Франциск и Полша се разминават по въпроса за мигрантите

Подкрепата за мигрантите заема толкова важно място в разбирането на папа Франциск за църквата, че той превърна приемането им в потенциална проверка за онези, които искат да идат в рая в Деня на страшния съд.

Застъпничеството на светия отец за правата на бежанците ще бъде подложено на дипломатически тест при започващото в сряда петдневно посещение в Полша, чието популистко правителство затръшна вратата пред повечето търсещи убежище хора.
Франциск ще се срещне с полския президент Анджей Дуда в хилядолетния краковски замък на върха на хълма Вавел, в съседство с катедрала, където векове наред са били погребвани полските национални герои. След това папата ще има среща при закрити врата с полски епископи, на която ще отговаря на техни въпроси, пише БТА.

Преди пристигането на папата полският вътрешен министър Мариуш Блашчак защити противопоставянето на управляващата партия "Право и справедливост" на имиграцията, позовавайки се на масовото убийство с камион в Деня на Бастилията във френския град Ница, когато загинаха 84 души.

Балшчак заяви, че подобно насилие е неизбежна последица от мултикултурализма.
Папата намеква, че нежеланието или отказът да се даде подслон на новодошли в нужда е в разрез с притчата за добрия самарянин, който предлага помощ на ограбен и ранен странник.

В обръщение към вярващите на площад "Свети Петър" миналия месец Франциск каза, че накрая "ще ни съдят по милосърдните дела".
"Господ може да ни каже: "Помниш ли? Мигрантът, който мнозина искаха да изгонят, бях аз."

Стремейки се да вдъхновява с личния си пример, през април Франциск се върна в Рим с 12 сирийци след посещение в мигрантски лагер на гръцкия остров Лесбос, където бяха блокирани десетки хиляди хора, преживели рисковано пътуване от съседна Турция в често претъпкани лодки.

Пастор Дейвид Холенбак, преподавател по етика в училището по международни отношения към Джорджтаунския университет във Вашингтон, отбелязва, че застъпничеството на папата за мигрантите "има важно политическо и социално, но и религиозно значение за идентичността на християнството". Холенбак, който като Франциск е йезуит, каза в телефонно интервю, че отношението към мигрантите и чужденците е "централна тема в Библията".

То е и неразделна част от определението на папата за християнин.

При връщането си от поклонение в Мексико през февруари Франциск каза на репортерите в самолета си: "Смятам, че човек, който мисли за издигане на стени, а не на мостове, не е християнин." Така папата отговори на въпрос за Доналд Тръмп, кандидата на републиканците за президент, заявил, че иска да построи стена по границата, за да попречи на мексиканците да влизат в САЩ.

Полският анализатор Адам Шосткевич допусна, че папата ще повдигне въпроса за нежеланието на Полша да окаже помощ на бежанците при визитата си тази седмица, тъй като "това е централна тема на папското му управление в Европа. Това е европейски проблем."
Шосткевич каза, че очаква папата да оспори доводите на полската политика, която сравни с държанието на Пилат Понтийски при разпъването на Исус: "Измиваме си ръцете. Това не ни засяга".

Анализаторът обаче прогнозира, че всеки призив на папата би предизвикал само моментно раздвижване и няма да доведе до никаква промяна в правителствената политика.
"Ще е добре, ако го каже, това ще се коментира, но скоро ще бъде забравено", добави Шосткевич.

Видни представители на Католическата църква в Полша широко подкрепят националистическите възгледи на правителството. Преподавателят по история в университета в Мериленд Пьотър Косицки припомни как полски свещеник се оплакал от мюсюлмани, евреи и "левичари" в обръщение на митинг във Варшава по случай Деня на независимостта през ноември.

Косицки, който пише за католическото списание "Комънуил" ("Общо благо"), заключи, че свещеникът Яцек Миендлар е представил "националистическа кампания, според която да си католик и поляк означава да си също антиевропеец, антиплуралист и антилиберал".

Някои в самата църква бяха поразени, установявайки до каква степен полската антимигрантска позиция се припокрива със запазването на националната и католическата идентичност на страната.

"Отвръщането от бежанците нямаше да бъде възприето с такава готовност от обществото ни, ако това не се правеше в името на защитата на християнството и на идентичността ни като поляци", писа доминиканският монах Леон Вишневски в католическия седмичник "Тигодник Повшехни".

Във Ватикана представителят на епископската конференция в Полша беше запитан от Асошиейтед прес как може да реагират Полша и полската църква на настояването на Франциск да се приемат мигранти.

"Това не е въпрос, при който нещата са в бяло и черно", каза пастор Павел Рител-Андрианик, който подчерта, че Полша е приела бежанци, повечето от страни с преобладаващо християнско минало.

Той каза, че полските епископи са отправили свой апел към енориите да подслонят бежанци ден преди през септември миналата година Франциск да призове всяка енория да приюти бежанско семейство.

Повечето бежанци в Полша са от Русия, Украйна и други съседни страни от бившия Съветски съюз, а не от Сирия, Афганистан, Ирак или Африка, откъдето е основният поток хора, опитващи се да получат закрилата на Европейския съюз. Избраното през октомври миналата година дясно полско правителство отказа да изпълнява европейското споразумение за подялба на бремето по подслоняването на десетки хиляди кандидати за убежище, блокирани в Италия и Гърция.

Анализатори съзират широка пропаст между отношението на поляците към Франциск и към единствения полски папа Йоан-Павел Втори, когото Франциск канонизира през 2014 г. Докато Йоан-Павел беше силно обичан от поляците заради непоколебимата си защита на работническото движение "Солидарност", допринесло за рухването на съветското господство през 1989 г., много поляци не чувстват близост със светогледа на Франциск.

В телефонно интервю за АП Косицки отбеляза, че "за мнозинството от хората в Полша по същината си това, което папата казва, е неубедително".

Последвайте канала на