Румъния е пред провал в целта за 60 процента ваксинирано население до 1 септември

05 юли 2021 09:36
298
0

Ваксинационното покритие в Румъния блокира на една четвърт от населението по-малко от два месеца преди 1 септември - срокът, който Европейската комисия постави на страните членки за постигане на групов имунитет чрез ваксинация от 60 процента от населението. Със сегашния темп на ваксинация Румъния ще постигне прага от 10 милиона жители със завършен ваксинационен цикъл едва на 6 март 2023 г., пише днес в. "Адевърул".

Всичко по темата:

Епидемията коронавирус (COVID-19) 33060

Ваксинационното покритие в Румъния достигна 4,75 милиона румънци, имунизирани с поне една доза, и 4,57 милиона напълно имунизирани, след като в събота бяха поставени 16 211 дози ваксина срещу КОВИД-19 за период от 24 часа.

35 000 дози на AstraZeneca унищожават в Румъния

Биостатистикът д-р Октавиан Журма изчисли, че има нужда от 70 000 ваксинации дневно, за да бъдат имунизирани два милиона румънци месечно, така че да бъде постигнат прага от 60 процента ваксинирано население на 1 септември. Последният ден, в който бяха ваксинирани над 70 000 души, бе 5 юни, но от тогава броят на хората, които се явяват във ваксинационните пунктове, непрекъснато намалява, посочва "Адевърул".

Румъния се видя принудена да продаде една част от излишъка от ваксини срещу КОВИД-19, които има на склад, за да избегне изтичане на годността им, отбелязва д-р Оставиан Журма. Дания се договори с Румъния да закупи над 1,1 милиона дози на Пфайзер/Бионтех, съобщи министерството на здравеопазването в Копенхаген. Датският здравен министър Магнус Хойнике подчерта, че ваксините от Румъния са необходими за имунизация на населението на Дания най-вече в контекста на разпространението на варианта Делта, който е по-заразен.

Индийският вариант (Делта) бързо еволюира във вариант Делта плюс, който на свой ред се разпространява в две различни форми - AY.1 - на европейския континент и AY.2 - в САЩ, пише "Адевърул", като се позовава на "Нешънъл джиографик". Бързата еволюция на варианта Делта в Делта плюс с двете разклонения накара специалистите да анализират въздействието, което мутиралият вирус има върху сегашните ваксини срещу КОВИД-19. Въпреки че изследователите са единодушни, че наличните днес ваксини са ефективни спрямо варианта Делта или Делта плюс, мненията им са поделени, когато става дума за точни данни. Това е така, защото в уравнението влиза не само ефективността на ваксините в лабораторни условия, а и ефективният имунитет на хората, на които са поставени, който е различен за всеки: докато някои хора развиват по-трудно необходимите антитела, т.е. след период, по-дълъг от 10 дни след втората доза (време, през което са ваксинирани, но не са изцяло защитени), други могат да загубят антителата няколко месеца след имунизацията, отбелязва изданието.

В случая на варианта Делта данните, цитирани от американското издание "Нешънъл джиографик", показват ефективност на ваксините на Пфайзер/Бионтех и АстраЗенека след само една доза от около 33 процента. След поставянето на втората доза ефективността на Пфайзер/Бионтех нараства на 88 на сто, а тази на АстраЗенека - на 60 процента. Проучването на лабораторията "Колд спринг харбър", цитирано от "Нешънъл джиографик", показва, че ваксините на Модерна и Джонсън и Джонсън имат ефективност от максимум 60 процента (при първата ваксина след втората доза; ваксината на Джонсън и Джонсън се поставя в една доза).

В Румъния са установени 26 случая на индийския вариант на коронавируса

Американските журналисти дават пример с Израел, където ваксинационното покритие с Пфайзер/Бионтех достигна 57 процента. Въпреки това половината от новите случаи на заразяване сред ваксинираните с две дози са с варианта Делта на вируса, пише "Адевърул", цитира БТА.

Специалистите казват, че разликата между варианта Делта и варианта Делта плюс се състои в мутация на "шипчестия" протеин (spike protein), с помощта на който вирусът се свързва с човешките клетки. Фактът, че подобни мутации бяха идентифицирани и при британския вариант (Алфа), при южноафриканския (Бета) и при бразилския (Гама), кара изследователите да смятат, че вариантът Делта плюс може да се окаже по-неуловим за имунния отговор, получен от сегашните ваксини.