Победата на Марин Льо Пен на местния вот във Франция е нещо повече от сигнал за тревога

Победата на крайнодесния Национален фронт (НФ) на първия тур на местните избори във Франция е главна тема в днешните британски вестници.

Според "Гардиън" тя не може да се разглежда като емоционален изблик в отговор на джихадистките атентати, разтърсили Франция тази година. "Независимо какво ще стане на втория тур след седмица, Льо Пен е тук, за да остане. Тя преобрази политиката в Петата република, като я превърна от двуполюсно състезание между левицата и голизма в по-нестабилна трипартийна система", пише вестникът.

"Да наречем победата на крайната десница във Франция "тревожен сигнал" за европейските лидери, граничи с безсмислица. Такива сигнали имаше твърде много в редуващите след 2008 г. кризи. Традиционните европейски елити от десния и от левия център като в просъница влизаха от катастрофа в катастрофа. Следващият ход по този опасен път може да стане рискованата игра на Дейвид Камерън да остане или не Великобритания в ЕС, отбелязва "Гардиън".

Вестникът посочва, че Марин Льо Пен, която сега твърди не без основание, че НФ е партия номер едно във Франция, не е сама в Европа, и изрежда редица западноевропейски страни с управляващи или силни крайни десници с висок рейтинг - Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Австрия, Швейцария.

В силно фрагментирани политически системи това не означава, че те са на прага да вземат властта. Крайнодесни партии успяват да спечелят относително мнозинство, но не и такова, което би било достатъчно за управление. Макар и да не са показали как могат да управляват обаче, тези формации все повече задават тон в политиката и формират политическия дневен ред в голяма част от Западна Европа.

В Източна Европа обаче националистическата десница вече е на власт в Унгария и Полша, отбелязва "Гардиън". Първопроходецът беше Виктор Орбан в Унгария, но спечелилата неотдавна изборите за парламент в Полша партия "Право и справедливост" на Ярослав Качински тръгва по неговия път да се окопае във властта чрез конституционни трикове. По такива горещи въпроси на деня, като имиграцията, сигурността и евроскептицизма, малко отличава Орбан и Качински от президента Милош Земан в Чехия и от премиера Роберт Фицо в Словакия - двама представители на левицата. По ключови икономически теми, като ролята на държавата и разширяването на сферата на социалните услуги, крайнодесните партии са доста по-наляво от социалдемокрацията, като се опитват да се върнат към държавна намеса, пълна заетост, щедри пенсионни и социални системи (за местните бели, не за имигрантите), посочва вестникът.

Общото, което обединява крайнодесните партии на изток и на запад, е отхвърлянето на мултикултурализма и враждебността им към глобализацията. Те не харесват модерния живот. Те са антимюсюлмански, антиимигрантски, антиевропейски, антиамерикански (с изключение на Полша), антилиберални. И още: харесват Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 (пак с изключение на Качински), отбелязва "Гардиън".

Тези лидери са националисти. Това им пречи да намират общи каузи, въпреки сходството във възгледите им, тъй като националистите гледат на други националисти повече като на противници, отколкото на приятели. Изключение от тази вълна прави Германия, но въпросът е докога, пита риторично авторът. Заобиколен от все повече правителства с националистически уклони, поставящи своите интереси на преден план, с които става трудно да се разбереш по редица въпроси, и при нарастващите в тях антигермански настроения, Берлин вече става раздразнителен - например за квотите за имигранти, и все повече се изкушава да действа сам, да търси самостоятелни решения, констатира "Гардиън". Европейският съюз никога не е изглеждал толкова преходен и крехък, заключава вестникът.

А според Дейли телеграф" с победата на НФ политическата бомба със закъснител най-после избухна. И този вестник констатира, че платформата на френската крайнодясна партия е смес от десен национализъм и щедро социално левичарство. Льо Пен спечели 55 на сто от работническия вот, социалистическата партия - едва 15 на сто от гласовете на някогашния си основен електорат. След като никой не успя да направи нещо срещу безработицата, въпреки обещанията, г-жа Льо Пен просто запълни вакуума. Тя изостави свободно пазарните възгледи на своя баща, който навремето възхваляваше "рейгъномиката" и се кълнеше да ограничи ролята на държавата, пише "Дейли телеграф".

Така дъщерята на историческия лидер на френската крайна десница подяжда базата на социалистите отляво, като обещава да защити щедрия френски социален модел от напъните на "неолибералите" и да сломи "диктатурата на пазарите". Тя нарича глобализацията "закон на джунглата", който позволява на мултинационалните компании да печелят от евтината китайска работна ръка за сметка на скъпата френска.

И в резултат НФ излезе начело с 28 на сто от националния вот на изборите в неделя, побеждавайки и умерената десница, обединена около експрезидента Никола Саркози   Никола Саркози - Политик и президент на Франция (2007-2012 г.). Роден в Париж на 28 януари 1955 г. в, и социалистите на президента Франсоа Оланд, като се оказа начело в 6 от 13-те окрупнени френски региона, констатира вестникът. Това не е временно явление, а тенденция, която се засилва отдавна. Все повече френски избиратели вече разглеждат НФ не като "протестна партия", а като партия, която те биха желали да видят начело на управлението, засега поне на местно ниво.

Според "Дейли телеграф" една от ключовите причини за успеха на НФ е разочарованието от развитието на Европа. Цитира се проучване на Евробарометър, според което едва 32 процента от французите вярват на ЕС, а 51 процента - не. При положение че НФ далеч не е изолиран като партия, която желае да отхвърли еврото, да отхвърли "диктатурата" на Брюксел - позиция споделяна от антиевропейски партии в много страни в Европа - един от ключовите уроци от тези местни избори във Франция е, че коренните реформи в ЕС вече не търпят отлагане, пише "Дейли телеграф", който също е известен с евроскептицизма си.

И вестникът прави извода: в интерес на Европа е да се вслуша в исканията на британския премиер Дейвид Камерън за дълбоки реформи в ЕС. Ако на избирателите се задава избор между два полюса - "повече Европа" и "никаква Европа", ще дойде моментът, когато те ще изберат второто, което би означавало заедно с водата от ваната да се изхвърли и бебето. Френските местни избори не бяха първият "сигнал за събуждане" и няма да са последният. Добре е Европа най-сетне да започне да го чува, заключава "Дейли телеграф".

Последвайте канала на