След терористичните нападения Франция търси баланс за исляма в училищата

Това бе седмицата, в която учениците в едно парижко предградие бяха поставени в стола пред единствен избор: свинско или нищо. Шили-Мазарен се присъедини към няколко предградия, управлявани от клонящи надясно кметове, които сложиха край на практиката да предлагат отделно меню на учениците, чиято религия забранява да ядат свинско месо.

Решенията бяха взети в разгара на все по-енергичните дебати във Франция за светските идеали, започнали след терористичните атаки от януари, дело на френски ислямски екстремисти - дискусия, която според някои, се присвоиха антимюсюлманските сили от крайната десница.

В сряда по време на обучение на десетки новоназначени служители, които да посредничат за уреждане на острите въпроси, свързани с ролята на религията в училищата и обществения живот, социалистическото правителство отправи необичайно откровена критика към училищата, където вече не сервират алтернатива на свинското.

Министрите на образованието и вътрешните работи един след друг говориха по все по-деликатния въпрос за религията в училище на фона на неизречената заплаха от "Ислямска държава", която тегне над аудиторията в елегантния 16 район в Париж.
Министърът на образованието Нажат Вало-Беласем заяви, че учителите трябва в училище да наблягат на светския идеал, но "не в смисъл на обявяване на война срещу религията, както се случва, когато тук или там някой кмет реши в името на този идеал, че децата трябва да бъдат принуждавани да ядат свинско или да не обядват".

Франция забранява "показното" използване на религиозни символи в училищата и държавните сгради, под което обикновено се разбира носенето на мюсюлмански забрадки, включително от родители, които придружават учениците на излети. Училищата никога не са приемали толкова присърце мисията си да образоват следващото поколение от светски френски граждани, както след януарските терористични атаки.

Вало-Белкасем спомена за тази мисия неколкократно в словото си пред медиаторите, чиято работа е да съветват местните власти и училищата за разделението между Църквата и държавата, с което Франция се гордее.

"Училището е място на знанието, не на вярата. Това разграничение е от съществено значение и ние трябва да го повтаряме без да спираме", каза Вало-Белкасем, която е родена в Мароко и отгледана като мюсюлманка. Училищата трябва да поемат отговорността да откриват и противодействат на екстремизма, заяви тя.

Но някои казват, че онова, което Франция определя като религиозен проблем, всъщност води до дискриминация на едно малцинство, което е с незначителни икономически възможности и още по-малки надежди за напредък.

"Терористичните нападения от януари 2015 г. се отразяват върху начина, по който се дефинира проблемът", заяви Оливие Ноел, социолог, който изучава дискриминацията във Франция. "Когато говорим за злоупотреба със светския идеал, от една страна, това се отнася до крайната десница с нейната ислямофобия. От другата страна е крайният секуларизъм на левицата, която без да иска, се присъединява към позициите на крайната десница."

Вало-Белкасем и вътрешният министър Бернар Казньов очертаха границите, обвинявайки публични фигури, които използват нападки срещу религията за политически облаги.

Венсан Бертон е светски медиатор за района на Марсилия на Средиземно море, където от стотици години живеят хора, изповядващи различни религии. Но дори там, каза той, "се сблъсквате със същите проблеми като навсякъде другаде" - забрадките, училищната храна, молитвите.

Проблемите не са ясно очертани. Макар че група интелектуалци предложи да се поднася вегетарианска храна като светска алтернатива, концепцията за безмесен обяд все още не е възприета. Но в Шили-Мазарен, например, менютата за ноември и декември в училищните столове показват само четири дни, в които се предлага единствено свинско. А в бургундския град Шалон сюр Сон административен съд отхвърли спешно искане да бъдат оставени алтернативните ястия, аргументирайки се, че само 2 от 50 ястия до края на годината съдържат само свинско. Съдът каза, че трудното решение за това дали градските власти нарушават религиозната свобода с действията си ще бъде взето до три месеца от по-висша инстанция, пише БТА.

Последвайте канала на