Сдружението на потомците на преселниците от РСМ срещу резолюцията на Бундестага за "македонската култура, идентичност и език"

Обръщение на Сдружението на потомците на бежанци и преселници от територията на Северна Македония до Бундестага

Чрез Посолство на Федерална република Германия в София до Председателката на Бундестага г-жа Бербел Бас и парламентарните групи

Чрез Посолствата в София на страните членове на ЕС до Председателите на националните парламенти

Копие до средствата за масова информация в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, България и Северна Македония

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На 15 юни 2023 г. Бундестагът прие резолюция, насърчаваща процеса на евроинтеграция на Северна Македония. В този документ се заявява, че „германският Бундестаг признава македонската култура, идентичност и език“.

За българо-македонските отношения случилото се в Бундестага няма никакво значение

Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които са част от около 1,3 млн. български граждани, чийто произход е от географската област Македония. Като заинтересована страна искаме да обърнем внимание върху това, че категориите култура, идентичност и език не са обекти на признаване съгласно международното право. Не ни е известно никоя друга култура, идентичност и език по света да са признавани по такъв начин с изключение именно на македонската, което за първи път е направено в Москва през 1934 г. от Комунистическия интернационал!

Поради тази причина сме силно учудени и изразяваме дълбокото си несъгласие с приемането на тази уникална резолюция, в която се признават македонската култура, идентичност и език!

Както е известно, с акта на признаване на дадена държава, се признават и нейните конституционни атрибути. На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на днешна Република Северна Македония и по този начин предотврати разрастването на югославския конфликт чрез военни действия на югославската армия на юг и отхвърли всякакви призиви за нейното разделяне. Германия едва през 1996 г. призна независимостта на днешна Северна Македония! Този факт показва известно разбиране в Берлин по онова време за истината около новопоявилата се държава на Балканите. През последвалия период са се подписвали двустранни и международни договори, превеждали са се културни творби на автори, пишещи на официалния език на днешна Северна Македония, но никога от никого не е повдиган въпроса за необходимостта от признаването на нейната култура, идентичност и език!

В този смисъл решението на Бундестага е прецедент и поражда смущения относно прилагането на европейските ценности, защото е резултат от клеветническото поведение на правителството в Скопие срещу България. Ние знаем, че Северна Македония се опитва да организира приемането на подобни решения и от други парламенти на държави членове на ЕС. През последните няколко години на всички международни срещи управляващите в Скопие твърдят, че България отричала съвременната македонска идентичност и език. Непрекъснато подобни твърдения се появяват в северномакедонските средства за масова информация, което е надграждане на използваният от края на 1944 г. до днес език на омразата срещу всичко, свързано с България.

Като български граждани с произход от територията на днешна Северна Македония и носители на част от нейната култура, искаме да подчертаем, че никога никой в България не е оспорвал правото на северномакедонските граждани да имат своя съвременна македонска идентичност и да наричат официалния си език македонски. Именно поради тази причина българската дипломация след 1991 г. при подписването на официални документи възприе формулата „македонски език съгласно конституцията на Република Македония“.

Ковачев за молбата на РСМ към Берлин: Феномен е държава да е толкова несигурна в идентичността си, че да моли друга

България винаги и единствено е възразявала срещу изграждането на македонска идентичност на антибългарска основа, тъй като подобна политика няма европейски аналог. След 1945 г. в Австрия постепенно се създаде австрийска идентичност, но там никой не преследва тези австрийски граждани, които са съхранили своето немско самосъзнание. Австрия никога не отрече немския характер на австрийските говори. Немските диалекти в Швейцария са по-отдалечени от книжовния немски, отколкото повечето говори в Северна Македония от книжовния български. В Швейцария възникна местна разновидност на стандартния немски език, известен като швейцарски високонемски или швейцарски стандартен немски език. Той значително се различава от книжовния немски в Германия, но това не го направи по-малко немски. През 1984 г. в Люксембург бе кодифициран люксембургският език като официален, но там никой не отрича, че той е източнофранконски вариант на немския език. По този начин гражданите на Люксембург имат човешкото право сами да избират дали да използват книжовен немски или люксембургски език. 

Бундестагът в Берлин не се е занимавал специално с тези езиково-културни промени в Австрия, Люксембург или Швейцария. Не проумяваме защо неговите членове, без да имат необходимата подготовка и обективна информация, взимат безкритично отношение към езиково-културните проблеми в Северна Македония? Сегашната декларация на Бундестага е ни повече, ни по малко – една открита защита на последиците от комунистическата власт в бивша Югославия!

През 1945 г. на територията на днешна Северна Македония в комунистическа Югославия от централните и северните македонски български говори, чрез изкуственото вмъкване на около 6-8% сърбизми и въвеждането на модифицирана сръбска азбука, бе кодифициран нов „македонски език“. Срещу неговото създаване възразиха все още живите тогава представители на основаното през 1893 г. македонско освободително движение. Затова те масово бяха вкарвани в комунистическите концлагери и избивани, книгите на книжовен български език бяха изгаряни на клади, а всички български надписи старателно заличавани. Така в днешна Северна Македония възникна вътрешен конфликт, който не е приключил.

Трябва да припомним, че по аналогичен начин комунистическа Югославия се опита да създаде в Косово отделен „косовски език“, базиран на албанските гега говори, възползвайки се от факта, че албанският книжовен език е базиран на албанските тоска говори. Но докато България се намираше под диктата на СССР и не смееше да се противопостави на неговата политика по македонския въпрос, Албания не допусна подобна гавра с албанския народ в Косово.

Ние отчитаме настъпилите промени в Северна Македония и се отнасяме с уважение към чувствата на нейните граждани. Затова смятаме, че кой как се чувства и каква идентичност има, е въпрос на самите местни граждани и на никой друг. Осъзнавайки необходимостта от национално помирение, ние не отричаме правото на чувстващите се македонци да се наричат „македонци“ и съответно езика си – „македонски“, но е демократично и те да признаят същите права на българите в Северна Македония!

Затова апелираме да бъдат защитени човешките права на тези северномакедонски граждани, които въпреки репресиите са съхранили българското си самосъзнание и продължават да наричат езика си български. Никаква резолюция на което и да било народно събрание по света не може да отнеме човешкото правото на македонските българи да продължават да наричат езика си български. Непосредствено след приемането на резолюцията на Бундестага, репресирани македонски българи изразиха твърдата си увереност, че с поисканите от ЕС промени в конституцията на Скопие, „македонските българи ще станем държавотворен народ с конституционни права и ще се наричаме македонски българи, а езика си – български говор“.

Подчертаваме, че в случая не България, а македонските българи възприемат официалния език на Северна Македония като кодифициран на базата на местните български говори. Като отчитаме факта, че за северномакедонските македонци официалният език е македонски, а за северномакедонските българи – той е български, и тъй като северномакедонските българи не са двуезични, настояваме:

При употребата на названието „македонски език“, със звездичка в бележка под линия да се посочва, че за македонските българи това е македонски български език. Фактът, че един език се нарича с две имена от различните негови носители, трябва да намери своето обективно отражение в европейските документи. Това още повече ще допринесе за езиковото многообразие и културно наследство, към което се стреми Европа! Законодателите в Германия могат и трябва да дадат своя принос в това направление.

В резолюцията на Бундестага също така се призовава „България да подкрепи пътя на Северна Македония към ЕС в рамките на постигнатия със Съвета компромис и да се въздържа от допълнителни условия“. Твърдението за някакви нови български условия, споменавано в резолюцията на Бундестага, също е резултат от всекидневната антибългарска кампания в Скопие. Нима законодателите на Германия се ангажират с разпространение на антибългарската пропаганда на Скопие в ЕС? Ние заявяваме, че България винаги е смятала, че с нашите братя от Северна Македония трябва да бъдем заедно в ЕС. Българското общество и особено потомците на бежанците и преселниците от Македония обаче не могат да допуснат досегашната официална доктрина на Скопие, която е създадена в Белград и Москва на антибългарска основа и е репресивна по своята същност, да влезе в този си вид в преговорния процес и като Троянски кон да създава бъдещи пречки за регионалната консолидация и солидарност, от което ще се възползват чужди на европейските интереси сили.

Бундестагът гласува резолюция, признаваща македонския език, идентичност и култура

Както е известно, в приетото през юни 2022 г. в София и Скопие предложение за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е записано, че Скопие трябва да промени конституцията си като впише частта от българския народ, живееща на негова територия, а също така да спазва постигнатите договорки в Протоколите от съвместните междуправителствени заседания по чл. 12 от Договора за добросъседство с България от 2017 г. В двата подписани досега протокола от правителството в Скопие са поети конкретни ангажименти и са поставени срокове за изпълнение по отношение на останалите български искания, а именно:

·  отказ на Скопие от употреба език на омразата към България.

·  изчистване на съдържанието на учебниците в общообразователната система на Северна Македония от извършените масови фалшификации.

·  отказ от дискриминация по отношение на тези граждани на Северна Македония, самоопределящите се като българи.

·  разсекретяване на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС.

Ние сме разтревожени, че Скопие не изпълнява тези отдавна известни договорености.  А те са фундамента за наличието на една демократична държава – член на ЕС! Това в никакъв случай не е двустранен проблем, тъй като потъпкването на основни човешки права е в пълно противоречие с Хартата на основните права на ЕС и трябва да предизвиква загриженост не само в Европа, но и сред всички безпристрастни хора по света. Освен това масовото разпространение на информация сред гражданите на Северна Македония, която е доказуемо невярна или подвеждаща по отношение на исторически процеси с цел насаждане на национална омраза и присвояване на чуждо културно наследство, нарушава Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията.

Като изнасяме пред членовете на Бундестага тези факти и произтичащата от тях наша позиция, апелираме Германия да окаже съдействие на властите в Скопие да се реформират и да скъсат необратимо с тоталитарните практики, наследени от югославското минало. С демонстрирането на обща европейска солидарност се надяваме да видим Северна Македония като стабилна част от ЕС, отстояваща неговите ценности.

Сдружение Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Трендафил Митев

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Спас Ташев

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров

Последвайте канала на