Георгиос Папандреу си остана сам

16 юни 2011 18:26
800
0

Изявлението му закъсня повече от 2 часа от предварително обявеното време.

Той обяви, че утре ще предложи на парламента ново правителство, очаква подкрепа от собствената си парламентарна група, пише GRReporter.

"Поехме отговорността за чужди грешки и в продължение на 20 месеца се борим, за да предотвратим фалита на държавата", каза още Папандреу. Той призна, че самият е иницирал разговор с лидера на най-голямата опозиционна партия Нова демокрация Андонис Самарас. Голяма е била изненадата му обаче, когато още преди двамата да се споразумеят за каквото и било, Самарас е разпространил сред журналистите съдържанието на разговора им. "Вместо опозицията да отговори по достойнство на важността на момента и да започне диалог по същество, тя предпочете да започне игри за спечелване на общественото мнение", допълни Георгиос Папандреу Георгиос Папандреу – гръцки политик. Премиер на Гърция от 2009 г. до 2011 г. Георгиос.

При това положение министър-председателят предпочете да продължи сам. Утре ще представи предложение за нов кабинет, което ще трябва да се одобри от парламента. Засега Папандреу може да разчита само на евентуалната подкрепа на собствената си парламентарна група. Изявлението на Папандреу бе предшествано от оживени контакти с политическите и държавните лидери на Гърция. Министрите от кабинета му, членовете на парламентарната група на ПАСОК, както и висши функционери на социалистите научиха от медиите за инициативите на премиера.

Утре ще станат известни имената на новита кандидат-министри, а в петък гръцкият парламент ще трябва да ги одобри.

Междувременно световните пазари поставят както Гърция, така и банките й на колене с кредитен рейтинг ССС - възможно най-ниската позиция преди фактическия фалит. Гръцкият spread-показател достигна невижданите досега 1530 пункта, а застраховките срещу фалит CDS да бележат исторически рекорд. Европейският съюз, докато обсъжа как, колко ще струва и кой да участва в новия спасителен план за Гърция настоява за национално съгласие за наложителните болезнени реформи. В същото време не стихва и уличният натиск срещу политиката на финансова консолидация.