Румънски евродепутат е възможен кандидат за президент на Унгария

Румънският евродепутат от унгарски произход Ласло Тьокеш е възможен кандидат за президентския пост в Унгария, съобщава днес румънският вестник "Котидианул", като се позовава на унгарски медии.

След оставката на президента Пал Шмит, обвинен в плагиатство, пресата в Унгария говори за възможна кандидатура на Ласло Тьокеш или на настоящия външен министър Янош Мартони, роден в румънския град Клуж. Изданието "Индекс" пише, че не за първи път се споменава предложението Тьокеш да поеме президентския пост. "Шейсетгодишният пастор реформист от Трансилвания е заместник-председател на Европейския парламент, а през март миналата година получи унгарско гражданство", посочва изданието, като добавя, че Тьокеш има "библейско-помпозен език и може да разбуни духовете". Той е един от поддръжниците на премиера Виктор Орбан и има политически връзки в Трансилвания. Тьокеш зае мястото на Пал Шмит като заместник-председател на Европейския парламент с помощта на евродепутатите от унгарската партия ФИДЕС, както и от Демократичния съюз на унгарците в Румъния и румънската Демократично-либерална партия.

В проучване, публикувано на сайта на "Индекс", Тьокеш е класиран от читателите на пето място от седем възможни кандидати за президентския пост, като лидер в предпочитанията е Йожеф Палинкаш, председател на Унгарската академия на науките, известен физик и бивш министър на образованието между 2001 и 2002 г. Той е следван от друг бивш председател на академията - лекаря невролог Силвестер Е. Визи. Политикът, който е най-добре класиран в този сондаж, е Ласло Кьовер, заместник-председател на ФИДЕС и председател на парламента, който в момента временно изпълнява президентските правомощия. Друга опция е външният министър Янош Мартони, роден в Клуж, Румъния, през 1944 г., отбелязва "Котидианул".

Съгласно унгарското законодателство датата за избор на нов държавен глава се посочва от председателя на парламента. Кандидатурите за върховния държавен пост трябва да бъдат подкрепени от най-малко от една пета от общо 386-те депутати. Избирането става чрез тайно гласуване, а избран е онзи кандидат, който получи не по-малко от две трети от гласовете. Ако това не стане, се насрочва втори тур, като победител в него е кандидатът, получил най-много гласове. Двата тура се провеждат в два последователни дни.

Последвайте канала на