Доброволците ни от Хатай и Кахраманмараш: Нищо не можеше да ни подготви за трагедията

Слушай новината

Доброволците от спасителните екипи в Хатай и Кахраманмараш споделиха подробности за преживяното в Турция.

Доброволците, които заминаха за Турция, са от Доброволно формирование - София, „Аварийно спасяване“ - Пловдив, „Пещерно спасяване - Пловдив 112“, доброволно формирование „Мейдей“, Доброволно формирование - Русе, както и доброволец от Тополовград.

Ясен Цветков, председател на УС на НАДРБ, сподели за събитията в хронологичен ред: „Миналият понеделник бяхме събудени от новината за мощно земетресение, разтресло Турция и Сирия. Ясно ни беше, че жертвите ще бъдат десетки хиляди. Тук става за едно безпрецедентно обединение както на доброволци, така и на граждани и съмишленици. Това е първата в история мисия на доброволците в чужбина. Наложи се да се организираме за няколко часа“, разказа той.

Завърналите се български спасители в Турция: Бяхме надежда за хората там

„Изпратихме екип от 27 души. Те тръгнаха по суша със средства от фирми и физически лица. Най-трудното беше това, че не знаехме какво ни е необходимо, от какъв ресурс имаме нужда, за да обезпечим екипа. Направихме груби оценки, но става въпрос за гориво, роуминг, храна, оборудване, медикаменти. Ценно беше за нас да сме спокойни, че изпращайки момчетата и момичетата там можем да ги обезпечим“, допълни той.

Той сподели, че са получили безапелационна подкрепа от обществото: „Отправени бяха над 270 дарения – от физически лица, от фирми и други организации. Най-малкото дарение е в размер на 5 лева, най-голямото – 30 000 лв. 83 773, 34 лева е общата сума на даренията. Разходите до момента, които сме направили, тъй като още доброволци не са се отчели, е малко под 22 000 лева. Два мобилни оператора обявиха, че ще махнат разходите ни за роуминг, за да поддържаме връзка с тях, а и със семействата им. Благодарение на обществото сме събрали едни 50 000 лв. повече от необходимото ни.“

„Като цифри – нашите 50 доброволци участваха в намирането и спасяването на потвърдени 31 души. Работиха денонощно, дадоха всичко от себе си. За разлика от нашето усещане, че те са герои, те пристигнаха с доза тъга, доза гняв, защото имахме доста трудно потегляне натам, доста време загубихме в тръгването – ценни часове, в които можеше да се спасят още животи. За нас остават поуките, които сме научили“, сподели още той.

Той подчерта, че един от екипите е бил най-зле оборудван от всички екипи там: „Това са аматьори, момичета и момчета, които напуснаха работните си места, отидоха с базово оборудване и спасиха над 30 души.“

„Имаме мечта: Да обособим модул от доброволци, които да са подготвени ,да следват процедури, да имат необходимото оборудване, за да реагират при мащабни бедствия както у нас, така и в чужбина. Събраното в повече като дарения ще го вложим в закупуване на екипировка и оборудване, в реализацията на такъв модул, за да може да не пътуваме 3 часа по суша в снежни бури, екипът със самолет да излети чак на третия ден, а да тръгнем веднага. И да не сме с оборудване от спортния магазин, а да сме малко по-добре подготвени“, каза още той.

Цветков сподели още, че фирма-дарител е направила дарение тир с храни за 90 хиляди лева, а се очакват и от голям български производител два тира с уреди за отопление.

Българските герои в Турция спасиха жена, стояла повече от 135 часа под развалините в центъра на Антакия

Георги Влайков, ръководител на екипа в Кахраманмараш, сподели за преживяното там: „Голяма част от нас не се познавахме. Бяхме от шест различни формирования, не сме работили заедно до момента. Срещахме много добро отношение от турска страна – имахме конвой с полицейски коли, което ни спести ужасно много време, въпреки пътя, който е около 30 часа. Бензиностанциите там бяха празни, а така имахме право да зареждаме с предимство.“

„Нищо не може да ни подготви за миризмата там. Видяхме хора, които са останали без дом, но не са останали без надеждата да се намерят близките им. Стояха там, помагаха ни. Споделяха храната и водата си с нас. Радваха се на кучето ни, то извади 12 души“, каза още той.

„Ще запомня не бедствието от Турция, а благодарността и гостоприемството на хората там“, допълни той.

„Държавата не ни признава, никой не иска да сложи подписа си и да застане зад нас. Останахме при сирийците и турците. Късно пристигнахме, за съжаление отидохме просто да маркираме тела“, сподели Димитър Христов, зам.-ръководител на екипа в Хатай.

"Трагедията е огромна, тепърва ще тръгнат всякакви болести и зарази там", допълни той.

"Според религията им те трябва да погребат близките си в определен срок, за да отидат в рая. Хората искаха просто да погребат близките им, а ние се мъчихме да спасим живи хора. Японските доброволци бяха замерени с камъни, докато спасяваха оцелели", сподели друг доброволец.

Последвайте канала на