, най-важното условие, което Сърбия все още предстои да изпълни, е въвеждането на санкции срещу Русия.

„Сърбия е страна, която продължава да действа като малка Русия на Балканите и продължава да е заплаха за сигурността в региона“, коментира българският евродепутат Александър Александров Йорданов.

В доклада си за Сърбия ЕК посочва, че за да напредне в преговорите за членство в ЕС страната трябва да изпълнява ангажиментите си по споразуменията за нормализиране на отношенията с Косово, чиято независимост, обявена през 2008 г., не е призната от Сърбия и пет страни членки на ЕС. Някои от евродепутатите изразиха мнение днес, че отношението на ЕС към Белград и Прищина е различно.

Северна Македония не е отбелязала значима промяна, че Европейският съюз да започне същински преговори за евроинтеграцията на западната ни съседка. Част от причините се корени в отказа от конституционни промени, включително вписването на българите в основния закон, става ясно още от доклада на Европейската комисия.

Продължаващата поляризация между управляващите партии и опозицията попречи на парламента да функционира правилно, пише в документа.

„Призовавам ЕК да преразгледа санкциите, наложени на Косово. Да, може да беше неразумно от страна на (косовския премиер) Албин Курти да принуди избраните албански кметове да влязат в офисите си (в сградите на кметствата), но голяма част от ескалацията (на напрежението) идва от Сърбия, за съжаление“, посочи австрийският евродепутат Томас Вайц.

Докладчикът за Сърбия Владимир Билчик отбеляза, че посланието на ЕС към Сърбия е, че на парламентарните избори на 17 декември страната трябва да избере парламент, който да се фокусира върху реалните реформи – в законодателството, във външната политика, включително и въвеждането на санкции срещу Русия, както и нормализация на отношенията между Белград и Прищина.

Евродепутатите отправиха критики относно връзките на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик с Русия, на което приписаха „индиректната препоръка“ на ЕК за отваряне на преговорите.

„Трябва ясно да покажем на президента Додик, че не може да седи на два стола едновременно, не можеш да казваш, че искаш да се присъединиш към ЕС, докато си на посещение на външния министър на Русия Сергей Лавров. Очакваме да направи ясен избор“, посочи Вайц.

Германският евродепутат Михаил Галер заключи, че ЕС трябва да се подготви за разширяването от финансова гледна точка.

„Трябва да намерим начини да задоволим нуждите на новите страни членки, както и интересите на настоящите. Имали сме успех в тази посока в миналото. Имахме голямо разширяване през 2004 г. и 2007 г. с повече от 100 хиляди граждани. Този път със сигурност ще бъдат по-малко“, отбеляза Галер.

Последвайте канала на