Норвегия, педофилия и римски тоалетни… а, и Турция

През петдесетте години на миналия век ситуацията в Норвегия не изглежда никак розова и по-скоро прилича на Балканска държава, отколкото на това, което днес свързваме с Норвегия.

И, макар мнозина от вас да свързват Норвегия с приказки за кражби на деца от торбаланската Стратегия за детето, содомия и други съвременни сказки за вдетинени болни мозъци, хората с двуцифрено IQ знаят, че това е държава с убийствено висок жизнен стандарт, социална политика за пример и… щастливо население. 

О, като казах, че през петдесетте Норвегия прилича на Балканска държава, имах предвид материално, А НЕ КАТО МАНТАЛИТЕТ. Просто ми се стори важно да направя това уточнение. 

Наскоро използвах един цитат и обещах да се върна отново към него. Цитатът е:

„Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена“. (Чингиз Хан)

Представяйте си движението на времената като планина или хълм. Тръгването е от точка „Тежки времена“, а върхът е точка „Лесни времена“. Превозното средство нагоре е „силни хора“, а надолу – „слаби хора“. 

През петдесетте години Норвегия все още се възстановява от нацистката окупация, в цялата държава само в няколко домакинства има нови перални машини, а жилищата са почти непосилен лукс.

Заради тази ситуация много двойки отлагат брака, като на мнозина се налага да споделят малки апартаменти с други хора. 

За последните около 70 години Норвегия е изпълзяла от блатото и е на върха на света. Но техният връх „Лесни времена“ е достигнат скоро. Те още са на него и не са „омекнали“, не са станали „слаби хора“. С други думи – са в перфектната си форма. 

От друга страна имаме Британия. Една империя, чийто поданици прекалено дълго време „омекваха“, бяха властелини, богати спрямо останалия свят; и дори бедняците им ставаха богати или поне средна класа, веднъж отишли в друга страна, където малкото им лири се оказваха малко състояние в местна валута. 

Британците поеха надолу към „Тежки времена“, благодарение на това, че започнаха трансформацията си в „слаби хора“. 

Резултат: Brexit, Фараж, Борис Джонсън, състезанието за най-слаб премиер в историята, расизъм и хора, които смятат, че консерваторите работят за народа. (тук би следвало да чувате запис на смях – като в ситком)

Безсилието и безпомощността идва от обществото и се прехвърля в политиците. Можете да го видите и в България, но това е съвсем друга тема…

На Евроизборите британците пак показаха нивото на общественото си съзнание и масово гласуваха за партията на расистите, хомофоби, криещи данъци и дарения – партията на Фараж, който открито хвали Путин и политиката му.

Фараж заяви съвсем открито и нещо друго. Каза, че за него да се случи Brexit е по-важно отколкото да се запази целостта на империята. Иска излизане от ЕС, дори това да означава разпадане на Обединеното кралство. А това, както и да го гледаме, е двоен удар по Британия и всеки нормален човек го осъзнава. А Фараж го иска! Иска да работи против страната си. И мнозинството го подкрепя. 

На това му се казва да поемеш надолу към „Тежки времена“. Но, какво да се прави – така работи историята. Все някога трябва да слезеш от сцената и, ако се задържиш прекалено дълго, се намира някой Фараж, който самопрострелва държавата/империята в крака и я праща в учебниците по история. Винаги е било така. 

Разбира се, той не работи сам. Да не забравяме Борис Джонсънчетата и всички торита. 

Адам Биенков написа в Business insider, че членовете на консервативната партия биха предпочели да видят Обединеното кралство разбито, отколкото да се спре Brexit. Защо? Защото иначе биха нарушили „обещанието си“, а това ще им коства гласове в КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН. „Тук и сега“ е това, което ги интересува. После… после – кучета го яли послето. 

И да не се заблуждаваме – Brexit не е никаква платформа за икономическа или социална, или каквото и да е там „свобода“, с каквато се опитват да „захаросат“ истината. А тя е проста – расизмът действа най-силно там, където хората са слаби умствено, не произвеждат, не знаят как да запазят това, което имат, стават все по-бедни и автоматично се хвърлят да мразят „различните“. Мигрантите; „черничките“; „кафявичките“; „българите и румънците“, „мюслитата“ и т.н. Същата работа е и в България, огледайте се. Но, както казахме, това е съвсем друга история. 

Расизмът се отприщи в Британия след гласуването за Brexit и според изследване, цитирано от The Guardian, 71% от хората от малцинствата са се сблъсквали с расизъм или дискриминация.

Процентите ПРЕДИ Brexit са 58 на сто. И, казвайки „малцинства“, съвсем нямам предвид само имигранти, а хора, които просто не изглеждат като бели британци. Толкова. Дори и да са 4-то или пето поколение британци. 

Ето една малка подробност, която убягва на „слабите хора“: Мигрантите от ЕС донасят в бюджета на Обединеното кралство с по 2300 паунда годишно повече от средностатистическия британец.

Толкова с легендите за „паразитите“, източващи системата и т.н. 

Но важното е враг да има, да се лае по някой, да се отклонява вниманието от факта, че управляващите са некадърни, а за сметка на това – алчни. 

И, ако сте си мислели, че политическата тъпотия е присъща само за нашите географски ширини, помислете пак… Половината, повтарям: половината, 50%, всеки втори – в консервативната партия е против и не иска мюсюлманин за премиер, но…

… само 8% от тях смятат, че в партията им има расизъм…

Главният кормчия на консерваторите Борис Джонсън… подчертавам – НА КОНСЕРВАТОРИТЕ – отново събра погледите върху себе си, след поредния скандал с гаджето си, свързан с крясъци, заплахи, опити от нейна страна да го изгони от жилището си…

Всичко това завърши с подигравки от типа на вицовете: Boris, ‘leave’ means ‘leave’! – казала приятелката му; карикатури и какво ли още не. Но Джонсън, подпомогнат от жълтите медии, които в Британия работят за (каква изненада!) силните на деня, в случая – неговата партия, замаза (или поне той така си мисли) скандала, пускайки снимки, на които се вижда колко щастливо и мирно двамата влюбени си прекарват времето отново заедно и как това въобще, ама въобще не е част от сделка. Докато съседите, подали сигнала в полицията за семейния скандал, бяха разчекнати от същите тези медии, които се завряха в най-интимните детайли от личния им живот. Защо? Защото посланието е ясно: всеки, който дръзне да подаде сигнал срещу наш човек или по някакъв начин застраши доброто му име, ще бъде преследван! и не!—не ни интересува дали така предотвратявате престъпление! нашите хора могат да вършат престъпления и ние ще ги защитаваме дори тогава! ще ги защитаваме от вас! от всички! 

***

Да се отървем от влагата на Острова и да го напуснем засега…

Прави впечатление, че много политици по света (да, както и в Британия, разбира се), които го играят консерватори и защитават „семейните ценности“, са били хващани „в крачка“, нарушавайки именно тях; хващани именно в „грехове“ срещу семейните ценности – стриптийзьорки, проститутки, кокаин, хомосексуални връзки. 

Най-силно крещящите са ми най-съмнителни. Та, гледайте внимателно кой срещу какво крещи, просто наблюдавайте и си представяйте какво ли прави в свободното си време. 

Ясно е, разбира се, че просто вдигат шум, за да отвличат вниманието от собствените си недостатъци и некадърност – от една страна;  и за да си правят реклама на гърба на злободневни теми и т.н., но пък от друга… как си подбират темите, хм? Как си подбират темите, зад които да се крият? Подсъзнателно, може би? Чували ли сте за латентен хомосексуализъм? Да? Не? Вижте в Google.

И слушайте внимателно кой срещу какво крещи. 

Като чуя някой да ми говори за консерватизъм и традиции (много ми е любима тая дума) и ме втриса. Винаги става дума за едно и също – закостенялост. Разберете най-после, че светът върви напред въпреки консерваторите. Тяхната единствена (и то спорна) роля е да внасят някакъв баланс в общата картина, защото има и прекалено крайни либерали и иноватори също така. 

Като чуя някой да ми говори за традиции, също така се сещам за една отминала вече, която вероятно мнозина са искали да запазят и са си я бранили. Общите римски тоалетни, в които ползващите ги (да, не само по малка нужда, не се чуди, всъщност ПРЕДИМНО НЕ ПО МАЛКА) са си седели един до друг и са си лафили, както се казва, бистрили политиката; социализирали се. Дори за по-знатните имало по-луксозни, в които си запазвали (!!!) места с резервации и провеждали работните си срещите. Очи в очи… 

Съгласни ли сме, че традициите не са най-движещата сила на света? Ако не говорим за наторяване на идеите, разбира се? 

Президентът на Танзания, например, Джон Магуфули, цитиран от The Guardian, заяви, че жените, които използват противозачатъчни, са мързеливи! Не искали да се грижат за деца…

В България все още не са вдигнали мерника чак на противозачатъчните, но…

… абортите са на прицел! 

Да забраниш абортите като демографска мярка е горе-долу толкова смислено, колкото да увеличиш цената на погребенията, за да намалиш смъртността – първо: не работи; и второ: всички, които имат IQ над 0,5 ти се смеят. 

Кой ще ги гледа после тия деца? Ти ли? Или твоите „задължения“ свършват с пропагандата? 

„консерватори“…

Защо не правите нещо за условията – те, родителите, сами ще поискат да си имат деца тогава (виж началото на текста – примерите с Норвегия). Или това е трудно, бавно, изисква работа, а не лозунги и е с намален „рекламен ефект“? 

Стар номер на политици в държавите, които или са се устремили (Британия) към дъното „Тежки времена“, или трайно са се застояли там (Балканите) е да забиват вниманието не в решаването на проблемите, а в намирането на нови, с които УЖ се борят. За отвличане на вниманието, нищо повече. В Турция започнаха да преследват с полицейски репресии писатели (между които и Елиф Шафак…), които са описали в произведенията си сцени с насилие над деца и педофилия. Без значение, че описанието е всъщност заклеймяващо. Това е държава, в която този проблем става все по-сериозен. Но те не могат ДА СЕ СПРАВЯТ с него, затова имитират дейност и „създават“ хора за мразене, за да удрят по тях. Тъпоумната маса е доволна. 

„Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена“. 

Има време. Ще почакаме. 
 

Последвайте канала на