Шега с дръпнати очи породи полемика в Италия

Невинна шега, неуместна подигравка или действително проява на расизъм. Известните италиански водещи Мишел Хунцикер и Джери Скоти все още не могат да отговарят на този въпрос, след като се озоваха във вихъра на нападки, критики и дори на заплахи заради шега по телевизионната програма "Стриша ла нотиция" на телевизия Канале чинкуе на медийния холдинг Медиасет, пишат италиански медии.

По принцип предаването "Стриша ла нотиция" (Striscia la notizia на италиански, което в буквален превод означава заповедното "Налази новината!" или констатацията "Новината изпълзя") е абонирано по подразбиране за полемиките. В "Стиша ла нотиция" се дава приоритет на сатирата, на пародията, на комичното, но и на скритото като информация, което излиза наяве. Тоест на онова, което може да се възприеме и като политически некоректно. Самата водеща Мишел Хунцикер също е абонирана за полемика. Тя е бившата съпруга на певеца Ерос Рамацоти и майка на първородната му дъщеря му Аурора.

До настоящата полемика се стигна, след като преди броени дни в предаването Мишел и Джери Скоти трябваше да представят репортаж за присъствието на телевизия РАИ в Пекин. Преди началото на репортажа те се решиха да направят шеговито въведение и дръпнаха с ръце краищата на очите си, за да заприличат на китайци, а после се помайтапиха с това, че китайците не успявали да произнесат "р" и вместо него казвали "л" и така например на телевизия РАИ те казвали ЛАИ. Доколко тази шега като шега е силно смешна е отделен въпрос, предаде БТА.

Но в момента, в който в САЩ и в редица други страни се заговори за дискриминацията на хората от азиатски произход, майтапът на Скоти и Мишел им излезе солен. Последваха остри критики, обвинения в расизъм, но също и вълна от ненавист и дори смъртни заплахи. Част от омразата и заплахите дори взеха на прицел италианската модна къща Трусарди, чийто шеф е Томазо Трусарди, който е настоящ съпруг на Мишел Хунцикер и баща на двете й дъщери Соле и Челесте.

Вижте каква първоаприлска шега спретна Джил Байдън

Джери Скоти и Мишел се извиниха за шегата, породила такава полемика. Двамата подчертаха, че намеренията им са били добри, искали са само да се пошегуват и са смятали, че хората са го разбрали, предвид това че тяхното предаване е в шеговития регистър. Те казаха, че ако са накърнили чувствителността на някого, те дълбоко съжаляват. "Но онова, което се случва е ужасяващо, заля ни една истинска вълна от омраза, изсипана върху нас по един инструментализиран начин", казва Мишел и припомня, че от години се бори срещу всякаква форма на дискриминация и че е създала фондация в тази насока, както и че винаги е говорила за това колко е важна инклузивността. Но сега сякаш всички тези нейни усилия са заличени и към нея се отправят смъртни заплахи и заплахи за бойкот и опожаряване на магазините на Трусарди.

"Казват, че трябва да се направи бойкот на Трусарди, пишат ни, че трябва да умрем, че нашите дъщери трябва да умрат, че нашата къща трябва да изгори. До какво води цялата тази омраза", пита Мишел в интервю за "Кориере дела сера". Тя допълва, че тези заплашителни съобщения в повечето случай не са дошли от хора от китайската общност, а от хора, които се борят за повече лайкове в социалните мрежи. Джери Скоти също казва, че има много китайски приятели и никой не му е казал нищо лошо заради шегата. Хунцикер допълва, че тя и дъщеря й Аурора освен това имат леко дръпнати очи по рождение заради азиатски прародител и точно заради това дъщеря й е била обект на тормоз, когато е била малка. После водещата припомня, че тук се е зародила полемика само заради едни дръпнати очи, които тя и Джери Скоти са имитирали, докато в самия Китай стават невъобразими неща, върху които хората трябва да се фокусират, ако искат да говорят за човешки права.

Продуцентите на телевизионното шоу "Стриша ла нотиция" не се извиниха обаче за шегата, довела до полемика, и припомниха, че предаването е сатирично и подобно на всички сатирични и комични програми по света е политически некоректно. За втори път, между впрочем, Мишел Хунцикер и Джери Скоти си навличат гнева заради расизъм в последните седмици. Неотдавна те представиха стар скеч, в който се използва расистки език при обрисуването на африканските деца, припомня Асошиейтед прес. Тогава някои активисти казаха, че шоуто "Стриша ла нотиция" превръща расизма в нещо нормално.

Всичко това се вписва в контекста на нарасналите миналата година протести в Италия на активисти на движението "Животът на цветнокожите има значение". Тогава активистите настояваха за по-разхлабени закони за гражданство за децата на чуждите граждани и подчертаха, че Италия има многокултурно общество с над 1,2 милиона души произхождащи от африканци жители. Китайците пък са третата най-голяма неевропейска общност в Италия с около 320 000 души. Китайското присъствие е много силно в областта Тоскана, известна с текстилните си фабрики, както и във финансовата столица Милано. Паниката, дължаща се на коронавируса, обаче се изроди в нарастващи атаки именно срещу представители на китайската общност в страната. Италиански медии съобщиха за случаи на нападнати хора, защото са приличали на китайци.

Пет първоаприлски научни „открития“

Пример за отношението към китайците в Италия дава и италианската инфлуенсърка, представяща се с името Момока Банана. Тя казва, че е била като малка обект на критики и присмех заради китайската си външност, въпреки че е израснала в Рим. Всичко това я карало толкова да се срамува от произхода си, че тя дори отказвала години наред да учи китайски език. Дори и сега Момока Банана често пъти си навличала подигравките на хората по улицата заради китайската си външност.

Сега тя също критикува "Стриша ла нотиция" заради "китайската" шега. "На прага на 30-те години мога да кажа, че онези, които ми се подиграват, са идиоти, но не бих искала на моите племенници да се подиграват в училище съученици, които са видели "Стриша ла нотиция" и са сметнали, че "китайската" шега, показана там, наистина е била е смешна", казва Банана, цитирана от италиански медии. "Стриша ла нотиция" миналата година си навлече критики и заради съвсем друг род полемика. Тогава причината беше шега с външния вид на Джована Ботери, кореспондентката на телевизия РАИ в Пекин.

Ботери е известна с дългата си бяла коса и по-неглижирания си вид, което няма нищо общо обаче с качеството й на работа. Точно върху бялата коса и това, че Ботери носи черни пуловерчета, които са толкова еднакви, все едно че тя не се преоблича с дни наред, беше акцентирано в репортаж на "Стриша ла нотиция" и така се стигна до полемика дали в журналистиката външният вид има значение или е от значение качеството на работата на даден журналист, и дали външният вид трябва да е водещ фактор в която и да е професия.

Последва отново серия от обяснения от страната на водещите, на Хунцикер особено, която каза, че "Стиша ла нотиция" е представила всъщност репортаж в защита на Ботери срещу онези, които я критикуват заради външността й, но явно хората не са го разбрали. Самата Ботери тогава също в крайна сметка се намеси в дебатите и подчерта, че не външният вид трябва да има значение за журналистите, в това число и за телевизионните журналисти, и че в медиите трябва да има многообразие от външности. Тя дори даде пример с едноръка водеща на Би Би Си, която представя прогнозата за времето и никой не коментира това.

Но Хунцикер, както казахме още в началото, е абонирана за полемиките, дори когато не става дума за расизъм и външен вид. Още преди години когато се развеждаше с Ерос Рамацоти, хората се чудеха защо се отказва от живота-мечта. Години по-късно тя направи признание, че е станала жертва на секта и че разводът й е се дължи на това. Сектата се опитала да я убеди, че Рамацоти й влияел зле. Това бомбастично разкритие тогава породи дебат за сектите и техните жертви.

Брюкселската прокуратура се захвана с първоаприлска шега във Фейсбук

Неотдавна дъщерята на Хунцикер и Ерос Рамацоти на два пъти също стана обект на полемика. Миналата година тя публикува необработена снимка, на която се вижда лицето й с всички дефекти, като например пъпки, и мнозина намериха това за смел жест, но други я засипаха с обиди заради външния й вид. А тези дни Аурора Рамацоти се оплака в социалните медии от феномена кетколинг (cat calling на английски, което в груб превод означава буквално "викане на котката") - термин, обобщаващ подвикванията, подсвиркванията и секстистките коментари по адрес на жените на улицата.

Аурора Рамацоти разказа, че когато спортува навън, често пъти става жертва на кетколинга. Това пак породи полемика, която бе насочена в две направления. Едното беше повдигнатият от Аурора въпрос за кетколинга - дали той трябва да се възприема като нещо обидно от жените или като ласкателство. Второто направление беше обаче защо в разгара на коронавирусната криза Аурора занимава хората с такъв незначителен проблем, сякаш е разглезено дете, което си няма друга работа. Наложи се Мишел Хунцикер да излезе в защита на дъщеря си и да я подкрепи.

А в защита на самата Мишел, на колегата й Джери Скоти и на "Стриша ла нотиция" заради скандала с дръпнатите очи, тези дни се обявиха редица знаменитости в Италия и дори лидерът на партия Лига Матео Салвини. "Струва ми се, че диктатурата на политически коректното кара мнозина да откачат", написа той в Туитър във връзка със заплахите със смърт срещу Хунцикер и Скоти.

Темата за политически коректното и за пределите на расистките обиди тези дни бе обект на дискусии и в съседна Франция, между впрочем, след като френската компания Евиан, производител на минерална вода, реши да се извини заради реклама на продукта си, направена точно в деня на началото на Рамазана - свещения месец на пост за мюсюлманите, пише. "Фигаро". Това извинение породи бурна реакция от страна на Сара Ел Аири, френски държавен секретар за младежта и ангажираността. Тя определи стъпката на Евиан като напълно скандална и обвини компанията, че е отстъпила пред така наречените "ислямолевичари.

"В нашата страна се правят реклами и когато става дума за производител на вода, ами тогава той продава вода и никой няма основание да се чувства обиден от това", каза Ел Аири, която самата е от френско-марокански произход и която се обявява срещу тенденцията на хората да се изкарват жертви и за принуждаване на хората да търсят опрощение за нещо, което не са имали намерение да направят или не са направили изобщо.

Последвайте канала на