Please sir, I want some more… b-b-b-b-brexit

Да се научиш да си мериш приказките е едно от нещата, които се случват в много ранна детска възраст. Всеки го научава по трудния начин – казал е нещо когато/където не трябва и е изял шамар от родител, ритник от съученик, наказание от учител. 

Има обаче една особена порода хора, които превръщат непремерените думи в оръдие на кариерата си. 

Популистите винаги играят една и съща игра – простото изкрещяване в лицето на хората… Крещейки те изреждат проблемите един след друг. Автоматично хората правят заключението, че заедно с изреждането върви и предложение за решаване, защото… ами защото това е повече от логично. Но не. Никой нищо не им е обещавал. 

Найджъл Фарадж се отметна от думите си за милионите лири, които ще започнат да се изливат в здравната система на Британия седмично, ако гласуват за Brexit и бият шута на лошите имигранти. Същото направи и Борис Джонсън. 

В момента премиерът Тереза Мей Тереза Мей - британски политик Тереза Мей (по баща Брейзър) е родена на 1 октомври 1956 г. в се опитва да играе тяхната игра – на популистите, и да пробутва вината за катастрофата на Острова към членовете на Парламента. Тоест, че те са виновни за липсата на сделка по Brexit, защото не одобряват договореното с Брюксел. Честно казано, не виждам как въобще би било възможно това, при положение, че огромна част от Парламента е анти-Brexit изначално – в каквато и да било форма. Друга част е срещу договореното  с ЕС и като теглим чертата, бъдещето на безумната антиевропейска сделка изглежда съвсем неясно. 

Бърз пример за настроението на голяма част от британците са ето тези реакции на читатели на The Guardian: „Колкото е скапана като премиер, толкова е скапана и като демагог“. Поводът е именно опитът да прехвърли вината върху Парламента. Има и още:

„Тереза Мей Тереза Мей - британски политик Тереза Мей (по баща Брейзър) е родена на 1 октомври 1956 г. в, точно когато политическата убедителност и консенсус са най-необходими, погледна отвъд Атлантическия океан и реши да имитира Тръмп и да обвинява политическия елит…“

„Такова разделение и омраза са домейнът на диктатора. Речта ѝ беше мастерклас в това отношение… въпросът е кой я съветва, че това е добра идея (who the fuck is advising her that this is a good idea)“

Какво ще последва за Британия, мисля достатъчно вече обсъждахме, а и е ясно и на слепите и глухите, току що излезли от кома. Но какво би последвало за ЕС? Няма да разглеждаме всички икономически и социални, политически и търговски аспекти, разбира се – това тук не е доклад от изследване. Да видим една много конкретна тясна линия и защо евролидерите са скептични и не желаят повече да разтакават раздялата с Британия. 

Посланието. Това е. Британия е глезеното детенце на ЕС още от началото на съществуването му и за нея са правени най-много отстъпки през десетилетията. За капак – тропнаха с краче и решиха да си ходят. Но и това не им беше достатъчно, решиха да създадат един много опасен прецедент. А именно: пращат положително послание до всички национал-популисти и им казва, че могат да си играят играта, без сериозни последствия. Найджъл Фаражчета и Борис Джонсънчета си разиграваха коня, излъгаха хората и ги поведоха извън ЕС, но ето – реално излизане няма, може да се стигне до благоприятни сделки, показват на цял свят, че могат да разтакат, колкото си искат, ЕС им позволява – няма страшни последици, тоест могат да лаят колкото си искат и никой не ги хапе. Което означава, че всички анти-ЕС популисти (като Националният съюз на  Марин Льо Пен, например), които знаем откъде се финансират, ще заиграят същата игра, без опасения от реални, сериозни сътресения. 

Ето защо Ги Верхофстат, който е Brexit-координатор от името на Европейския парламент по време на преговорите, е против удължаване на сроковете за Британия. ВЪПРЕКИ че самият той е противник на Brexit, като цяло, и е ЗА оставането на Британия в ЕС. 

Изглежда мярката е загубена и на Европа ѝ писна. Да не говорим, че вече е и много предпазлива, защото прецедентите започват да стават сеизмични, а последиците им – непредсказуеми. 

Изведнъж изпълзя… познайте кой! – точно така: Найджъл Фараж. Върхът на популизма. 

„Ако Парламентът трябва да избира следващата седмица между отказ от Brexit и изход без никаква сделка, дори нашият Парламент ще избере „без сделка““, каза Фараж в радиопредаването си по LBC. 

Getty Images

Освен това, относно петицията, която събра над 1 млн. подписа ЗА втори референдум (на практика ЗА зачеркване на Brexit), Фараж заяви, че „тая няма да я бъде“. Все пак, въпреки всички желания и нежелания на Найджи, Парламентът е длъжен да разгледа ВСЯКА петиция, което е подписана от повече от 100 000 британци. 

Също така, появявайки се в ITV Peston, се опита за пореден път да демонизира лидерите в ЕС, които държат на запазването на Съюза, наричайки ги „фанатици“, намеквайки, че тези фанатици искат да видят Британия да се маха скоро. 

Друг трик на популистите – контекстът. Реално, сглобените фрагменти, сами по себе си, не са лъжи, но събрани ведно подвеждат хората да мислят в дадена посока. Да, те искат Британия да напусне по-скоро, поради споменатите по-горе опасности. Но…

Но посоката на Фараж в случая е повече от ясна: „Ние сме си ОК, но… онези в Брюксел са лоши и искат да ни видят стъпкани“. Тонът, подборът на думи, интонацията – всичко това е част от арсенала на Найджи и подобните на него. 

Те се заиграват, прехвърляйки значенията на думите в различни супи от контекст. 

Едни и същи думи И ПОВЕДЕНИЕ, плуващи в различен контекст, носят различни смисли. Но защитават изричащия ги, защото в последствие той може да се отметне и да заяви, че е имал предвид друг контекст. 

Когато Найджи казва, че ДОРИ техният парламент не би отменил Brexit, той реално казва, че депутатите са кретени, но ДОРИ те не биха направили това или онова. Но от друга страна, заставя хората да мислят, че направят ли го, са най-големите кретени на света и са паднали още по-ниско. Манипулация. Но той не познава друг начин на говорене. Вече. 

Освен това по този начин пак пробутва тезата си, че Brexit без сделка е по-добре от никакъв Brexit. Пълен абсурд, но си е неговата мантра и иска да му вярват. Затова я пробутва всячески, макар да бута Британия към това да изхвърли с лека ръка нещо, за което поколения са се борили. 

Когато преди няколко месеца коментира отвореното писмо на сър Боб Гелдоф срещу Brexit, в предаването си Найджъл Фараж иронично наблегна на думата „сър“, демонстрирайки пренебрежение към човека и недоумение как може да носи тази титла. С което пък очевидно се гъбарка и с преценката на кралицата, която направи Гелдоф „сър“. 

А с какво е известен Гелдоф? Че от десетилетия се бори за социални каузи и успява! С какво ще запомним Найджи? Лъжи и манипулации. Той дори има наглостта да нарече писмото „истерична позиция“. Той – Фараж, който цяла кампания изгради върху истерията на хората…

Getty Images

И върхът на върховете: Найджи заяви пред Sky News, че е готов да води Brexit-партия на изборите за… Европарламент, ако се наложи! Когато водещият му намекна, че Brexit води до икономически последици и сътресения, Фараж нарече това твърдение „глупости“, които сме ги били слушали от години. Стотици анализатори, икономисти, политици казват едно, компаниите напускат Острова, лирата губи позиции, работни места изчезват, още компании правят планове да се махнат, икономиката буксува, но всичко това, според Найджи е… глупости. И не е вярно. 

Крайнодесните, крайнолевите, популистите – те, навсякъде по света, имат едно общо: открили са, че имат талант да плямпат и да увличат хората… е, някои хора… и са си казали: „дали да използвам таланта си дългосрочно, за добро, което я сработи, я – не; или да използвам таланта си за краткосрочни цели, да манипулирам и да помогна на себе си?“

След което, разбира се, са си задали и следващия въпрос: „какъв ли цвят да е мерцедесът ми?“ 
 

Последвайте канала на