Те умряха, но не така бързо, както искаха шефовете им

Докато телата им се разпадат (буквално) и костите – чупят, техните работодатели се опитват да крият и променят изследванията, след това – да бавят делата достатъчно дълго, че да умрат, преди да се стигне до решение. 

Случката не е от вчера или днес, но от гледна точка на историята си е именно „отпреди малко“. 

Те са наречени „Радиевите момичета“, а съдбата им, за съжаление, е показателна за състоянието на отношението между нас и днес. 

Кърт Вонегът често е казвал, че хората реално принадлежат на два типа „политически сили“: победители и губещи, а само се заблуждават, че всъщност са демократи или републиканци; либерали или консерватори. 

Не виждам нещо да се е променило и днес. 

Историята на „Радиевите момичета“ е отпреди точно век. Но лесно може да се пренесе в днешния ден. 

В днешния ден, в който складови работници в САЩ не получават право да използват тоалетна, в Китай е по-лесно И ЕВТИНО да използваш ръчен труд пред машини, в България работникът е заменим като салфетка. А потребителската култура ни кара да искаме още и по-евтино, без да питаме откъде и как идва, на каква цена. 

***

Радиевите момичета са били работнички във фабрика в Чикаго – за производство на часовници. Използвали радий за циферблатите, които светели в тъмното. Било много модерно, какво да се прави. 

За да са по-ефективни в рисуването на малките детайли, шефовете ги карали да оформят връхчетата на четките, с които рисуват, с устни. Навлажнявали ги и ги свивали с устни, за да могат по-лесно да изрисуват фините детайли. Вероятно се е получавало красиво.

Скоро след това Радиевите момичета започнали да се разболяват и костите им да се чупят от нищото, а собствениците на фабриката поръчали медицински изследвания за причините. Изнесените пред обществото и работниците заключения били повече от оптимистични. Само че…

Само че собствениците всъщност разбрали каква е причината. Една от най-тежко пострадалите – Катрин Донахю – започнала работа във фабриката на 19. След 9 години болестите ѝ взели да се проявяват прекалено много и куцането ѝ постоянно напомняло на другите момичета, че нещо в средата им не е наред. Затова я уволнили. Заради болестта, която те ѝ причинили. 

Почти всички от тези радиеви момичета са умрели от рак, който причинил разпадане на костите им. Една от тях – Грейс Фрайър – в последните месеци от живота си не е могла да стои права, защото гръбнакът ѝ се разпадал и трябвало да я поддържа метална скоба. 

Последните думи на Донахю били по време на процеса срещу собствениците, които до последно отричали вината си и цитирали експерти, които те самите наели да напишат докладите. През цялото време използвали всячески адвокатски трикове, за да бавят делото. Просто, за да може повече от момичетата да умрат през това време, да има по-малко искове, а и по-малко свидетелстващи. 

Историите на радиевите момичета са вдъхновили много книги, филми, пиеси и статии. Нямаме време да се спрем и на факта, че освен собствениците на фабриката, момичетата са били заклеймявани и оплювани от обикновените хора, защото били работнички във време, в което жените не работели много—много извън дома. Битката е била двойна, а онези, за които се водела – следващите потенциални жертви, обикновените работници – негодували срещу момичетата, защото си позволявали да имат глас и да го надигат. Хората са странни, нали? 

Авторката на една от книгите за битката им за справедливост Кейт Муур, неотдавна заяви в интервю за Femail: „Притеснявам се от продължаващия комерсиален инстинкт да се поставят печалбите като приоритет пред хората“. Според нея историята на радиевите момичета е доста вероятно да се повтори. 

Според други пък… вече се повтаря. Под друга форма просто. Там, където крадат от осигуровките ти или директно ти ги отказват; там, където „помагаш“ на шефа да скрие малко пари от държавата, а после излизаш по майчинство и осъзнаваш, че ще получаваш по 200 лв. на месец майчински или се разболяваш и получаваш обезщетение върху 500 лв. заплата. 

Том Морело написа наскоро във Facebook, че се притеснява от заобикалящата го действителност, насадена от администрацията на Тръмп. Че се притеснява, че Радиевите момичета и техните истории могат да се повторят скоро. Че се притеснява, че днес едно правителство в една страна—икономически гигант си позволява да реже правата на обикновения работник. 

Разбира се, далеч не само там!

Общо взето се орязват правата на обикновения/малкия човек (спомни си какво ни каза Вонегът: две политически сили—победители и губещи) в полза на големия или тарикатите, които са се научили да гравитират около него и да му ядат огризките. Функцията на работника на много места се свежда до това да бъде тор, която захранва свинете от управляващата каста, които, в един справедлив свят, нямаше да могат дори да обръщат хамбургери, защото и това е нещо, изискващо умения. Да… не забравяйте, че наскоро Тръмп заяви, че Луната е част от Марс, а за нашите корпулентни депутато-бизнесмено-инфлуенсъри… дори не ми се говори. Или за техните ментори. 

***

Другата много сериозна заплаха, която дебне (а поука от историята, изглежда, не е научена!), е, че много от нещата, които сме смятали за безобидни или дори полезни, са се оказвали ужасно вредни. 

Радият преди 100 години е бил считан за полезен. Използвали го в пасти за зъби, лекарства, на началната ни снимка можете да видите пациент „лекуван“ с радий. 

Не забравяйте, че и цигарите са били считани за полезни. В някои детски сиропи е имало кокаин, а хероинът е бил масово лекарство. 

Кейт Муур си задава въпрос и относно това: какво правим или използваме днес, което може да се окаже така опасно, както радият или цигарите – така разпространени някога и считани за полезни? Телефоните, социалните медии? Времето ще покаже.  

Факт ли е, че социалните медии са най-новото оръжие и всички големи правителства ги използват за свои си цели? Факт ли е, че има хиляди сайтове за фалшиви новини, които започват и поддържат живота си най-вече в(ъв) и благодарение на социалните медии?

Факт е.

***

Свидетели сме на това как някога груби и неприветливи страни, в които човешкият живот не е значел нищо, стават люлки на съвременната цивилизация и двигател на либерално отношение, което води до най-добрия начин на живот. Там, където някога са властвали викингите, днес се живее най-добре, с най-добра социална система и хората са най-доволни и материално и духовно задоволени. 

Нека оставим това за друг ден (можете да го намерите ето тук), в който ще се върнем и ще погледнем към този обрат на човешката духовна, културна, политическа и социална еволюция. 

Засега ще го илюстрираме само така: 

„Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена“ (Чингиз Хан).

Това е само подсказка на какви „вълни“ ще обърнем внимание и КЪДЕ СЕ НАМИРАМЕ В МОМЕНТА (… оптимизмът ви май залинява…?)

Но да се върнем на днешната ни история:

След като не всеки има манталитета на скандинавец или канадец, то е очевидно, че хората ще продължават да се възползват едни от други и нищо няма да се промени просто ей така – от добро сърце или добра воля. Ние не сме такива – нямаме добра воля. Още по-малко пък добро сърце. 

Тогава е съвсем ясно защо затъваме, вместо да изплуваме и се делим на „победители и губещи“ преди всичко; защо политиката е цел, а не средство, както и парите. 

Тогава е съвсем ясно и защо войната между световните касти е най-новата война, колкото и да се опитват да ви втълпяват, че е война между религии, идеологии, държави или политически сили. 
 

Последвайте канала на