Една година от кървавата трагедия в Норвегия

Днес се навършва една година от кървавата трагедия в Норвегия.

Близо тон експлозив, ловна карабина калибър 223 и пистолет бяха достатъчни на крайнодесния фанатик Андерш Брайвик да напише върху картата на скандинавската страна най-кървавата страница в следвоенната й история.

77 човешки живота – толкова отнеха амониевата селитра, мазутът и мунициите с кух връх. Това беше цената, която психопатът поиска от своите сънародници за жестокия спектакъл, който изнесе пред Норвегия и пред целия свят. Толкова скъпо струваше вниманието, за което жадуваше с една единствена цел – да каже на всички, че не харесва пътя, по който е тръгнала неговата страна и Европа... пътят на мултикултурализма, от който мнозина на Стария континент се страхуват.

Тихият петъчен следобед на 22 юли 2012 г. беше разкъсан от мощна експлозия на кола-бомба пред сградата с кабинета на премиера Йенс Столтенберг в Осло. Около 15:30 часа ударната вълна изпочупи прозорците в радиус от километър. Взривът уби осем души и рани повече от 200.

Час и половина по-късно започна вторият епизод от сценария на Брайвик – малко след 17 терористът пристигна, облечен в полицейска униформа, на малкия остров Ютьоя, където се провеждаше лагер на младежката организация на Партията на труда. 32-годишният (тогава) автор на 1 500 страници от манифеста „Европейска декларация за независимост - 2083 г.” видя в младежите бъдещите политици на Норвегия и Европа, новото поколение управляващи, които ще продължат да налагат мултикултурализма, виновен за имигрантската вълна, заляла континента, превърнал се в „Еврабия”.

На Ютьоя Брайвик покоси 69 души, повечето млади... и после се предаде. Да – не се самоуби, не влезе в неравна престрелка с полицията, а сложи оръжие и подаде ръце за белезниците. Защото „тамплиерът”, „масонът”, нарцисът искаше да разкаже, да бъде чут, да остане на сцената, на която се бе покачил след многогодишна репетиция.

Година по-късно, след като пое отговорност, но не призна вина, не се разкая, но се извини за „безпартийните”, които уби, беше обявен за невменяем, но съзнаващ какво върши, след като се смя в съда и плака, скандализира с пози и думи, но предизвика и състраданието на властите, които му потърсиха компания в килията... година по-късно Брайвик постигна в голяма степен онова, което може би е замислил – внимание и трибуна.

Процесът срещу убиеца от Ютьоя приключи през юни. Присъдата светът ще чуе на 24 август, припомня БТВ.

Последвайте канала на