На създателя на съвременна Турция нищо човешко не му е било чуждо

Политиците и те са хора и на тях нищо човешко не им е чуждо. Тази древна максима важи и за основателя на съвременна Турция – Мустафа Кемал Ататюрк.

Човекът, който е превърнал разпадащата се Османска империя в една от най-напредничавите държави в Близкия изток и Балканите, е имал най-малко две слабости – алкохола и жените. Но да почнем от начало.

В Солун през 1881 г. в семейството на търговеца на дървен материал Али Риза и неговата съпруга Зюбейде се е родил Мустафа, а първият подарък от баща му бил е сабя. Хладното оръжие, провесено над люлката, може би е първият сигнал, че бебето ще стане велик воин. Момчето бързо е показало характер. То е проявявало инат и дори се е опълчило на желанието на своята майка да се запише в религиозно училище. Въпреки че отначало детето е било записано в медресе, той бързо е бил прехвърлен в светска образователна институция. Въпреки либералния, по тогавашните стандарти, режим в училището, Мустафа на няколко пъти е бил наказван, а веднъж дори заместник-директорът на училището лично е набил непослушния възпитаник.

След смъртта на своя съпруг Зюбейде напуска втория по големина в Османската империя град, но тийнейдържът се връща в родното си място и става кадет в тамошния военен лицей.

Сприхавият нрав на бъдещия офицер не е бил пречка за неговите успехи в обучението. Той е бил особено талантлив в математиката. Точно заради това преподавателят по този предмет на младия Мустафа му е дал прякора Кемал ("съвършен"). Никой не е перфектен. Бъдещият пръв президент на Турция по времето на обучението си в Солун, а после и във Военното училище в Истанбул започва да пие алкохол. Много от младите офицери тогава са обхванати от идеята за обновление на болния човек на Балканите и отживелиците. Според Мустафа Кемал и неговите другари по чашка употребата на алкохол не е била само начин за социализация, но и

Бунт срещу системата

Въпреки че ислямът забранява на своите последователи да слагат в уста напитки със съдържание на алкохол, процесът на производство на това, което ние днес наричаме, концентрат, е изобретен от мюсюлмани. След падането на средновековните държави на Балканите се появяват напитки, наричани на български и на други езици от Югоизточна Европа – като ракия, мастика и други.

Мустафа Кемал никога не е отричал за любовта си към високоградусовата анасонова напитка, както и любимото му мезе – маслини с лимонов сок. Той обаче винаги е посочвал: "Никога не пия, докато работя". И последващите събитията са доказали това.

Офицерът обаче не е бил кръчмарски критик на деспотичния султан Абдул Хамид II (управлявал от 1876 до 1909 г.). Мустафа Кемал се е присъединил към Младотурското движение, което не без помощта на Вътрешната македоноодринска революционна организация и въоръжени групировки на другите етнически малцинства във владенията на падишаха (албанци, арменци, гърци и други), е извършило преврат и сложило на власт слабоволния Мехмед V.

Мустафа Кемал първоначално е приветствал революцията, но по-късно се е разочаровал. Тогава военният се връща към своята първа специалност и придобива ценен опит като участва в потушаване на албанско въстание през 1910 г., и във войната на родината си срещу Италия (1911-1912 г.). Следващият въоръжен конфликт на Османската империя - Балканската война е съдбоносна за Мустафа. След поражението на Империята, загубила почти всичките си европейски земи, в София пристига нов военен аташе.

Българска следа и любов

В българската столицата дипломатическият представител се е влюбил в дъщерята на командира на Родопския отряд, който се бие срещу войските на султана броени месеци пред това Стилиян Ковачев – Димитрина Ковачева (Мити). Младата българка отговаря на топлите чувства на изпратения от Истанбул аташе, но бащата на Мити е сложил край на връзката. Той е обявил на турчина, че верските различия не могат да бъдат преодолени и за Мустафа българката, както пишат свидетелите на онази епоха, остава истинската му любов.

Краят на Империята и началото на нова Турция

През лятото на 1914 г. е избухнала Първата световна война. Великите сили са били разделени на два лагера – Австро-Унгария, Германия и Османската империя са били твърдото ядро на коалицията Централните сили, а срещу тях са воювали страните от Антантата (Великобритания, Русия и Франция). Тогава е изгряла звездата на Мустафа Кемал. Той е бил сред ръководителите на отбраната на Галиполи (април 1915 – януари 1916 г.), при която османските войници офицери са успели да отблъснат атаките на британците и французите. По ирония на съдбата Дарданелската операция е била инициирана от друг почитател на алкохола – британския премиер от Втората световна война – Уинстън Чърчил. Спечелването на голяма битка, не означава победа във войната и краят на Османската империя е бил подписан в Париж през 1920 г.

Територията на бившата велика сила е била поделена. В земите, обхващащи днешните държави Израел, Ирак, Сирия, Кувейт, Саудитска Арабия са се настанили  британски и френски военни и администратори, а в района на Измир е установена гръцка власт. В предградието на френската столица Севър е подписано и създаването на кюрдска държава и даване на големи части от Османската империя на Армения.

Решенията от Париж и липсата на протест от страна на последния султан Мехмед VI са породили възмущение след обикновените хора, а вълната от недоволство е била яхната от Мустафа Кемал.

В продължила от 1918 до 1923 г. война, не без помощта на Съветска Русия, Кемал е изгонил гърците, обявил създаването на Република Турция, провъзгласил се за неин пръв президент и започнал

Реформи

които са преобразили страната. Той е ликвидирал султаната и халифата (религиозното ръководство на мюсюлманите-сунити), премахнал окончателно религиозните съдилища и въвел светското законодателство в цялата страна, премества столицата от Истанбул в Анкара, поставя началото на бурното развитие на икономика. Той е сменил арабската писменост с латиницата, мюсюлманския календар с християнски, премахнал фесовете и въвел фамилиите.

С решение на парламента от 1934 г. Мустафа Кемал е получил фамилното име Ататюрк ("баща на турците"), което остава само за него – завинаги. Той е извършил още една реформа, която нарежда Турция сред най-демократичните страни. Туркините към 1934 г. получават избирателни права. За справка, всеобщото избирателно право за хора от двата пола в Швейцария е въведено едва през 1990 г.

С провъзгласяването на нова Турция Мустафа Кемал е сключил един от първите граждански бракове и неговата избраничка е била Латифе Ушакъ. За родената в Измир възпитаничка на няколко европейски университета се смята, че точно тя е била двигател на еманципацията на турските жени и е съветвала Ататюрк дори и след развода им през 1925 г. Първият държавен глава на Турция, въпреки многото връзки е нямал потомство. Той обаче е осиновил осем деца, а едно от тях е била Сабиха Гьокчен - първата жена-летец в родината си. Както всяко едно нещо, и управлението на Ататюрк има своите

Тъмни страни

Един от стълбовете на новата турска държава е национализмът. Тоест всички граждани на страната са турци. Това положение, заложено в Конституцията, става повод за премахването на културната и религиозната автономия на християните, евреите и кюрдите. Последните вдигат въстания, потушени с жестокости, които стават мотив за критики към модернизатора на страната на два континента.

Дали Ататюрк е демократ или диктатор остава спор за изследователите. Фактът си е факт, роденият бедно семейство в Солун Мустафа Кемал Ататюрк е една от най-значимите личности на ХХ век със своите и силни, и слаби страни. Дали обаче алкохолът, който е бил причина за отнеслата от този свят на 10 ноември 1938 г. цироза, и/или увлечението му по прекрасния пол са му дали стимул за образуването на регионална велика сила също ще остане в рамките на догадките.

Последвайте канала на