Борел: ЕС се стреми да ускори износа на украинско зърно през пристанищата в Черно море

20 май 2022 16:54
1098
4

Търсим пътища за износ на украинско зърно през пристанищата на ЕС в Черно море, като засега извозването на стоката с влакове дотам отнема 16 седмици и би било голям успех да съкратим този срок. Това заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп БорелЖозѐп Борѐл Фонтѐлес е испански политик от Испанската социалистическа работническа след днешното заседание на европейските министри, посветено на въпросите на развитието.

На заседанието българският представител посланик Румен Александров е отбелязал, че българското правителство, в тясно сътрудничество с Украйна, предприема стъпки да улесни и подпомогне износа на украинска пшеница през пристанище Варна.

Това се посочва в съобщение на Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел.

Борел допълни на пресконференция след заседанието, че около 20 милиона тона зърно са в силози в Украйна, много кораби чакат да натоварят и не могат заради действията на руските военноморски сили.

Износът на зърно от Украйна спадна наполовина през май

Той призова държавите от ЕС бързо да осигурят други пътища за този износ.

Достъпът до храна за милиони хора по света е застрашен заради войната, която Русия води в Украйна. Руските войски обстрелват насаждения, ограбват складове със зърно, затворили са украинските пристанища и така се стига до нарастване на цените на храните и на торовете. Доставките на храни по света са застрашени основно заради руското нахлуване в Украйна, добави Борел.

По неговите думи миналата година Русия и Украйна са били сред най-големите износители на зърно, а около половината световна търговия със слънчогледово олио е била с украинския добив.

Борел посочи, че Русия днес обстрелва плодородни украински земи и е възможно половината от тазгодишната реколта да бъде изгубена заради унищожение или заради изпускането на сроковете за сеитба.

Дори храна да има, за мнозина цената й става недостъпна и това лишава семействата от възможността да правят други разходи - за здравеопазване и образование, задълбочава бедността и неравенствата. Най-много ще пострадат бедните държави, зависими от вноса на храни и торове. Разполагаме с данни, че 192 милиона души от 53 държави са изправени пред глад и смърт, допълни върховният представител.