Учен: Катастрофалното прикриване на Чернобил е предупреждение за следващата ядрена епоха

Преди да разширим ядрената енергетика, за да се борим с изменението на климата, се нуждаем от отговори на глобалните здравни последици от радиоактивността. Затова предупреждава Кейт Браун, която е историк по екологична и ядрена история в Масачузетския технологичен институт, в новата си книга „Ръководство за оцеляване: Наръчник за бъдещето на Чернобил”, пише The Guardian.

Чернобилската авария се случи на 26 април 1986 година в съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Тя се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е едното от 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Чернобил предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Кейт Браун пише, че през 1986 г. тогавашният съветски министър на хидрометеорологията Юри Израел/починал през 2014 г., бел.ред./ взел решение.

По онова време неговата работа е била да следи радиоактивността, излизаща от пушещия в Чернобил реактор, в часовете след експлозията на 26 април и да се справи с нея. Четиридесет и осем часа след инцидента един асистент му подал грубо изготвена карта. Според нея се виждала опасността бавно движещата се маса от радиоактивни облаци да достигне до Москва, където се натрупвал пролетен бурен фронт, който застрашавал милиони. Затова Юри Израел взел решение – да се предизвикат валежи от дъжд. Това направили пилоти от съветските военновъздушни сили, преследвайки облаците,наситени с радиоактивни частици и обстрелвайки ги със струи сребърен йодит.

Авторката припомня разказите на селяни от Южна Беларусия, които твърдели, че на 27 април, мощни ветрове се извили, облаците се надигнали на хоризонта и дъждът се излял в потоп. Така обилен валеж с токсични радиоактивни елементи обилно напоил земята.

„Ако операция „Циклон“ не беше строго секретна, заглавието би било грандиозно: „Учените използват съвременни технологии, за да спасят руските градове от технологично бедствие!“ Никой не е казал на белорусите, че южната половина на републиката е пожертвана заради защитата на руските градове. Изкуствено предизвиканият дъжд се излял върху няколкостотин хиляди белоруси, които не знаели за замърсителите около тях”, твърди Кейт Браун. Тя предупреждава, че туристите и журналистите, които проучват зоната, рядко осъзнават, че в южна Беларус има втора Чернобилска зона. Че хората са живели 15 години в нива на замърсяване толкова високи, колкото районите в рамките на официалната зона, докато теренът не е бил окончателно изоставен през 1999 г.

В интересната си книга Браун припомня също така за последствията от Чернобилската авария в Англия и падналият дъжд там в Cumbrian falls - 20mm за 24 часа, повишил тревожно естественият радиационен фон.

„Учените са тествали овце и установили, че техните нива на цезий-137 са били 1000 бекерела на килограм - твърде високи за консумация. В разгара на общото безпокойство, Министерството на земеделието, рибарството и храните (МАФ) издава временни ограничения върху продажбата на месо за 7000 ферми”.

Изследователи в  своите прогнози предупреждават затова колко дълго – месеци и години радиоактивният цезий ще се задържи в околната среда. В крайна сметка ограниченията остават в сила за 334 фермери от Северен Уелс в продължение на 26 години.

В книгата си американката пише още: „Тъй като изследователите наблюдаваха радиоактивността в Чернобил, те направиха обезпокоително откритие. Само половината от открития цезий-137 е от Чернобил. Останалите вече са били в Cumbrian почви; там, през годините на ядрени опити и след пожара през 1957 г. в плутониевата инсталация на Windscale. Същите ветрове и дъждове, които доведоха до падането на Чернобил, бяха работили тихо, разпространявайки радиоактивни замърсители в Северна Англия и Шотландия в продължение на десетилетия. Избухването от бомбени тестове, проведени по време на студената война, разпръснаха обем радиоактивни газове, които затъмниха Чернобил.

Взривовете в Чернобил изхвърлиха в атмосферата 45 милиона кюри радиоактивен йод. Емисиите от съветските и американските бомбени тестове възлизат на 20 млрд. кюри радиоактивен йод, 500 пъти повече. Радиоактивният йод е краткотраен, мощен изотоп, който може да причини заболявания както и рак на щитовидната жлеза,  хормонален дисбаланс, проблеми със следата на ГИ и автоимунни болести”.

Авторката припомня още, че чернобилските здравни досиета вече са достъпни за обществеността и показват, че хората, живеещи в радиоактивни зони, се разболяват от рак, респираторни заболявания, анемия, автоимунни нарушения, вродени дефекти и проблеми с плодовитостта до два-три пъти по-често в годините след инцидента, отколкото преди. „В силно замърсеният беларуски град Веприн само шест от 70 деца през 1990 г. се характеризирали като „здрави“. Останалите са имали една или друга хронична болест. Средно децата във Веприн са имали в телата си 8 498 bq / kg радиоактивен цезий (20 bq / kg се считат за безопасни).

Кейт Браун коментира: „Понастоящем политиците се застъпват за масово разширяване на ядрената енергия като начин за борба с изменението на климата. Преди да влезем в нова ядрена епоха, декласифицираните здравни досиета в Чернобил повдигат въпроси, които са останали без отговор за въздействието на хроничните ниски дози радиоактивност върху човешкото здраве”. Тя цитира много статистически данни, които „показват корелация между радиоактивни замърсители и здравни проблеми, които са сходни с тези, които се материализират в замърсени от Чернобил територии. Корелацията не доказва причинно-следствена връзка. Тези статистически данни обаче предизвикват много въпроси; въпроси, които учените и заинтересованите страни трябва да решат, преди да влезем във втора ядрена ера”.

Последвайте канала на