Няма магически изход от това — ще има кръв

„Няма магически изход от това — ще има кръв“

Stars and Stripes е американска военна новинарска организация, която предоставя независими новини и информация на американската военна общност по целия свят.

Д. Ърл Стивънс е автор на Toxic Tales: A Caustic Collection of Donald J. Trump’s Very Important Letters („Токсични Истории: Един разяждащ сборник от много важните писма на Доналд Дж. Тръмп“) и завърши 30-годишната си кариера в журналистиката като главен редактор на Stars and Stripes.

Статията е негово много тъжно и гневно излияние по отношение на състоянието на държавата му – САЩ. Заглавието също си е негово:

Би било полезно, ако спрем да се преструваме, че този ужасен период в американската история ще приключи без кръвопролитие...

Би било полезно, ако американците, и в частност нашите жалки политици от демократическата партия, спрат да намекват чрез своите коматозни действия, че демокрацията е някакво проклето американско право и няма крайна дата.

Америка съвсем възможно може би достига до своята, защото, да, в момента наистина е толкова зле.

Вместо да носят малки „протестни“ табелки на фашисткия цирк, представен като „Речта за състоянието на съюза“, би било полезно, ако нашите слаби, откъснати от реалността демократични политици поне се престорят, че разбират колко опасен е моментът, в който се намираме сега.

Намираме се в дълбока, дълбока беда и сега би било прекрасно и необходимо време да застанеш пред огледалото и честно да си зададеш въпроса какво си готов да направиш, за да се бориш за оцеляването на нашата страна.

Нашият въздух, вода, извоювани права, мир, обществена безопасност, граждански права и човешки права са под непосредствена заплаха. По-лошото? Това е само първото от многото зловредни блюда, които ще бъдат поднесени от отмъстителния, оранжев луд и неговата жалка партия на подлизурковци.

Обидите, атаките, безкрайните провокации и бруталното поругаване на Конституцията ни ще продължават ежедневно. Целият този внимателно планиран зъл театър е насочен към едно единствено нещо: да ни сломи.

Всичко, което прави, е създадено, за да ни смаже и да ни подчини, и той ужасно много се наслаждава на това.

Това беше напълно очевидно, когато той и неговото жалко кученце, Джей Ди Ванс, атакуваха украинския президент Володимир Зеленски по нареждане на Шефа Путин в Овалния кабинет в петък. Целта беше да унижат публично човек, който е направил повече за защитата на американските интереси по света, отколкото който и да е републиканец.

Но Зеленски е вкусил барут и е вдъхнал вонята на смъртта на бойното поле, така че не възнамеряваше да се остави да бъде мачкан от някакъв затлъстял, 78-годишен хулиган от яхтклуба и неговия лакей, които смятат, че освобождаването на топка за голф от пясъчното препятствие на игрището е най-голямото изпитание в живота.

Зеленски отвърна на удара и не се предаде. Каза истината и не отстъпи. Бъдещето на страната му е заложено на карта в този момент и той се държа съответно.

И именно тук е наръчникът за справяне с този садистичен копелд*к — ако само прекалено предпазливата, прекалено хитра Демократическа партия и нейните слаби лидери, Чък Шумър и Хаким Джефрис, си бяха направили труда да обърнат внимание.

Докато Рим гори, те се туткат.

Държат се сякаш имаме цялото време на света, когато в момента времето изобщо не ни е гарантирано. Те сякаш нямат представа колко зле ще станат нещата, или най-малкото ще бъдат, когато дойдат изборите, на които явно залагат всичките си надежди догодина.

Всичко се промени на 5 ноември, но по всичко изглежда, че много малко се е променило в Демократическата партия.

Какво би направил, ако всичко, което имаш, и всички, които обичаш, бяха заплашени? Щеше ли да се държиш като Зеленски или като Шумър?

Една от големите грешки на президентството на Джо Байдън беше тази наивна идея, че всичко ще бъде наред и че неговата представа за Америка отговаря на реалната Америка.

Ако получавах по долар за всеки път, когато казваше следното, щях да се преместя в Таити: „Ние сме Съединените американски щати — няма нищо, което не можем да направим, ако го направим заедно. Просто трябва да си спомним кои сме.“

Това беше благородно изявление и магическо мислене, което щеше да работи чудесно преди 2016 г., когато все още можехме да вярваме, че двете ни партии могат да работят заедно в криза, за да защитят Америка.

Когато бяхме атакувани на 6 януари 2021 г. от този ужасен човек, който сега някак си отново ни „води“, тази магическа мисъл трябваше да излети през най-близкия прозорец.

Но вместо това Министерството на правосъдието си въртеше палците и позволи на атакуващия Америка да се възстанови, така че СЕГА трябва да се справяме с него ОТНОВО.

Побеснявам само като си помисля за това, но ето ни къде сме сега, и колкото по-бързо всички разберем това, толкова по-добре.

Часовникът тиктака. Бомбата е на място.

Което ни връща към основния ми извод: В даден момент той ще направи нещо толкова отвратително… толкова анти-американско… толкова опасно… че хората, които наистина обичат тази страна, ще бъдат принудени да излязат на улицата, за да се борят на живот и смърт.

Тъжното е, че това всъщност е най-добрият възможен сценарий, защото най-лошият е просто да се предадем в мрака и да станем авторитарна държава, в която нямаме никакви права и нямаме думата за начина, по който сме управлявани.

Вчера, скрит под завивките си, атакуващият Америка сподели това с нас:

Сега прочетете Първата поправка: „Конгресът няма да приема закони, които засягат установяването на религия или забраняват свободното ѝ упражняване; или ограничава свободата на словото, на пресата; ИЛИ ПРАВОТО НА ХОРАТА ДА СЕ СЪБИРАТ МИРНО И ДА ПОДАВАТ ПЕТИЦИИ КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПОПРАВКА НА НАРУШЕНИЯ.“

Той ни казва какво мисли за Америка и за глупости като Конституцията. Царете не обръщат внимание на такива безполезни драсканици.

Но в крайна сметка най-големият страх не трябва да е той. А глупавите, проклети републиканци, които тровят живота ни.

Така че изборът е твой: да вярваш в магически изход или да приемеш заплахата сериозно и да ДЕЙСТВАШ съответно.

_________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.