Руска медия: ЕП е наш!

Сред основните интриги на изборите за Европейски парламент "Росийская газета" откроява въпроса дали ключовите традиционни европартии ще запазят своите позиции в новия състав и дали набиращите популярност евроскептици ще разширят своето присъствие в европейското законодателно събрание. Вестниците в Русия коментират първите предварителни данни.

Двете най-големи групи в Европарламента губят общото си мнозинство в новия състав на камарата, предрича онлайн изданието на радио "Ехото на Москва". Демократичната Европейска народна партия (ЕНП) и социалистически ориентираният Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) засега не събират необходимите 376 мандата и губят като цяло малко над 70 места. В ред европейски страни са взели преднина крайнодесни сили или евроскептици, отбелязва сайтът.

Евроскептиците и популистите укрепиха позициите си в ЕП, констатира "Комсомолская правда". Силите, обявили се за сваляне на антируските санкции, събират над 10 на сто от гласовете, изтъква вестникът в друг материал. Ръководителката на френската крайна десница Марин Льо Пен победи президента Еманюел МакронЕманюел Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в град Амиен. Той е най-младият президент на в европейския "дуел", заявява "Новая газета". Основният въпрос обаче не е дали ултрадесните ще могат да формират "фракция на Путин" в Европарламента, добавя всекидневникът. "Предишните евроизбори през 2014 г. във Франция също бяха спечелени от партията на Льо Пен; Земята обаче не се наниза тогава на небесната ос, за да погребе покрай другото и проекта за Евросъюз", напомня той.

Днес обаче са нанесени репутационни щети на проектите, лансирани от Макрон - и за реформиране на Франция, и за "спасяване на ЕС". А и на него самия като политик, подчертава "Новая газета".

"Европарламентът е наш", твърди "Военное обозрение" и пояснява: "На изборите за ЕП във Франция и в Италия водят Льо Пен и крайнодесният италиански вицепремиер Матео Салвини". Сили с тежнение към десния фланг получиха кредит на доверие и във Франция, и в Италия. В Европа наричат този резултат "победа на Путин". Защото и Марин Льо Пен, и Матио Салвини се обявяват покрай другото и за подобряване на отношенията с Москва", посочва електронният вестник.

"Желаещите нормализация на отношенията с Москва предстои да получат повече кресла в Европарламента и в тази връзка вече се роди шега: "Европарламентът е наш", обяснява изданието, правейки алюзия с лозунга "Крим е наш", популярен в Русия след анексията на украинския полуостров от Москва през 2014 г.

Във Великобритания изборите се разглеждаха като един вид вот на доверие не само към сегашното правителство, но и към сегашния парламент. Екзитполовете сочат Найджъл Фараж за победител, получил освен всичко останало и главата на втори премиер от три години насам, пише "Комерсант". Според всекидневника лидерът на новосъздадената Партия на Брекзита Найджъл Фараж "има доста голям принос премиерът Тереза Мей Тереза Мей - британски политик Тереза Мей (по баща Брейзър) е родена на 1 октомври 1956 г. в да се озове в безизходицата, която я принуди да подаде оставка, за да опази партията и правителството нещо не съвсем сигурно впрочем). Най-добрият коментар в случая е цитат от британския в. "Икономист", смята "Комерсант": "Успехът на г-н Фараж е сигнал за появата на политика от нов тип, която поставя волята на хората по-високо от мнението на парламентаристите". И то не само във Великобритания, допълва руският вестник.

Днес въпросът е накъде ще тръгне ЕС - към федерализация, както желаят френският президент Еманюел МакронЕманюел Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в град Амиен. Той е най-младият президент на и привържениците му, или ще запази посоката към "Европа на нациите", смята европеистът Сергей Фьодоров, говорил пред "Економика сегодня". Именно към "Европа на нациите" - вариант, описан за пръв път от бившия френски лидер Шарл де Гол, се стремят всички европопулистки сили, убедени, че Европа не бива да губи националната си идентичност, посочва той.

"Колкото до отношенията между Русия и ЕС, тук едва ли ще има коренни промени, дори ако евроскептиците качествено засилят позициите си в ЕП", прави уговорка експертът. Но ако гласовете на евроскептиците добият нова тежест в ЕП, "това ще се отрази и на други аспекти от общата политика на ЕС. По-специално на идеологическата, информационната и на външнополитическата й съставка".

"Това все някак може да подобри диалога между Русия и ЕС, влязъл сега в задънена улица. Тъй че от резултата на изборите зависят много неща, но не може да се каже, че те ще предизвикат промени", уточнява руският аналитик.

Последвайте канала на