Индия е страната, от която в момента в Австрия идват най-много мигранти

21 август 2022 19:28
1187
3

Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер каза в интервю за австрийската осведомителна агенция АПА, цитирано от вестник БТА,, че страната е на границата на възможностите си да приема бежанци и причина за това са мигранти, които нямат шанс да получат право на пребиваване в страната.

Всичко по темата:

Мигрантска криза 1546

В интервюто министърът посочва данните за месец юли, според които най-голям е броят на хората от Индия, въпреки че през първото полугодие на нито един индиец не е дадено политическо убежище. Карнер планува „анти-маркетинг“, разяснителна кампания в държавите, откъдето идва голям брой мигранти, която да обяснява какво е фактическото положение, оборвайки разказите и обещанията на каналджиите.

За първите седем месеца на годината документи за получаване на политическо убежище в Австрия са подали близо 42 хиляди души, а през същия период на на миналата година броят им е бил 14 хиляди. Голямото ччисло тази година може да се дължи и на факта, че в статистиката са включени и хора, които имат намерение да минат транзит през Австрия. Според министъра документите си са оттеглили над 10 300 регистрирани мигранти.

Министърът вижда възможност за подобряване на положението в доброволното репатриране на мигранти, които нямат шанс да получат бежански статут. От Австрия биват репатрирани 11 хиляди души годишно, от които 60 процента доброволно. В Дания, където след първия отказ веднага се пристъпва към разяснителна дейност с мигрантите за репатриране, този процент е 90. Това в Австрия е невъзможно и за министърът взима повод от това, за да се направят известни процедурни промени.

За Карнер Дания, която той посети неотдавна, е пример и за заплануваните процедури относно сигурни трети страни. Поради своя по-специален статут в ЕС, Дания има право да променя процедурата и планира да изпраща нелегално влезлите мигранти в сигурни трети страни, откъдето те да подават документи за получаване на бежански статут. Карнер иска да постигне кроекция на правилата на ЕС, така че това да стане възможно и за Австрия. „Ще направя всичко по силите ми, за да постигна промяна в мисленето на европейско ниво.“

Друг пункт, по който Карнер вижда необходимост от действие от страна на ЕС, са споразуменията за репатриране. Те могат да се сключват двустранно, но по-ефективни са преговорите между родните държави на мигрантите и Комисията на ЕС. Министърът се надява на договор с Индия. Друга страна с повишен брой мигранти, които нямат шанс да получат бежански статут, е Тунис. През юли тунизийците са третата по численост група след индийците и афганистанците.

Украинците не представляват фактор за бежанските статистики, тъй като поради извънредно правило на ЕС те получават едногодишно право на пребиваване в общността, което може да се удължава двукратно с по половин година. Министърът предполага, че част от украинците ще се заселят трайно в Австрия. След войната в Югославия в Австрия са останали 50 процента от бежанците, вероятно така ще стане и с украинците. Министърът е против изваждането от статистиките на прогонените от войната украинци. Грижата за тях е свързана с разходи и организационни мерки. „Това товари цялата система, достигнахме границата на нашите възможности“, обобщава Карнер.

Аналена Бербок: Ценностите на ЕС трябва да бъдат защитени на гръцката граница