Великобритания искала нацистките лидери да бъдат "убити хладнокръвно"

Британското правителство се противопоставя на създаването на трибунали за военни престъпления в Нюрнберг в края на Втората световна война, защото би искала избрани нацистки лидери да бъдат екзекутирани, а други да бъдат хвърлени в затвора без съдебен процес, според декласифицирани документи от онова време, цитирани от електронното издание на британския всекидневник „Гардиън”.

Според архивите Уинстън Чърчил е направил подобно предложение на срещата на „Тримата големи” в Ялта през февруари 1945 г, но то е отхвърлено от Франклин Делано Рузвелт, който вярва, че американската общественост ще изиска справедливи съдебни процеси, и Йосиф Сталин, който смята, че публичните процеси притежават огромна пропаганда стойност, съобщава БТВ.

В крайна сметка британците се съгласяват да има съдебни дела за военните престъпления на нацистите, въпреки опасенията на някои висши държавни служители, намиращи, че процесите по обвинения за водене на агресивна война срещу оцелялото ръководство на Райха ще създаде опасен прецедент. Те се страхуват наказателното преследване да не се превърне в подобно на показните процеси на Сталин в Русия.

Вникването в британското мислене към момента, в който съюзническите лидери се опитват да постигнат споразумение за политическия облик на следвоенна Германия, е възможно благодарение на дневника, воден през 1940-те и 50-те години от Гай Лидъл, шеф на британското контраразузнаване МИ-5.

Лидъл подкрепя план, изготвен от главния прокурор сър Теобалд Матю, за съдбата на някои нацистки лидери, които трябва да бъдат „убити хладнокръвно”, вместо изправени пред съда, след като разследваща комисия е „стигнала до заключението”, че това е предпочитаният от британското правителство вариант.

Нюрнбергският трибунал се възприема като определящ момент в международното право, защото осигурява основа, върху която военнопрестъпниците могат да бъдат изправени пред съда. Точно този факт плаши най-много Лидъл, който смята, че не е разумно нацистите да бъдат обвинени за воденето на агресивна война . "Не мога да се отърва от чувството ...че се създава опасен прецедент", казва самият той.

Трибуналът в Нюрнберг започва през 1945 г. Две години по-рано Сталин, Чърчил и Рузвелт са приели декларация за германските жестокости в окупирана Европа, в която се заявява, че след като нацистите бъдат победени, съюзниците „ще ги преследват до най-далечните краища на света ... за да може правосъдието да възтържествува ".

Двадесет и четиримата високопоставени лидери на Третия райх са обвинени по четири точки: престъпления срещу мира, планиране и водене на агресивна война, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Сред подсъдимите не фигурират Адолф Хитлер, Хайнрих Химлер, началник на СС, и Йозеф Гьобелс, шеф на пропагандата, тъй като всички те се самоубиват по-рано. Мартин Борман, секретар на нацистката партия, пък е съден задочно - останките му са намерени години по-късно в Берлин.

Роберт Лей, ръководител на германското движение „Сила чрез радост”, се обесва преди началото на процеса.
Райхсмаршалът Херман Гьоринг, командващ на Военно-въздушните сили на Германия Луфтвафе, се самоубива, изпивайки шишенце с цианид нощта преди да бъде екзекутиран.

Рудолф Хес, заместник на Хитлер, който лети за Великобритания през 1941 г. с предложение за сключване на мир, получава доживотна присъда. Той се самоубива през 1987 година в затвора „Шпандау”, Берлин.

Алберт Шпеер, личният архитект на Хитлер, бива осъден на 20 години затвор. Главният идеолог на Програмата за принудително използване на военнопленници и граждани като работна ръка е осъден на смърт, подобно на дванадесет други от най-известните нацистки лидери.

 

Последвайте канала на