Масовите акции за климата и околната среда пораждат нееднозначни реакции

Действията на млади екоактивисти по целия свят с настояване за незабавни мерки по отношение на промените в климата са сред темите в днешните британски печатни издания.

"Грета Тунберг и нейните връстници от движението "Бунт срещу унищожението" ни напомнят, че екоактивизмът не е само лобиране за промяна, а и лично участие в това", пише в коментарен материал вестник в. "Гардиън". Изправени пред широкомащабно бедствие, свързано с климата, и на фона на широкоразпространения провал на нашите политически лидери, продължаваме да се държим така, все едно че някой друг трябва да реши проблема, вместо да се справим сами с него. Така че ние се тревожим. И продължаваме да потребяваме. И понякога потребяването е начин да избягаме от тревогата от потреблението, въпреки че се борим да отстъпим крачка назад и да видим по-широката и ослепително очевидна картина. Това е порочен кръг, който постави основателно чувство за тревожност за бъдещето на човечеството, което може би не е преживяло нещо такова от дълбините на Студената война и страха от ядрено унищожение, срещу дълбоко чувство за безпомощност. Решенията може да изглеждат извън обсега ни като хора и дори и въобще да има решение, то е в ръцете на правителствата.

Успоредно с по-широка криза на демокрацията, стачката за климата от миналата седмица и по-широкото движение "Бунт срещу унищожението", представени от личности като активистката за климата - тинейджърката Грета Тунберг, съществуват като потенциално напомняне, че активизмът не е само лобиране за местата на властимащите, но и за нашата власт. Като хора можем да формираме културата, обществата и политиките, в които живеем, и да ги тласкаме към по-добри резултати.

Макар да е лесно да бъдеш циничен за въздействието на протеста в ерата на популизма, когато политиците изглеждат решени да намерят начини да станат още по-безотчетни, световният отзвук и мащабът на стачката за климата от миналата седмица предполагат изместване в общественото мнение. Тази стачка привлече огромни маси хора по целия свят, като мнозина от тях демонстрираха за първи път. Ако се нуждаем от лидери като Тунберг, това е напомняне за значението не само на организирани акции, но и за това какво можем трябва да направим лично. Урок, който понякога остава замъглен, е че ние знаем за Грета Тунберг благодарение на решенията, които тя взе като личност, като човек, отказващ да бъде сплашен от мащаба на проблема и избра да се организира за промяна.

Някои отхвърлят идеята, че индивидуални действия - рециклиране и намаляване на месото, което ядем или как пътуваме, са достатъчен отговор на пълния мащаб на проблема, пред който е изправена планетата. Но това не взема предвид ключов момент относно това как живеем живота си.

В разгара на политическия дебат понякога забравяме значението на индивидуалните действия. Това, което слагаме в чинията си за закуска, нещо малко само по себе си, ни накара да започнем да мислим за устойчивостта и произхода на това, което ядем, особено ако си дадем сметка колко вода се използва за производството на преди любимото ни бадемово мляко. Моралните избори, които правим като консуматори (как и дали да консумираме), как да гласуваме и кои инициативи да подкрепим и кои да отхвърлим, може да изглеждат незначителни. Но тези малки промени могат да преобразят обществата. Наистина, дълбоки социални промени често се случват постепенно. Да вземем забраната на робството, движенията за всеобщи избирателни права, правата на профсъюзно сдружаване и правата на хомосексуалистите. За мнозинството от нас най-мощното изявление, което можем да направим отвъд гласуването и протести от време на време, е в избора как живеем живота си в консуматорско общество и как споделяме с другите този избор като част от разширяващия се дебат.

Има два съдбовни урока от стачките за климата миналата седмица. Първият е, че трябва да преодолеем чувството си на парализа пред лицето на епохален момент на безпокойство. Вторият е, че имаме повече сила, отколкото си мислим. И може би, просто може би, по-малки действия могат да доведат до по-големи резултати, допълва "Гардиън".

Друга гледна точка застъпва лондонският в. "Дейли телеграф". "Стачката за климата е нелепа. Детинския социализъм няма да помогне на околната среда", извежда в заглавие изданието. Вестникът пише, че околната среда се нуждае от защита и идеализмът на някои от протестиращите е достоен за възхищение. Но стачката за климата е нелепа. Сюжетът ѝ е, че всички проблеми в света произлизат от алчността на Запада: капитализмът и промишлеността са съсипали планетата и само революция ще постави нещата на местата им. Западняците трябва да компенсират стореното: те трябва да се пречистят от използването на изкопаеми горива и да прегърнат социализма. Това се корени върху фалшива предпоставка. За начало, Западът не е единственият замърсител на природата. Групи за защита на околната среда разкриха, че Китай се готви да построи 226.2 гигаватови въглищни електроцентрали за енергийни проекти - най-голямата подобна програма в света и повече от два пъти по-голяма от капацитета на Индия. Това не означава, че китайските комунисти не правят нищо, за да спасят Земята - те засаждат огромен брой дървета, но именно в развиващия се свят биват налагани новите тежести, свързани с околната среда.

Само когато станат по-богати, държавите решават, че може да преминат към зелена енергия. Капитализмът финансира опазването на околната среда. Много от протестиращите екоактивисти мразят пазарите, което е икономически неграмотно и премахва инструментите, с които да се получи това, което те твърдят, че искат. Тяхната "лудитска" война срещу капитализма ще повиши цените, работниците ще бъдат уволнявани и ще настъпи енергиен недостиг в западния свят, ще бъде унищожен и стимулът за иновации. Тя ще обрече и хората в по-бедните държави да се прехранват със селско стопанство. Екосоциализмът е равнозначен на това богатите да изискват Третият свят да остане застопорен в миналото, защото тока изглежда по-привлекателно за окото на Запада.

Това не е перспектива на зрели хора: това е толкова детинско, колкото са и учениците, които избягаха от училище, за да го рекламират. Консервативна добродетел е да искаш да оставиш съхранена околна среда на бъдещите поколения, посочва "Телеграф", но има начини това да бъде направено, на базата на науката и свободното предприемачество, които ни позволяват също да запазим благоденствието и свободата, дори да ги разширим, заключава вестникът.

Последвайте канала на