ЕК: Българите и румънците са полезни за икономиката на ЕС

  • 11 ноември 2011 13:59

  • 1345
  • 0
ЕК: Българите и румънците са полезни за икономиката на ЕС
©

Българските и румънските имат положителна роля в икономиката на Европейския съюз, пише в доклад на Европейската комисия.

Тези работници са дали приноса си към обогатяването на комбинацията от професионални умения и също така са заели вакантни места в сектори и професии с недостиг на работна ръка, например строителството, домашните услуги и ресторантьорството. Оценките показват и положителното дългосрочно въздействие на свободното движение на румънски и български работници върху БВП на Съюза, който нарасна с около 0,3 % за ЕС-27.
Изследванията показват също, че в приемащите държави не се наблюдава значително въздействие върху процента на безработицата или трудовите възнаграждения на местните работници. Проучвания в ЕС-15 показват, че трудовите възнаграждения са едва 0,28 % по-ниски, отколкото щяха да бъдат без мобилността на работниците от ЕС-25. В доклада също така се подчертава, че няма данни мобилните граждани в рамките на ЕС да се възползват прекомерно от социалните помощи, както и че въздействието на неотдавнашните потоци от работници оказва незначително или дори положително въздействие върху публичните финанси на приемащите държави, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

Говорейки пред журналисти в рамките на конференция във Виена, Ласло Андор, еврокомисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, подчерта положителното въздействие на мобилността, „Движението между държавите предлага реални възможности и икономически ползи както за приемащите държави, така и за ЕС като цяло. Виждаме, че географската мобилност до голяма степен зависи от икономическите тенденции и наличието на работни места.“ Той също така изрази желанието си да стане свидетел на отмяната на всички ограничения на пазара на труда: „Ограничаването на свободното движение на работници в Европа няма да реши проблема с високата безработица. Това, което трябва да направим, е действително да съсредоточим усилията си върху създаването на нови работни места.“
Мобилността след разширяването може да е била причина за известни икономически и социални разходи за приемащите държави, както и за изпращащите държави, които губят производствен капацитет. Комисията обаче смята, че макар част от тези разходи да могат временно да се намалят чрез ограничаване на мобилността на работната ръка, в дългосрочен план са необходими специфични политически решения за преодоляване на дисбаланса на пазара на труда. Данните сочат, че преходните мерки са имали ограничено въздействие върху разпределението на мобилността в рамките на ЕС и че потоците на работна ръка се влияят по-скоро от фактори като търсене и езикови умения. Както показва опитът от разширяването през 2004 г., ограничаването на свободното движение на работници може да има отрицателни последици, например увеличаване на недекларирания труд.

Основната цел на мобилните работници от България и Румъния са били Италия и Испания, а данните сочат, че в края на 2010 г. два пъти повече българи и румънци (2,9 млн.) са пребивавали на територията на ЕС-25 в сравнение с 2006 г. Същевременно в процентно съотношение гражданите на ЕС-2, пребиваващи в държава-членка от ЕС-25, съставляват едва 0,6 % от общия брой на населението на ЕС-25. Този дял е най-голям в Кипър (4,1 %), следван от Испания (2,2 %) и Италия (1,8 %). Освен това, процентът на трудова заетост в ЕС-2 (63 %) се доближава до този на ЕС-25 (65 %). От началото на икономическия спад обаче, наскоро пристигналите граждани на ЕС-2 срещат повече трудности при намирането на работа: около 16 % от тях са били без работа през 2010 г., в сравнение с 9 % през 2007 г. Ясно е, че наскоро пристигналите мобилни работници от ЕС-2 играят много малка роля в кризата на пазара на труда, която е пряка последица от финансовата и икономическа криза, както и от структурни проблеми на самия пазар.
Докладът на Комисията ще послужи за основа, на която Съветът ще разгледа практическия ефект на преходните разпоредби за свободното движение на български и румънски работници.
Актът за присъединяване от 2005 г. позволява на държавите от ЕС-25 да ограничат временно свободния достъп на работници от България и Румъния до своите пазари на труда, за да се подготвят за неограничена мобилност на работната ръка в ЕС. Общият преходен период от седем години е разделен на три етапа:
Първите две години: националното законодателство на другите държави-членки регламентира достъпа на работници от България и Румъния до техните пазари на труда.
Следващите 3 години: държавите-членки могат да продължат да прилагат своите национални мерки, при условие че уведомят Комисията за това преди края на първия етап; в противен случай се прилага правото на ЕС, което предоставя свободно движение на работниците.
Последните две години: при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или опасност от такива и след уведомяване на Комисията, дадена държава-членка, прилагаща национални мерки в края на втория етап може да продължи да ги прилага до изтичане на седемгодишния период след датата на присъединяване.
За целия 7-годишен период е валидна защитна клауза, която позволява на дадена държава-членка отново да въведе ограничения, ако на нейния пазар на труда се наблюдават сериозни затруднения или има опасност от такива.
В момента тече вторият етап на преходните разпоредби, който ще приключи през декември 2011 г. Десет държави-членки (Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Малта, Холандия, Австрия, Люксембург и Великобритания) понастоящем все още ограничават достъпа на работници от България и Румъния. Те могат да продължат да прилагат тези ограничения след 31 декември 2011 г. само ако до тази дата уведомят Комисията за сериозно затруднение (или опасност от такова) на своите пазари на труда. Румънските работници са изправени пред ограничения в достъпа и до испанския пазар на труда, след като Европейската комисия одобри искането на Испания за ограничаване на достъпа на румънски работници до нейния пазар до 31 декември 2012 г. поради сериозни затруднения.
Преходните разпоредби ще бъдат прекратени окончателно на 31 декември 2013 г.

Последвайте канала на

Валери Зайцев
1345 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини