Съвременният терорист е Европеец (Част II)

Продължение на Част I от материала, в която видяхме какъв е най-честият социален профил на бъдещия чуждестранен боец на терористичната доктрина. 

Кои са най-разпространените места, където се случва вербуването? 

Около и в: университети, училища, джамии, затвори, както и интернет. Мишените са, както споменахме – уязвимите за доктрината на насилието. 

Според изследвания на европейски експерти, мнозинството присъединяващи се към терористичната доктрина, са млади и съвсем бегло или изобщо незапознати с Корана и ислямската култура. Те лесно се манипулират от лъжливи проповедници, които им четат и интерпретират Корана, както им е удобно. 

Именно затова от Съвета на Европа искат противопоставяне на тази пропаганда. В момента се подготвя стратегия, която в скоро време трябва да бъде приложена. 

Британецът Лиъм Бърн от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обясни, че трябва внимателно да се подготвят информации и съобщения, с които потенциалните чуждестранни бойци или радикализирани самотни вълци да бъдат „облъчвани“. Трябва да бъдат комбинация от традициите на Европейската конвенция за правата на човека и Исляма. 

Тук идва голямата роля на медиите, защото „оръжията“ за разпространение ще са телевизията, радиото, печатните медии, както и интернет. И ще бъде подготвяна, освен от всички останали, и от медийни експерти. 

Антипропагандата ще бъде разпространявана и в училищата. 

Според доклад на политическата комисия на Съвета на Европа държавите, от които идват чуждестранните бойци, са най-малко 90. Въпреки че това не е нов феномен (Осама Бин Ладен е може би най-известният чуждестранен боец), то в съвремието се наблюдава увеличение в бързината на разпространение на тази „болест“, както и на географския й обхват и мащабност. 

Според белгийския експерт Дирк Ван дер Маелен, колкото и да са важни преследването и наказанията, сами по себе си не са достатъчни. Според него, както и според други експерти, трябва да има голяма превенция. 

Това включва криминализиране и преследване на финансирането на терористични дейност, тренировките, подготовката и вербуването. А сред най-важните елементи е отличната комуникация между службите на държавите, участващи в борбата срещу тероризма, от която, колкото и да е добра към момента, все още има какво да се желае. 

За комуникацията между службите говори и Цветан Цветанов през май месец, когато се срещна със зам.-помощник държавния секретар на САЩ Пийт Мороко. На срещата се обсъждаше сигурността на Западните Балкани, откъдето между другото има стотици чуждестранни бойци, сражаващи се за терористите в Ирак и Сирия. 

Тема беше и споменатата опасност от радикализация на социално уязвими групи в региона и възможните мерки за превенция. 

Всъщност стратегия за по-ефективното проследяване и пресичане на движенията на чуждестранни терористични бойци беше представена по-рано и по време на българското Европредседателство. 

Тук важно е да се припомни и още нещо: немалка част от тези чуждестранни бойци рано или късно се завръщат в държавите, от които произхождат. Там те представляват голяма опасност, защото дори да не са активни бойци, се превръщат в единични спящи клетки – хора, които могат във всеки един момент да превъртят и минат с кола по тротоара, да започнат да колят, стрелят, тровят. 

Ето какво се казва в доклад на ДАНС за 2017 г.: 

„Запазва се високото ниво на терористичната заплаха в световен план, като в най-голяма степен тя продължава да е свързана с активността на „Ислямска държава”. Активната екстремистка пропаганда има своето пряко проявление върху заплахата за Европа. Дейността на терористичните организации и пропагандата им продължават да оказват радикализиращо влияние върху уязвими общности в някои държави на Балканите. Значим рисков фактор остава и големият брой чуждестранни бойци от региона и вероятността за завръщане на част от тях“. 

Лош „баланс“ се появява от това, че тази постоянна заплаха ражда или по-скоро събужда нещо отдавна заспало в Европа – крайнодесния екстремизъм, формирането на групи, близки до крайния национализъм (разбирайте: „нео-нацисти). „Екстремистката пропаганда запазва интензитета си, като се акцентира и върху страха от ислямизацията на Европа“, се казва в доклада на ДАНС. 

Трябва да се отбележи една важна особеност на тази сякаш безкрайна война. Колкото и да ни е трудно да повярваме, изглежда няма единен фронт в битката. Нито от наша страна, нито от страна на терористите. Те са разединени и ние сме разединени. 

Преди няколко години станаха популярни данни на службите, че има държави, които търгуват петрол с „Ислямска държава“. Посочени бяха страни (като Турция например), които заявяват участието си в антитерористичната коалиция, но зад гърба на всички ни търгуват с терористите. Дори да нямаме категорични доказателства, на всички ни е ясно, че парите на ИД идват все от някъде. Докладите за търговията са недвусмислени – петрол, антики, оръжие, наркотици. Идеологията е „пари“, само че при „превода“ надолу по етажите – към изпълнителните пионки на джихада, тя се трансформира в „справедливост и възмездие“. А простата истина е следната: едни алчни хора манипулират едни злобни хора за печалба. 

Терористичните организации пък, точно както нарко-картелите, се опитват да разпределят зоните си на влияние и избягват да се консолидират. Не са редки случаите, когато между тях възникват конфликти.  

Друга особеност е голямата заблуда, която броди из Западния свят: ислямистите се борят срещу нас – Запада. Всъщност жертвите на тероризма са най-вече мюсюлмани в мюсюлмански страни. В много, много пъти повече са труповете на хората от тяхната собствена религия. 

Холандският депутат Пиетер Омтциг, който е член и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, ни поясни, че поведението на „Ислямска държава“ се категоризира като геноцид и трябва да се разглежда именно като такъв. Затова трябва да се създаде нов международен съдебен механизъм, нещо като военен трибунал, който да разглежда военнопрестъпленията на терористите и да се раздават съответстващи наказания, за да се постигне превенция в бъдеще – нещо, което е упоменато още в Конвенция от 1948 г. срещу геноцида. 

Най-потърпевшите групи на този геноцид са езидите, арабските християни и мюсюлманите, които не са сунити.  

Просто информацията почти не достига до нас, а и, признайте си – европеецът и американецът си изградиха избирателна чуваемост – 200 убити в Близкия Изток или Африка минават в общия поток новини; двама убити в Лондон или Париж, или дори нападение без жертви, а само с ранени – привлича вниманието ни много повече, защото е в нашия си двор. Политическите лидери не коментират помпозно в Twitter за всяка мюсюлманска жертва, но не пропускат възможността да блеснат, когато се случи атака в „белия“ свят. 

Така че това не е война на световете. Това си е чисто и просто бизнес. Кървав бизнес. 

Последвайте канала на