Променят ли се цветовете по картата на Балканите?

Наскоро посланикът на САЩ в Косово Грег Делави даде обширно интервю за местна телевизия и доста малко бяха нещата, зад които можа да застане категорично. Повечето му отговори бяха така уклончиви, че приличаха на сценарий за пародия, която осмива политическото говорене.

Едно от малкото неща, които прозвучаха достатъчно категорично, беше всъщност под формата на намек. Подсети водещия, че догодина има Евроизбори и никой не може да предвиди изхода им. Това беше отговор, свързан с въпроса реалистично ли е да се предполага, че скоро ще има разбирателство между Косово и Сърбия. Намекът беше, че нищо не се знае и преразпределението на силите може да доведе я до засилване на позицията на Косово, я – до отслабване.

В същото време на конкретни въпроси Делави отговаряше, че „не е негова работа“ да казва кой е правилният път, че си зависи от гражданите на Косово да заявят какво искат и т.н. Което може да се тълкува и като промяна на политиката на Вашингтон по отношение на най-младата страна на Балканите. Може да се тълкува и като един вид казване: „Вече сте си сами“… или някаква по-лека форма на това, като например: намаляваме подкрепата или временно сменяме курса, или не разчитайте толкова много вече на нас.

Това, съчетано с предния намек – за Евроизборите, може спокойно да се тълкува като подготовка на големите играчи в световната политика да видят картата на Балканите, нарисувана в други – нови цветове. Не, не става дума за промяна на граници; става дума за промяна на сфери на влияние. А всъщност защо да не става дума и за промяна на граници? Ако част от договора между Белград и Прищина е част от Косово да се върне към Сърбия… Все пак страната иска да върви напред – към ЕС, към НАТО. Докато са в това положение, тази врата им е затворена. Така че Белград може и да пробва да се възползва, пък косовският президент Хачим Тачи среща напоследък (всъщност от не толкова скоро) силна опозиция в страната си. Скоро може и да не е водещият групата за преговори, поне така намекват други политици, медии. Освен това Делави не даде категоричен отговор на нещо много важно: дали САЩ напълно изключват разделянето на Косово като част от сделката. Само каза, че каквато и да е сделката накрая, страната трябва да я приеме.

Дали всичко това касае нас? Касае ни и то още как. България е външна граница на ЕС и освен това е доста стратегически важно разположена на Балканите. Всъщност, ако се замислим – на картата на Европа. Влиянието ще минава и оттук. Интересува ни откъде и накъде ще духа вятърът. Влиянието не означава само политическо, означава икономическо също така. А икономиката не винаги е светла. Има много нюанси сиво, та чак до черното. Та затова ни е важно откъде идва влиянието – първо от коя част на света – изток или запад; и от кои политико-икономически кръгове също така. Трябва да знаем има ли предвидимост в региона, защото тя означава сигурност. Тя е ключова.

По време на Европредседателството ни две от най-важните и дискутирани теми бяха именно Западните Балкани и Сигурността. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов на няколко пъти подчертава добрата ни работа и с американските сили за сигурност, и с ЕВРОПОЛ. Съвременният свят е пълен с опасни елементи – било то хора, които искат да навредят на цивилизацията ни, било то опасни стоки. Неща които засега до голяма степен заобикалят страната ни. Ако искаме да продължи това да е така, ще трябва да се молим конфликтът между Сърбия и Косово да приключи и регионът да се кротне. Ако и Македония и Гърция се разберат – направо чудесно. Защото „в мътни води…“, нали знаете. Ние искаме бистри води.

И в двата споменати диалога България има сериозно участие. Сериозни напредъци по тях бяха направени на срещи, проведени именно в София през последните месеци. Страната ни беше заложила темите сред приоритетите си по време на Председателството.

Оттук насетне, за да не сме само мълчалив наблюдател, ще трябва да се намесим – на политическо, на експертно ниво, всякак. Казахме „А“, да довършим азбуката. Да не оставяме Европа и САЩ да забравят тези приоритети. Направени са връзки на външнополитическо ниво, на ниво служби за сигурност – трябва да се комуникира с тях, да им се напомня, да се попритиснат малко, ако трябва – стратегически важни сме, не сме им безразлични, ще трябва да ни слушат. И като партньор на НАТО не сме просто „статисти“. Ето – току що се върна 35-ият ни контингент от Афганистан. Не какъв да е контингент – най-големият ни (158 военни). Така че не сме нито толкова безгласни, нито толкова слаби, както някои се опитват да ни изкарат. Време е да си поговорим с партньорите и да заявим, че и България има позиция по отношение на Балканите и то като сериозен играч.

Последвайте канала на