Мария Габриел получи доклад с препоръки за мерките срещу онлайн дезинформацията

Експертната група на високо равнище относно онлайн разпространението на фалшиви новини и дезинформация връчи днес своя окончателен доклад на българския комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова. Това съобщиха от пресцентъра на Представителство на ЕК в България.

Докладът на експертната група на високо равнище насочва вниманието най-вече към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията, а не към фалшивите новини. В доклада определението за дезинформация е: невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото. Това може да застраши демократичните процеси и ценности и да навреди конкретно на редица области, например здравеопазване, наука, образование и финанси.

Комисар Габриел каза следното: "Изказваме благодарност на експертната група на високо равнище и на професор Мадлен де Кок Бюнинг за отличната работа при ръководенето на групата и спазването на кратките срокове. Благодарение на събраните мнения и богатия колективен експертен опит сега разполагаме с разнообразни материали, които ще ни помогнат да изготвим няколко конкретни варианта на действие за преодоляване на рисковете, свързани с онлайн дезинформацията."

Докладът предлага също явлението "фалшиви новини" да получи определена дефиниция и отправя редица препоръки. Документът допълва първите изводи от обществена консултация и проучване на Евробарометър, които също бяха публикувани днес. Тези материали ще бъдат използвани при изготвянето на Съобщение за борбата с онлайн дезинформацията, което Комисията ще публикува през пролетта.

Експертите подчертават необходимостта от участие на всички свързани страни във всевъзможни действия, като на първо място се препоръчва подходът на саморегулиране. Групата препоръчва също да се насърчава медийната грамотност за борба с дезинформацията; да се разработят инструменти за борба с дезинформацията специално за потребители и журналисти; да се гарантират многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии; да продължават научните изследвания на въздействието на дезинформацията в Европа.

Докладът се застъпва за създаването на Кодекс на принципите, с който да се ангажират онлайн платформите и социалните мрежи. В доклада са посочени 10 основни принципа, като например че онлайн платформите трябва да гарантират прозрачност, разяснявайки как работят алгоритмите за подбор на новини. Заедно с европейските новинарски медии те се насърчават да вземат ефективни мерки, за да бъде насочвано вниманието към надеждните и достоверни новини и да се улесни достъпът на потребителите до тях.

Комисията е получила почти 3000 отговора в обществената консултация, започнала през ноември 2017 г. Според анкетираните двете сфери на влияние, където фалшивите новини могат да причинят вреда на обществото, са умишлената дезинформация, целяща да повлияе на изборите, и миграционните политики. Според последното проучване на Евробарометър (около 26 000 анкетирани граждани) хората смятат, че в ЕС има много фалшиви новини — 83 % от анкетираните заявяват, че това явление представлява заплаха за демокрацията. В него се изтъква и значението на качествените медии: анкетираните смятат традиционните медии за най-достоверен източник на новини (радиото със 70 %, телевизията с 66 %, печатните издания с 63 %). Онлайн източниците на новини и уебсайтовете с видеоматериали са с най-ниско доверие като източник на новини — съответно средно с 26 % и 27 %.

Тези резултати се потвърдиха и в обществената консултация, където най-ниско доверие получават социалните мрежи, новинарските агрегатори и блоговете и уебсайтовете, а най-високо — традиционните вестници и списания, специализираните уебсайтове и онлайн издания, новинарските и обществените агенции (общо с повече от 70 %).

Според обществената консултация всеобщото мнение е, че разпространяването на дезинформация в социалните мрежи е лесно, защото фалшивите новини действат на емоциите на читателите (88 %), разпространяват се, за да дават определена насока на обществения дебат, (84 %) и се смята, че водят до печалба (65 %). Половината анкетирани смятат, че проверяването на фактите след публикуването на дезинформацията не е решение на проблема, тъй като не достига до хората, прочели първата информация.

В своето писмо за определяне на ресора до комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова председателят Юнкер я призова да обърне внимание на предизвикателствата за нашата демокрация, свързани с разпространяването на невярна информация в онлайн платформите, и да даде началото на процес на дискусии за това какво е необходимо на равнище ЕС за защита на нашите граждани. Беше създадена Експертна група на високо равнище с цел да консултира Комисията във връзка с обхвата на явлението „фалшиви новини“.

ЕС вече действа активно в борбата с фалшивите новини: след заседанието на Европейския съвет през март 2015 г. с цел борба с дезинформацията в държавите от източното съседство на ЕС беше създадена Оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (East Stratcom) под ръководството на върховния представител/заместник-председател Могерини. Освен това скорошните предложения на Комисията за модернизиране на правилата на авторското право в ЕС включват разпоредба за защита на качествената журналистика чрез предоставяне на онлайн права на новите издатели, така че те да могат да се приспособят към променящата се цифрова среда. На равнището на ЕС експертната група по въпросите на медийната грамотност също осигурява платформа за обмен на добри практики в областта на медийната грамотност, в т.ч. и граждански инструмент за опровергаване на дезинформация.

Последвайте канала на