Китайската световна хегемония ще остане мираж

Автор: Симеон Иванов

Геополитиката не играе в полза на Китай

Какво следва?

Кой иска да подражава на Китай?

Политико-икономическият модел на Китай

Например САЩ в образа на идеал на либералната демокрация и страна, налагаща най-новите тенденции в редица сфери, е пример за влиянието на меката сила в западния свят. Ватикана и влиянието на римокатолическата църква е друг пример.

Тези дефицити са политико-икономическият модел на Китай, непривлекателността на китайския режим и географският капан, в който Китай се намира, както и геополитическите последици от това.

* Глобалното затопляне играе в полза на китайския износ към Европа, тъй като с всяка изминала година карго плаването през Северно море става все по-възможно поради отдръпването (топенето) на ледовете. Избирайки този маршрут, китайските стоки ще достигат Западна Европа приблизително две седмици по-бързо, спестявайки около 8,000 км.

Завършил политически науки и социология във Франкфурт на Майн, Германия и международна политика в Лайден, Нидерландия. Работил като научен сътрудник във Франкфуртския и Глазгоуския университет в сферата на сравнителната политология и като международен наблюдател на избори. Понастоящем работи като политически анализатор и коментатор за медийна платформа.

Растящата китайска мощ продължава да бъде една от най-коментираните теми по света. Особено актуална е и в момента, тъй като според данните за изминалата година китайската икономика е единствената сред големите, която бележи ръст, а чуждестранните инвестиции в Китай задминават тези в САЩ. Според някои прогнози до края на десетилетието Китай официално ще се превърне в най-голямата икономика в световен план. В много отношения Китай вече е първенец. Цифрите обикновено не лъжат, макар сред някои икономисти да има сериозни съмнения относно манипулация на данните, изнасяни от китайското правителство.

В случая на Китай основният политически инструмент за преследване на цели в международен план остава използването на огромните капиталови средства, с които държавата разполага, които пък са под прекия контрол на комунистическата партия. За държавите партньори на Китай основната мотивация за сътрудничество е чисто финансова, което разбира се, далеч не е за подценяване, но не би могло да компенсира неатрактивността на китайския държавен модел. Още един аспект, който в дългосрочна перспектива не би бил устойчив.

Все пак европейските компании продължават да инвестират в китайската икономика, което е закономерен резултат с оглед на това, че бизнесът винаги търси най-изгодните решения. Същевременно китайската собственост и участие в множество западни корпорации дава на Пекин лостове за влияние над ЕС и САЩ. Въпреки това и тази тенденция вероятно ще се обърне с времето. Първите дни на корона кризата и липсата на предпазни средства ясно илюстрираха зависимостта на Запада от Китай. Същевременно агресивните действия на китайската комунистическа партия и в международен и във вътрешен план вече правят инвестирането в китайската икономика по-рисково. Китай ще остане лидер в множество икономически сфери, но не би могъл да постигне световна хегемония.

Географските проблеми на Китай се задълбочават от зависимостта на китайската икономика от морската търговия и протоците в Индийския океан и по-конкретно от протока Малака. Китай компенсира това чрез икономически коридори през Пакистан, както и свръх амбициозния и мащабен проект „Един път, един пояс“ (One Belt One Road), а за в бъдеще ще може да се възползва и от „Полярния път на коприната“*. Въпреки това, зависимостта от коридорите на импорт и експорт през Индийския океан остава, а в случай, че свободата на корабоплаване там бъде застрашена, Китай ще бъде неимоверно дестабилизиран.

Добър пример за икономически бум под тоталитарно управлявани политически институции е Съветският съюз между 1920г. и 1970г. Основата разлика е, че китайският държавен строй е в пъти по-капиталистически настроен от съветския. Същевременно Китай е вече дълбоко интегриран в глобалната икономика, a Западът е силно зависим от Китай. Въпреки това рано или късно ефективността на китайската икономика следва да бъде притъпена. Доказателство за тази хипотеза е икономическата история на редица цивилизации, империи и държави, които поради нежеланието или невъзможността си да се реформират и да либерализират икономиките си са се провалили в дългосрочното си развитие.

Китай е изправен и пред още едно значимо предизвикателство в регионален план. Възходът на Индия, която според тенденцията до 2030г. ще стане най-населената държава в света, а през последните години е от най-бързо растящите икономики. Отношенията между Китай и Индия са меко казано обтегнати, тъй като двете страни предявяват взаимно претенции спрямо територии по продължението на дългата близо 3,500 км граница между тях.

Китай е изправен пред решаването на редица регионални проблеми. Сами по себе си те съдържат потенциала да дестабилизират страната. Без установяване на трайна хегемония и мир в собствения си регион никоя суперсила не би могла да предявява претенции за световна хегемония. С други думи, за разлика от САЩ например, Китай е в плен на географията.

Китай неизменно ще бъде значим фактор и икономически гигант, но всички предпоставки сочат към това, че китайският устрем ще се забави и стагнира в даден момент, както и че постигане на световна хегемония от страна на Пекин не изглежда възможно. Не на последно място, Западът, в частност САЩ, все още управляват основните механизми на глобалната икономика и международните организации, а чрез това, може да се каже, че все още залагат „правилата на играта“.

Ключът към пречупване на цикъла е промяна на политическите институции, които след това да реформират икономическите такива. Това обаче не е в интерес на управляващите елити. Трансформация би могла да се случи под извънреден обществен натиск, но имайки предвид контрола на китайското правителство над населението, това не изглежда възможен вариант в Китай.

Най-значимият фактор, който предполага, че китайският устрем не може да бъде устойчив в дългосрочна перспектива и в даден момент ще стагнира, е политико-икономическия модел на страната. В основата на икономическия просперитет и неговата устойчивост във времето стои характеристиката на политическите и икономическите институции (според методологията на Робинсън и Ачемоглу).

Не на последно място, макар невероятния пробив на Китай в някои сектори, например в технологичния, страната все още се нуждае от западни иновации и ноу-хау (know-how) в редица браншове. Неслучайно през последните години темата за кражба на интелектуална собственост и технологии от страна на Китай нашумя. Само по себе си това е пряко последствие от политико-икономическия строй, който води именно до липсата на цялостна икономическа иновативност.

С други думи, в политически аспект Китай е лишен от т. нар. „мека сила“. Този тип сила представлява всички нематериални методи за преследването на политически цели и налагането на воля. Това е нивото на атрактивност на идеите, ценностите и културата на дадена държава или организация. Меката сила е начин да накараш другите участници доброволно да действат в твоя изгода на база симпатии и сходства вместо методите на твърдата сила – принуда посредством военен, финансов или политически натиск.

Сблъсъците между двете държави в Хималаите от лятото на 2020г. само потвърждават потенциала за ескалация. Когато прибавим конфликта между Индия и Пакистан, както и китайско-пакистанския съюз, се оформя триъгълник на нестабилност между три ядрени сили с изключителен демографски потенциал. И при трите държави наблюдаваме усилено изграждане на военните способности, както и националистически тенденции, особено силно изразени в Индия под управлението на крайно дясното правителство на Нарендра Моди.

Според някои експерти през 1970-те администрацията на Никсън, начело с гения на геостратегическата мисъл Хенри Кисинджър, са започнали сътрудничество с Китай с идеята да изградят контратежест на Съветския съюз. По абсолютно същия начин можем да очакваме усилена подкрепа за издигането на Индия като контратежест и пряк конкурент на Китай в непосредствена близост. Само по себе си, освен предпоставка за сериозно напрежение в региона, това би бил и умел начин китайският възход да бъде забавен.

Така се оформят т. нар. екстрактни или изсмукващи икономики. Китайската икономика например е доминирана от огромни държавни предприятия, които се ръководят или от партийни членове, или от роднини на влиятелни функционери. Основният проблем на този тип икономики е, че са неиновативни и трудно приспособими към нови реалности, тъй като не поощряват икономическата свобода и конкуренцията или ако го правят, то е под строг държавен контрол. Но пък това далеч не означава, че екстрактните икономики не могат да растат с невероятни темпове. Напротив. Това, което не умеят, е да бъдат устойчиви в дългосрочна перспектива.