Руско-турска сянка срещу джихадисти - чужденци!

  • 03 август 2021 17:01

  • 1109
  • 0
Руско-турска сянка срещу джихадисти - чужденци!
© gettyimages, фейсбук

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков за руско-турска сянка в действията на Ал Нусра срещу джихадистите-чужденци. Проф. Чуков е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

В средите на джихадистките блогъри и специализираните кръгове се коментират действията на екстремистите от Хайт Тахрир аш Шам /бивша ал Нусра/, предприети срещу някои джихадистки формации, действащи на територията на провинция Идлиб. Терористите, ръководени от Абу Мохамед ал Джолани, контролират почти 60% от въпросната северозападна част на Сирия, в която живеят приблизително 4 милиона души. Формално областта се ръководи от „правителство на спасението“, което е производно на ХТШ и пряко се ръководи от Абу Мохамед ал Джолани.

 Според сключеното между Турция и Русия споразумение

през март 2020 г., първата трябваше да разформирова „екстремистките“ салафитски групировки“, за да се поддържа примирие в провинцията. Анкара твърди, че няма отношение към ХТШ, но на практика последната е инструментът, чрез който турските силови органи управляват местния разнороден джихадистки ландшафт. ХТШ разполага с 50 000 – 60 000 бойци, докато и най-големите местни салафитски формации - не повече от 2 500 души. Руската авиация няколко пъти подсказа на Анкара за нейните ангажименти, особено когато отделни салафитски групировки нападаха частите на Башар ал Асад или директно обстрелваха руската военна база Хмеймим в съседната провинция Латакия.

Така се стигна до ликвидирането на някои непокорни на ХТШ джихадистки организации,

в които има значителна група чужденци като например Хурас ад дин /джихадисти върнали от бивша Югославия/, Ансар ал ислам, ал Гураба /множество френски екстремисти/, Джунд алла /азери/ и Джунуд аш Шам /чеченци/.

Според специализирания в материята сирийски блогър Мазмаджар аш Шам подходът към отделните групировки е различен. Наред с „лошите“ салафити, има и такива, които са оставени да действат свободно. Сред последните са групата, формирана предимно от узбеки „Таухид уа джихад“, Аджнад Куказ /чеченци/, Туркестанска ислямска партия /уйгури/, Ансар ат таухид /предимно араби несирийци, бивши членове на групировката Джунд ал Акса, която беше връзката между Ал Нусра и ИДИЛ/.

Според руския специализиран сайт WarGonzo този диференциран подход на ХТШ е следствие на британско-турски натиск и обещания, че бившата Ал Нусра ще бъде извадена от списъка на терористичните организации, гласуван от ООН. Ако обаче се вгледаме в детайлите, ще се види, че критерият е поведението на отделната салафитска групировка спрямо руските военни в Сирия. Към екстремистки формации, които включват представители на една и съща нация, се подхожда различно.

 Особено показателен е случаят с Джунуд аш Шам, който е ръководен от терорист на име Муслим аш Шишани. Истинското му име е Мурад Ираклиевич Маргушвили. Вероятно той произхожда от панкиските чеченци и има сходна съдба с тази на легендарния военен министър на ИДИЛ Тархан Таюмуразович Батирашвили. През 80-те години на 20-ти век той служи в съветската армия. Служи известно време в Монголия.

След края на военната си служба Маргушвили се присъединява към чеченските ислямисти и се превръща в един от най-авторитетните млади командири. Той воюва рамо до рамо с известните саудитци Хатаб и Абу ал Уалид ал Гамди. По-късно става един от доверените хора на Шамил Басаев. Грузино-чеченският мюсюлманин се изявява през 2001 г. като лидер на чеченските джихадисти по време на битката за Ведено по време на Втората чеченска война. Впоследствие той става един от високопоставените служители Република Ингушетия, до арестуването му през периода 2003-2006 г. След излизането си от затвора той се насочва към Дагестан. До 2012 г. продължава да се бие срещу руската армия вече като част от Кавказкия емират на Доку Омаров /2007 – 2013/. Той осъществява своите операции на територията на република Ингушетия. Същата година отива в Сирия и създава своя формация, обявявайки се за представител на Кавказкия емират в Сирия. Неговата терористична групировка избира да действа в планините на провинция Латакия, на чиято територия се намира и руската база Хмеймим. На 20 юли 2017 г. той е включен в списъка на ООН за терористични физически субекти като свързан с ИДИЛ и Ал Кайда.

 Мазмаджар аш Шам отбелязва, че формацията на Муслим аш Шишани е отказвала да приеме полевото ръководство на ХТШ и е извършвала своите военни операции срещу частите на Башар ал Асад и Русия самостоятелно. Вероятно Мургашвили не е имал доверие на Ал Нусра и лично на Абу Мохамед ал Джолани. Може би това е водещата причина за разформироването на Джунуд аш Шам /за разлика от чеченската Аджнад Куказ/, въпреки че Ал Нусра заявява, че групировката на аш Шишани е извършала и чисто криминални актове като например обир в селището Кафър Тахарим.

Последвайте канала на

Аделина Делийска
1109 0

Свързани новини

Водещи новини