Войната в Украйна превзе дебатите в пленарната сесия на Конференцията за бъдещето на Европа

Слушай новината

Силни думи в подкрепа за Украйна и нейния народ и остро осъждане на руската агресия белязаха първия ден от започналата днес в Страсбург двудневна пленарна сесия на Конференцията за бъдещето на Европа.

От трибуната на Европейския парламент украинци, пристигнали наскоро в Страсбург, разказаха за войната в първо лице. Със силни и емоционални думи Божена Боряк и Анна Чекатунова  описаха шока на обикновените хора от внезапното нахлуване на войната в живота им, а депутатката от украинския парламент Мария Мезенцева изрази решимостта на украинските власти да бранят страната си, припомняйки, че парламентът продължава да заседава в собствената си сграда въпреки напредването на руските сили към Киев.

ЕК с план за ограничаване на руския газ до средата на май

"Затворете небето над Украйна", призова в един глас украинската делегация от трибуната на ЕП.  

Както европейски граждани, участващи в инициативата в рамките на отделните граждански панели, така и представители на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета и други европейски структури изразиха не само съпричастност към Украйна и нейния народ, но и решимост да продължат усилията да противодействат на агресията на Москва.  

Заместник-министърът на външните работи на България Васил Георгиев се включи в дискусията чрез  видеоконферентна връзка и посочи, че насърчаването на основните ценности на Съюза и ефективен регионален и глобален ред чрез поддържане на върховенството на правото остават единствената алтернатива на възраждащата се политика на силата и геополитическа конфронтация. Той отбеляза, че стратегическото партньорство на Съюза с НАТО е от първостепенно значение и териториалната цялост на Украйна не подлежи на преговори в контекста на руската агресия. 

Конференцията за бъдещето на Европа поставя гражданите в центъра на дебата за промените, които ЕС трябва да предприеме, за да отговори по-добре на бъдещите предизвикателства "и гражданите показаха, че всъщност са изпреварили правителствата. Те видяха нуждата от по-силен ЕС в света", каза върховният представител на ЕК за външната политика Жозеп Борел, който се включи чрез видеоконферентна връзка в дискусията.

ЕС отпуска 300 милиона евро спешна помощ за Украйна

Кризата в Украйна доказа, че имаме нужда от по-силна Европа, която може да играе роля в сигурността и да предоставя сигурност (. . .) за нашите граждани, за нашите съседи, за света. Показахме, че можем да действаме с безпрецедентна скорост, направихме много и много бързо, но може би трябваше да сме още по-бързи, а и все още не сме приключили, посочи Борел. 

Може би можем да кажем, че това е моментът на раждането на "геополитическа Европа", заяви европейският топ дипломат.

"Това геополитическо пробуждане трябва да доведе до подобряване на възможността ни да действаме. И това вече се случва, едва преди десетина дни не бих бил много сигурен, че бихме могли да предприемем действията, които предприехме", подчерта ръководителят на европейската дипломация.  

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис също призна, че настоящата криза е показала правотата на идеите, изразени от европейските граждани: нуждата от енергийна независимост и преход към "зелена енергия", значимостта на свободната търговия за бъдещите икономически перспективи, необходимостта ЕС да разполага с по-силен "капацитет за санкции" (което е изключително актуално в момента) и по-добра структура и подкрепа за бежанците.

Г-жа Олга Баум, представител на втория граждански панел на Конференцията, се включи в дискусията с въпроси към украинската делегация, представителите на ЕП, на Съвета на ЕС и всички останали присъстващи. Тя изрази съчувствието си към украинските гости и сподели мъката им, но заяви, че е объркана от действията на Съюза спрямо войната, последствията от нея и реалността, в която се намира Европа.

Баум сподели, че има приятели и от двете страни на конфликта и попита "какво означава това да се затвори небето над Украйна, означава ли трета световна война? Как присъединяването на Украйна към Европейски съюз ще спаси държавата от тази война?". Тя изрази недоумение защо се смята, че Русия би бомбардирала украински ядрени реактори, когато съоръженията са в по-голяма близост до нейните собствени граници. Баум изрази и недоумение и от случващото се на енергийните пазари, и припомни, че в момент, в който на практика се извършва рехабилитация на ядрената енергия, Русия е и важен доставчик на уран, което прави постигането на енергийна независимост от Москва невъзможно. Тя припомни и ролята на Русия като водещ износител на торове и пшеница.

Тези притеснения бяха отразени и от Даяна Миленкович от Хърватия.

"Решихме какви санкции да наложим срещу Русия и да предоставим хуманитарна помощ на Украйна. Това, което обаче не направихме, е да решим как да потушим този конфликт. Санкциите оказаха нещо като "ефект на бумеранга" - цените се увеличават, петролът и други суровини поскъпват. Можем да наложим още санкции, можем да затворим небето над Украйна, но конфликтът няма да спре. Така че искам да попитам: какво е направил ЕС от гледна точка на дипломацията; може ли ЕС да бъде този, който ще разреши проблема в името на всички нас", попита хърватската представителка.

Председателстващият пленарното заседание на Конференцията Ги Верхофстат, депутат в Европейския парламент от либералната група "Обнови Европа" и бивш премиер на Белгия, бе категоричен, че ЕС е положил изключителни дипломатически усилия, давайки пример с посещенията в Москва на германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон.

Колкото до санкциите, ако мислите, че можете да предприемате санкции срещу Русия, за да спре агресията в Украйна, без да пострадате вие самите, то това не е възможно. На практика реалността е, че ако сте солидарни с Украйна, няма начин да наложите санкции, без да пострадате, каза Верхофстат.

На пленарната сесия, която продължава и утре, се обсъждат препоръките на европейските граждански панели по темите "ЕС в света /миграция" и "по-силна икономика, социална справедливост и работни места /образование, култура, младеж и спорт /цифрова трансформация", както и свързаните с тях препоръки на националните граждански панели.

Почти всички участници от гражданските панели отразиха войната в изказванията си днес и начините, по които предложените промени биха могли да засилят устойчивостта на ЕС и ролята му в бъдещи кризи - независимо дали става дума за нуждата от многоезиково обучение от ранна възраст, обясняване на европейските ценности и принципи на понятен за младежите език, или необходимостта от промяна в енергийния микс, енергийна независимост и преоценка на мястото на атомната енергетика. Тоалетите на много от присъстващите също бяха символично подбрани, включвайки синьо и жълто - цветовете на украинското знаме.  

Последвайте канала на