За ужаса и агонията да чакаш вести от отвлечените си близки

Слушай новината

Стотици израелски граждани са в плен на "Хамас" след нападението на ислямистката групировка над Израел. Видеа с отвлечените се повиха в интернет. Нова тв се свърза с близки на пленени израелци, които са разпознали близките си на кадрите и очакват новини за тях. 

„Те са на метър от нас. Командирът каза да отидем в бункера. Чао, мамо! Обичам те. Това е, те са тук, всичко свърши”.

Това е последното съобщение, което Маян получава от сина си Рон. Той е войник в израелската армия. 7 октомври. Събота. Часът е 6 сутринта. Рон се събужда от гърмежите на ракети и оръжия във военната база, където служи.  „Бил е по тениска и къси гащи. И по джапанки. Това просто не е за вярване. И когато ракетната атака е започнала той е отишъл в убежище, което не е точно убежище, а нещо от рода на защитна стена, където трябва да отидат, когато започне ракетна атака”, разказва Маян Ширман, майка на Рон.

Докато следва инструкциите за вражеска атака и се крие, успява да се свърже с майка си. „Той ми написа: „Мамо, нещо не е наред. Не е като обикновена ракетна атака, много е силна тази атака”. Знам, че ви звучи странно, но хората в южната част на Израел сме свикнали с ракетни атаки. Но това беше различно. Каза, че има терористи в базата. Каза, че са сами. Те не са войници, които се сражават. Точно в този ден в Израел беше празник. И на пост са били 5-6 много млади войници без оръжия”, твърди Маян.  

След броени секунди следва и последното съобщение от Рон.  „Написа ми: „Мамо, обичам те. Те нахлуват. Това е краят”. Това беше всичко което ми каза. Когато спряхме да си пишем бях сигурна, че е убит. Но след 5-6 часа ние получихме видео от „Хамас”. На него той е жив. Хванат от терористите. Те изглеждат много подготвени. Той изглежда здрав, не изглежда ранен”, посочва майката на Рон.

От тогава Маян не знае нищо за сина си. Нито за останалите войници, които вероятно също са сред заложниците. Тя разказва, че армията се е свързала с нея. Но до този момент не ѝ дават никаква информация.

Студентка по журналистика за ужаса на терора: Отвсякъде се чуваше звук от автомати

„Единственото нещо, което ме интересува е – дали е жив или е умрял. Ако те имат информация, каквато и да е, ако е убит… защото е сигурно, че ако е мъртъв, той е убит. Той е астматик. Това е нещото за което се притесняваме много. Това е причината да не е войник, който се сражава. Той е момче, което не може да диша без инхалатор. Той няма да оцелее без лекарствата си. Той е очарователно момче, обича работата си, неговата работа в армията беше да помага на арабското население”, заяви майката на Рон.

Маян разказва, че след нападението - се страхува от всичко. Но най-вече за две неща. „Първото е че ще остане без лекарства. Второто е, че говорим за терористична групировка. Не е като да се справим с армия в дадена държава, не съм сигурна, че в Европа осъзнавате точно какво се случва тук. Манталитетът е много различен от това, с което сте свикнали вие. Тях не ги е грижа за човешките животи. Те нямат значение за тях”, категорична е Маян.

Една от отвлечените от „Хамас” жени, заснета на видео, е Дорон.  Сестра ѝ Леор вече 4-ти ден не знае - жива ли е или не. Дорон е взета за заложник с майка ѝ и с двете ѝ деца - на 3 и на 5 години.

„Видях единствено първата секунда от видеото. Дори не мога да обясня колко трудно е за мен да гледам тези кадри. Но хора от семейството ми ги разпознаха, а и армията в Израел ги идентифицира. Със сигурност знаем, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са там”, разказва Леор Натанзон.

Нещастието за Леор не свършва до тук. В този ден изчезват също брат ѝ и партньорът на майка ѝ. Така изчезналите нейни близки след атаката са 6. „Знам, че майка ми, сестра ми и двете ми племеннички са били в скривалището в къщата им в кибуца. И когато хората на „Хамас” са били до къщата, приятелят на майка ми е излязъл навън. Опитал се е да им даде пари, ключовете на колата на сестра ми, всичко, което е имал”, посочва Леор.

Българин в Ерусалим: Хората предпочитат да не излизат навън

И това не помогнало. „Te не са видели какво е станало. И той просто е изчезнал. Никой не знае какво се е случило с него”, твърди жената.

В този момент жените и децата стоят в стаята за укриване при извънредни ситуации. Помещение без прозорци, в което при нападение семействата се крият.  

„Аз говорих с майка ми по телефона. Беше около 10 часа. Казах ѝ че трябва да стоят вътре. Тя ми каза, че са добре, че са в укритието. Каза ми, че не знае къде е приятелят ѝ. Но към този момент – те са добре. От тогава обаче – не съм ги чувала. Не знам нищо за тях. Звънях им в продължение на часове. Час след час, но никой не ми отговори. А в събота следобед видяхме видеото на „Хамас”, посочва Леор.

Единствената информация, която имат за тях от армията в Израел - е че са в Газа.

„Ние ги чакаме. Сърцата ни са разбити. Мислим къде са в момента. Как се справят, имат ли храна, спят ли, добре ли са момичетата, които са толкова мънички. Защо причиняват това на деца? Дори не искам да си мисля за моите най-големи страхове. Просто се моля. Опитвам се да запазя надеждата. Моля се да са добре, че се държат добре с тях, защото нямам представа какво мога да очаквам от тях”.

Дорон разказва, че само от кибуца, от където изчезва сестра ѝ – отвлечените са над 30.

„Познавам много хора, които са отвлечени. Всички къщи в кибуца са били запалени. Те са стреляли навсякъде. Това е кошмар. Това е филм на ужасите”.

Относно предупреждението на Газа, че ще екзекутира по един заложник за всяка атакувана цивилна къща от Израел и че няма да води преговори под обстрел - двете жени казват, че не вярват на никаква подобна информация.

„Хамас” има полза от това заложниците да са живи. Защото само така ще може да размени затворниците си с Израел. Но никога не се знае. Там има деца. Това е ужасяващо, малки деца, възрастни хора, баби на 85 години! 90 години! Без лекарства. Какво ще правиш с 2 годишно дете? Какво искаш да направиш с него? Наистина, какво?”, пита Маян.

Хората в Израел разказват, че за здравия разум това е необяснимо. Но по думите им – в тази война няма разум. Защото в случая не става въпрос за битка между армиите на две държави. За Израел нападателите им са терористи.  

„Всеки прави каквото иска там. Там има деца на 15-16 години, които са с ножове и оръжия в ръце. И сега знам, че неговия живот зависи от тях. Това е ужасно, това е един кошмар”, допълва Маян.

А от властите в Израел и двете искат едно. „Първо да приберат заложниците. И след това... да ги унищожат. Просто да ги унищожат. Нямам повече милост към тях”, заяви Дорон.

„Всички, дори хората в Газа, гражданите там, живеят в ада. Но да бъдеш израелец в Ивицата Газа е най-ужасното място, на което можеш да бъдеш в света в момента”, посочва Дорон.

И ако кадрите с отвлечените, които обикалят интернет, за повечето хора са смущаващи. То за семействата им те са лъч надежда. Че могат отново да ги видят. „Единственото ми облекчение е че го видях жив. Единственото. И ми дава надежда. Прекалено рано е дори да мечтая да го видя отново. Ние не спим, не ядем. Животът ни преди 4 дни беше нормален. Сега се надявам да се събудя от този ад и от този ужасен сън”, категорична е Маян.

Последвайте канала на