Изследователи следят критично застрашени китове в Атлантическия океан

Слушай новината

След часове в морето и няколко фалшиви надежди, ето ги и тях: три критично застрашени бискайски кита, известни също като северноатлантически гладки китове, се появяват пред лодката на учените в залив близо до Бостън, САЩ, предаде Франс прес.

Капитанът на "Шиъруотър" спира двигателя, докато трима морски биолози са заети да водят бележки и да правят снимки, за да идентифицират и проследят китовете и техните наранявания. Дейността им е от съществено значение за опазването на този вид, от който според експертите са останали само 336 екземпляра.

Основна заплаха за северноатлантическия гладък кит остават сблъсъците с лодки и риболовните мрежи.

Този вид морски бозайник - дълъг около 20 метра и с тегло 70 тона, е по-застрашен от изчезване дори от тигрите и черните носорози.

Спасителна операция за живота на кит, излязъл край брега близо до Атина

"За нещастие популацията им намалява от 2010 г.", обяснява Кристи Худак, ръководител на крайбрежния изследователски център, базиран в Провинстаун - рибарско пристанище в Масачузетс, откъдето отплава лодката на изследователите.

С помощта на малък самолет и дронове, оборудвани с камери, учените се опитват да проследят възпроизвеждането на вида с латинско наименование  Eubalaena glacialis. Причината е, че новите правила за скоростта на корабите в защитени зони и за риболовните мрежи не ги успокояват.

Климатичните промени, затоплящи водите на Северния Атлантик, изчерпват запасите от малки ракообразни, Calanus finmarchicus - съставна част на планктона, които са от съществено значение за храненето на гладките китове. 

Представители на вида често се срещат около Кейп Код - полуостровът, на чийто край се намира туристическият Провинстаун, където водите се затоплят по-бавно, отколкото на други места.

Тук биолозите изследват планктона, като вземат проби от водата на различни дълбочини, което им позволява да определят датите на пристигане и отпътуване на китовете.

Сините китове се завръщат край испанското атлантическо крайбрежие след 40 години

Векове наред тези създания са любимата плячка на рибарите - викинги, баски, англичани, холандци, а след това и американци - заради мазнината им, използвана в лампи, и балените им, много практични преди появата на пластмасата.

Видът е наброявал до 20 000 индивида преди развитието на широкомащабния риболов, според Дейвид Лайст, автор на книга по темата. След това, в началото на 20-ти век, той е почти унищожен.

Рязкото увеличаване на ражданията в началото на новия век води до пик от 483 екземпляра през 2010 г., но оттогава броят им намалява и през 2017 г. спада драстично поради голям брой смъртни случаи.

Тези гиганти - трети по големина в морското царство, живеят толкова дълго, колкото хората, а понякога и до един век, допълва БТА.

Последвайте канала на