… аз не съм расист, но…

04 февруари 2021 16:31

… аз не съм расист, но…
© Pixabay/ Колаж: Novini.bg
57 0

Малко расизъм, малко шовинизъм, малко национализъм (с акцент на „наци“), малко апатия, малко двуличие, малко кисело зеле, малко ракия, малко чалгийка. Ех, живот, живот! Така и хиляда години се живее. 

Мисля, че започнах да схващам какво кара „умерените“ расисти и шовинисти да са такива. За отявлените, за крайните – то е ясно. Те обаче не се крият, татуират си свастики, Хитлер, няма как да ги сбъркаш; и не казват неща като: „аз не съм расист, но…“

За тях няма какво да си говорим, да видим обаче онези сбъркани души, който казват: „аз не съм расист, но…“. Същото като: „аз, по принцип, не слушам чалга, но…“

Те са си расисти, то е ясно, но имат достатъчно разум да знаят, че това е нещо лошо, но не достатъчно, че да разберат защо е лошо. Като социопат, който знае, че поведението му се приема зле, но не разбира защо – затова се крие и имитира социално приемливо поведение. Докато не избие накрая семейството си с брадвата. 

„Аз не съм расист, но…“ породата се среща навсякъде по света и тя се характеризира с едно определено натаманяване към социума. Тоест желание да е вътре и да е приет от мнозинството, а не само от малка група – както отявлените нацисти – те са си ОК с това да са малка групичка. 

„Аз не съм расист, но…“ породата обича да се прави на консервативна, защото това те разбират под: „да браним ценностите“, а и при „ценностите“ и „консерватизма“ се събират расистите. Навсякъде по света е така. Расизмът е консервативна ценност. Но, за да оправдаят групата си, те измислят странни „ценности“, които да бранят. И винаги това се оказват абсурдни неща, като в Америка – Втората поправка и хамбургерите, в Англия плашеха консервативните Брекзитъри, че ЕС ще „отмени кралицата“, в България се страхуват да не им посегнат на гроздовата и киселото зеле, мъжкото хоро и правото да наричат македонците българи. 

„Аз не съм расист, но…“ породата също така винаги търси за какво да се хване, когато се опитва да очерни някой от малцинствата. Търсят „доводи“. И обикновено ги намират в сайтовете със съмнително съдържание, които съществуват специално, за да обслужват техните „нужди да бъдат прави и да имат доказателства“. 

„Аз не съм расист, но…“ породата намира абсурдни извинения за убийствата на хора от малцинствата, като например: „Търсил си  го е“, „заслужава си го“, „той е престъпник“, „те всички са престъпници“ и т.н. Докато престъпленията на белите са оправдани с лафчета от типа: „Ако беше черен, щяхте да ревете сега да го пуснат, нали? Щяха да го пишат невинен!“ 

Което пълна глупост и реалността е точно обратната, а този начин на мислене е създаден от сайтовете, до които те се домогват, когато отчаяно искат да бъдат прави. И сайтовете – като по поръчка им сервират „новини“, с които ги успокояват. Дали са „истински“ тези новини? Има ли всъщност значение?  

Ето простата истина около убийството на Джордж Флойд през 2020 г.: Никой арест не трябва да се превръща в убийство. Точка!

Ето какво излиза от „аз не съм расист, но…“ породата:

„Той има досие// Те са знаели, че има досие, проверили са го и затова са използвали сила“.

Факт е, че повечето не са гледали видеото, на което се вижда човек с белезници ЗАД ГЪРБА, проснат по очи на асфалта с коляно на врата. В тази ситуация и най-опасният и силен човек е обезопасен. И леля ти може да го неутрализира, когато той се намира в тази позиция. Тоест работата е била свършена. Обезопасен е! Всичко, което последва оттук насетне си беше чисто и просто удоволствието на ченгето да го малтретира. 

„Аз не съм расист, но…“ породата реши да сравни това убийство с убийството на Ашли Бабит, която нападна Капитолия заедно с други терористи на 6 януари. Наративът, разбира се, беше: тя е ветеран, а Джордж Флойд – обикновен престъпник. За нея няма ли да има справедливост, след убийството ѝ от полицията?

Не. Защото:

Ашли Бабит атакува, заедно с група въоръжени и числено превъзхождащи силите за сигурност, терористи. За които имаше предварителна информация, че са опасни и готови да убиват.

Многократно беше предупредена от полицията да не влиза там, където влезе, дадоха ѝ повече от няколко втори шанса да размисли и да спре. Но тя нахлу. 

Ако не виждате разликата между двете неща, имате нужда от хирургическа намеса, за да си извадите главата от за*ника. 

Едно 9-годишно дете беше напръскано със спрей от полицаи в Рочестер, Ню Йорк преди няколко дни. Правилно прочете: 9-годишно. Детето е от проблемно семейство и е изпаднала в паника след семеен скандал. Полицаите я прибират в патрулката, което добавя към стреса (нали не забравяте: 9-годишно ДЕТЕ, 9-годишно!), след което я напръскват със спрей, защото не се е подчинила да си прибере краката в колата. 

 

По-късно обясняват следното: че са я закопчали с белезници за нейна безопасност и са я прибрали в патрулката за нейна безопасност. Тя не се е подчинила и са я напръскали със спрей. Вероятно за нейна безопасност…

Дори няма да коментирам как на възрастен човек може да му хрумне да се отнася така с дете, но ще отбележа ето тези няколко подробности:

Терористът от 6 януари, известен като QAnon шаманът – Джейкъб Ченсли, онзи с рогата от Капитолия, да. Та той е спечелил искането и са започнали да му доставят органична храна в ареста. 

Тълпата тогава търсеше да отвлече и убие Пелоси, Александриа Окасио-Кортез и още безброй други демократи; също така убиха полицай. 

„Аз не съм расист, но…“ породата обикновено надава вой до небесата, когато убият полицай. Сега са тихи по въпроса, все едно не се е случило. 

Жена от Тексас, арестувана за атаката над Капитолия на 6 януари, е отправила молба до съда да бъде освободена, защото има планирана ваканция в Мексико с колеги…

Съдията още мисли какво да я прави. 

В Мексико обикновено се бяга от закона. Само да ви подсетя: Джордж Флойд беше убит при арест, заради предполагаемо притежание на фалшива банкнота от $20. Тази жена е участвала в терористична атака и моли да я пуснат в Мексико, че така и така ѝ е планирано, да не си прецаква плановете. 

Я, пак ми обяснете как нямало привилегия за белите и как ви страхуват и срамуват…!

Междувременно едно момче на име Калиф Браудер лежи повече от три години в арест, без присъда, защото е ЗАПОДОЗРЯН, че е откраднал раница, още не могат да намерят доказателства. Има и документален филм на Netflix по темата, казва се The Kalief Browder Story. Забравих да кажа: той е чернокож, да. Държали са го в изолатора. Знам, че не ви интересува, вие, по принцип не сте расисти, но…

Бреона Тайлър, също чернокожа, е застреляна от полицаите, докато спи в дома си. Бреона е парамедик и е работила извънредни смени, заради COVID. Полицаите в Кентъки объркват адреса и влизат в къщата, разбивайки входната врата през нощта. В Кентъки хората са въоръжени, именно защото се случва да им разбиват къщите посред нощ. Приятелят на Бреона посреща с оръжие нахлуващите и започва престрелка. В която Бреона е убита в леглото си. 

За капак се оказа, че къщата е сбъркана, а истинският престъпник, който са търсели, е бил в затвора от известно време. 

„Аз не съм расист, но…“ породата казва за убитите чернокожи, застреляните седем пъти в гърба пред очите на детето му (друг случай от 2020 г.), или онези, застреляни, докато са тичали за здраве (друг случай от 2020 г.): „Трябвало е да правят каквото им заповядат, да изпълняват и нямаше да ги убият“; „Ако спазват правилата, нямаше да се случи“. Но иначе – терористката Ашли Бабит е „жертва“… Ами, знам ли—да беше правила каквото ѝ кажат, защото полицаите неколкократно я предупредиха да не нахлува, нямаше да я застрелят. Да беше следвала правилата. 

Та, както казах в началото, мисля, че започнах да схващам какво кара „умерените“ расисти и шовинисти да са такива.

Страхът, че ще ги разобличат. Че някой ден някой ще ги посочи с пръст и ще ги разобличи. Колко пъти в България се намираше някой да се изкаже в тон: „защо ме карат да се срамувам, че съм бял, хетеросексуален мъж?“ при положение, че никой не го е правил, никой не ги е карал да се срамуват? 

Много хора говореха за „бели супремасисти“, „бели терористи“,  расисти. Ей Богу, нито веднъж не съм си помислил, че може да имат предвид мен. 

Но, ако някой се чувства „посочен с пръст“, когато се използват думите „бели супремасисти“ и „расист“, може би… гузен негонен бяга.

Същата работа като с изнасилените жени и „сами са си виновни“ реакцията. Сега стана ясно, че Мерилин Менсън е изтезавал и изнасилвал жени. Реакцията е, че това е лъжа, не е доказано.

Междувременно все повече и повече хора, които са работили с него, го потвърждават. Тълпата в България обаче си държи на: „Оная неизвестната печели сà слава“. Дори не знаят, че „Оная“, са всъщност четири жени, коя от коя по-известни, включително актриса от Westworld. Това, че Ганьо не ги е чувал, може би е проблем на Ганьо, че над чалгийката не вижда?

Второ: музиканти, мъже, работили с Менсън, го потвърждават, Трент Резнър от „Найн инч нейлс“, Уес Борлан от „Лимп Бизкит“, например. 

Но когато се заговори за насилници, същата традиоционистка тълпа напада жертвата и защитава насилника, защото, може би, гарван гарвану око не вади?

И понеже идват избори, и понеже знаем как с популизъм се печелят гласове,

само искам да кажа: пригответе се за още от същото: сега ще започнат да ви промиват мозъците, че те (някои неизвестни ТЕ) ще ви карат да се срамувате, че сте бели; пà ракията ще ви вземат; шопската също; жените вече ще могат да ви докладват, само ако не са доволни от секса или вечерята, ще се обаждат на демократите и рептилите да ви пращат хелзинкски комитети и НПО-та да ви арестуват; децата ще ви докладват на илюминатите в Агенцията за закрила на детето, ако не им купите айфон; малцинствата ще ви взимат заплатата и пенсията вече директно от банкомата. 

Въобще: страшно време ще настане в предизборния фолклор на „аз не съм расист, но…“
...

„Няма расизъм“ = „Земята е плоска“

Александър Томов
57 0

Водещи новини