Ангела Меркел: Социолозите може пак да сгрешат

Преди осем години Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се се втренчи мрачно и с недоверие в изборните резултати, когато нейната партия падна на 35,2 процента от гласовете на германските избиратели - седем пункта по-малко от социологическите прогнози.

Преднината й, прогнозирана в анкетите, се стопи отново на изборния ден четири години по-късно, макар консерваторите да останаха на власт, въпреки е получиха най-слабия си резултат от 1949 година. Наистина, нейния Християндемократически съюз (ХДС) и неговата баварска сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС), не оправдаха прогнозите през последните шест избори. Те отново водят, малко преди изборите на 22 септември, но унизителният опит обяснява защо Меркел не си дава почивка и направи 56 спирки по време на кампанията си в месеца, преди избирателите да дадат своята присъда.

Канцлерът предупреждава в своите речи, че за нейните привърженици ще има "грубо събуждане", ако възлагат твърде големи надежди на сондажите. Някога доста прецизни, проучванията за нагласите на избирателите се превърнаха в по-малко надежден барометър, докато лоялността към партиите намалява, избирателната активност спада, разликите между партиите изчезват и малки новодошли партии заливат бюлетините.

"Не драматизираме излишно тази ситуация", заяви ръководителят на предизборната кампания на Меркел, Херман Грьое, когато бе запитан от чуждестранни журналисти за ненадеждните сондажи. "Това не е сценарий, който сме написали като част от някаква стратегия за кампанията. Това е реалната ситуация и ще има оспорвано състезание до финала. Нищо още не е решено". Като хвърлим един поглед на данните, разбираме, че социолозите са надценявали възможностите на ХДС/ХСС на всички федерални избори от 1990 година насам.

Консерваторите на Меркел може да разполагат с комфортна преднина от 15 процентни пункта над втората най-голяма партия - тази на социалдемократите /ГСДП/, но нейната десноцентристка коалиция е в равна надпревара с общия прогнозен резултат на трите леви партии, според някои проучвания, като всяка от двете страни има около 45 процента. Тя знае, че през 2005 г. близо една трета от избирателите са решили за кого да гласуват през последната седмица.

"Това определено ще бъдат най-трудните за предвиждане избори в Германия", смята Волфганг Гибовски, политолог в Потсдамския университет, съосновател на институт за социологически проучвания на избирателните нагласи, създаден през 1974 г. "Огромна грешка е да се мисли, че победата "на Меркел й е в кърпа вързана". Блуждаещият вот е значителен, а броят на нерешилите за кого ще гласуват е по-голям от всякога. Партийните програми са толкова сходни, че е напълно възможно избирателите да променят мнението си до изборния ден". Това гарантира безсънни нощи за социолозите, които обвиняват колебливия електорат за влошаващата се надеждност на техните прогнози. "Нашата работа стана по-трудна, защото избирателите вече нямат същите близки връзки с партиите и преди имаше само три основни партии, докато сега те са шест или повече", твърди Манфред Гюлнер, директор на на социологическия институт "Форса".

Неговият институт все пак бе по-точен от конкурентите си в предвиждането на пагубното сриване на ХДС/ХСС през 2002 г., което коства победата на Едмунд Щойбер. "Форса" бе също така единствената агенция, която не надцени очакваната подкрепа за ХДС/ХСС през 2009 г. Доверието на консерваторите в сондажите им донесе ново поражение през януари, когато загубиха провинция Долна Саксония от ГСДП и Зелените. Прогнозата бе, че ХДС ще спечели с 41 процента, но получи 36 на сто от гласовете.

"Избирателната активност продължава да спада и това увеличава последиците от тези промени в нагласите в последната минута", смята политологът Томас Йегер от Кьолнския университет, който предвижда, че избирателната активност може да падне под 70 процента, в сравнение със 70,8 през 2009 г. и 77,7 през 2005 г.

Друга причина за несигурност са двете нови протестни партии, които ще фигурират на избирателната бюлетина - и на "Пиратите", които се борят за повече свобода в интернет и повече граждански права в областта на информационните технологии, и на евроскептичната "Алтернатива за Германия" (АГ) им се дават 3 процента, но могат да получат по-добър от очаквания резултат. Заради един неосезаем смущаващ фактор, свързан с нежеланата популярност на АГ сред крайната десница, ненавиждана в Германия, партията може да получи гласове от хора, които не са много откровени в разговорите си със социолози.

"Проблемът с тези по-малки партии е, че не всички техни привърженици признават подкрепата си пред социолозите", твърди Йегер, като добавя, че това се отнася и за Свободната демократическа партия (СДП), младшия партньор в коалицията на Меркел. На няколко пъти СДП опровергаха катастрофални социологически предвиждания. Не се очакваше да оцелеят на изборите в Долна Саксония, а спечелиха почти два пъти повече гласове, отколкото им даваха прогнозите.

Пеер Щайнбрюк, кандидатът на социалдемократите за канцлерския пост, се надява на изборна въртележка в последния момент, която да накара социолозите да изглеждат глупаво, като заяви пред репортери: "Това е като футболен мач - важни са последните 10 минути". Гюлнер от "Форса" твърди, че евентуалният успех на ГСДП да измъкне гласове от милионите бивши привърженици на партията им, които не излязоха да гласуват на последните два вота, е основен фактор на несигурност. Ако социалдемократите мобилизират допълнително два милиона гласоподаватели, това би снижило резултата на ХДС/ХСС на около 37 процента от сегашните 40. Това би могло да осуети амбициите на Меркел и да я принуди да прибегне пак към голямата коалиция от периода 2005-2009 г., в която влизаха и леви, и десни партии, дори и да донесе малко очаквана победа за ГСДП и Зелените.

"Това е нещо, на което провеждащите социологическите анкети никога няма да могат да дадат окончателен отговор - колко души ще останат вкъщи в деня на вота и как ще постъпят хората, които до последния момент не са взели решение", смята Геро Нойгебауер, политолог от Берлинския свободен университет.

Последвайте канала на