Джордж Сорос: Европейските лидери водят Европа към гибел

"Ако трябва да инвестирам, бих заложил срещу еврото", заявява финансистът Джордж Сорос в Хонконг през февруари 2010 година. При престой в Париж сега той коментира в интервю за "Монд" кризата в еврозоната. Критикува силно тежестта на Bundesbank и призовава за радикална промяна на политиката.


ВЪПРОС: Обезпокоен ли сте от сегашното положение в еврозоната?

ОТГОВОР: Опасявам се, че политиката на сегашните ръководители може да доведе до бедствие. Еврото заплашва да унищожи Европейския съюз и с най-добрите намерения европейските ръководители са на път да доведат Европа до гибел, опитвайки се да наложат неподходящи правила. А тези сред тях, които определят положението като непоносимо, вече биват дамгосвани с антиевропейска позиция. Дори еврото да оцелее, Европа е изправена пред период на големи трудности. Той може да е сходен на времената, преживени от Латинска Америка след кризата от 1982 - загубеното десетилетие - или от Япония, чийто растеж е в стагнация от 25 години. Тези страни все пак оцеляха, но Европейският съюз не е една страната и се опасявам, че няма да оцелее.

ВЪПРОС: Какви неподходящи правила имате предвид?

ОТГОВОР: Договорите от Маастрихт и Лисабонският договор заложиха големи недостатъци за еврото. Първият е известен отдавна: няма
общ трезор, който да позволи кредитиране на европейско равнище. Но най-вече, и европейските лидери по-слабо осъзнават това, въвеждането на еврото създаде разлики вместо да наложи хармонизация. Кризата, която започна през 2008 г., породи трупане на дългове и дефицит, които са много далеч от критериите от Маастрихт. Най-крехките членки на еврозоната откриха, че са изпаднали в положение на страни от Третия свят, сякаш бяха задлъжнели в чуждестранна валута. На всичкото отгоре с реален риск от фалит. Опитите да се спазват правила, които не са действали, само задълбочат кризата. За жалост властите не разбират това. Те правят прекалено малко, прекалено късно и кризата се разраства. За първи път вече е възможно еврото да се разпадне.

ВЪПРОС: Можете ли да похвалите действията на Европейската централна банка (ЕЦБ)?

ОТГОВОР: Марио Драги предприе безпрецедентен ход, инжектирайки 1 трилион в системата чрез отпускане на тригодишни заеми. Само че ефектът от тази операция бе неутрализиран от контраатака на Bundesbank (централната банка на Германия - бел. ред.). При вида на увеличаващия се баланса на ЕЦБ Bundesbank си даде сметка, че би понесла тежки загуби, ако някога еврото се разпадне, и се противопостави на продължаването на тази политика, за да се предпази. Да се надяваме, че това няма да се окаже пророчество...

ВЪПРОС: Кои са според Вас пътищата за спасяване на еврозоната?

ОТГОВОР: Кризата може да бъде спряна във всеки момент. Само че за целта властите трябва да осъзнаят, че при извънредна ситуация са необходими извънредни действия, "out of the box". Освен това правилата трябва да бъдат променени, за да сме сигурни, че системата няма да излезе от кутията си. Едно радикално предложение би било за се създаде холдинг, чрез който ЕЦБ или държавите да прехвърлят 2000 до 3000 милиарда евро в облигации и вече няма да им се налага да плащат лихва. Това би дало глътка въздух на някои слаби страни: Италия не би се нуждаел в този случай от първичен бюджетен излишък от 3 % от брутния вътрешен продукт, за да намали дълга си. Ще бъде необходим освен това дневен ред за растежа на еврозоната. Възможно е дългът да бъде намален, като се удължи икономическият растеж.

ВЪПРОС: Гърция осъдена ли е да излезе от еврозоната? Испания и Италия трябва ли да бъдат подпомогнати?

ОТГОВОР: Гърция може би е заинтересована да напусне еврото, защото положението й изглежда вече непоправимо. Испания пък е напът да изпадне в ситуацията на Гърция. Правителството на премиера Мариано Рахой знаеше, че задачата му е мисия невъзможна, то поиска от Брюксел да удължи във време намаляването на бюджетния дефицит на Мадрид, но Брюксел не се съгласи и днес пазарите наказват Испания за това, че е показала слабостите си. В Италия премиерът Марио Монти Марио Монти – италиански политик и икономист. Роден на 19 март 1943 г. във Варезе, северна прави добри реформи, само че започна да губи подкрепата на сънародниците си.

ВЪПРОС: Защо европейските ръководители не действат?

ОТГОВОР: Проблемът е в Германия, защото общественото мнение има доверие в Bundesbank. Тя е един от най-големите успехи на страната, тя позволи да има силна валута. Bundesbank доминира европейската политика, само че тя действа за доброто на Германия, а не на Европа. Защото Германия е процъфтяваща страна, тя се облагодетелства от кризаната на еврото, от ниския курс на еврото на фона на мощта на икономиката си и от много ниската лихва за финансиране на дълга си. Това не е причина някои проблеми да се подминават, да се намират извинения за Гърция, във Франция да не се правят структурни реформи, като извършените в миналото в Германия. При все това тези реформи не са достатъчни. Германия ги въведе, когато останала Европа бе в цикъл на растеж, докато другите европейски държави ги извършват в условия на слаба световна конюнктура.

ВЪПРОС: От дълго време правите спекулации на валутния пазар. Готов ли сте да заложите срещу еврото?

ОТГОВОР: Вече съм в пенсия и моят фонд Quantum не притежава позиции в евро. Докато обаче не настъпи промяна сред европейските ръководители, ако трябва да инвестирам, бих заложил срещу еврото. Във всеки случай не бих заложил на него.

ВЪПРОС: В някои страни се надига крайната десница. Това безпокои ли ви?

ОТГОВОР: Това ме тревожи най-много: търсенето на национални решения все повече се разраства, а това може да унищожи Европейския съюз. Европа има много сериозни проблеми, но на тях трябва да им се намери европейско решение.

ВЪПРОС: Как оценявате здравето на европейския банков сектор?

ОТГОВОР: Обстановката продължава да бъде много сериозна, защото става дума за криза на суверенните дългове. Рекапитализирането на банките трябва да продължи и тук Европейският стабилизационен механизъм може да бъде полезен. Необходимо е най-вече да се въведе истински контрол върху банките, защото има прекалено кръвосмесителни отношение между банките и националните правителства.

Последвайте канала на