Чудовището Европа и героичните спасители

Как така в Европа хем леви, хем крайно десни са фенове на руската политика и най-вече Путин? Има ли нещо, което ги обединява? И – ако решим да прескочим циничната реалност – и не кажем, че това са парите и интересите, то можем ли да говорим за обединение срещу едно ново „чудовище“, което заплашва суверенитета им?

Вероятно това чудовище би следвало да е Брюксел и всички политики на ЕС, които, според националистите, са застрашаващи самостоятелността на държавите. 

Бюрокрацията е едно от нещата, които всички сочат като спънка, а в същото време в повечето държави тя е много повече и по-тегава на местно ниво. 

Налагането на правила е другият „демон“, с който плашат хората в Европа (разбира се, представят го изкривено: ще ви вземат това или онова). Но, забележете как държавите, които са известни с това, че спазват правила, като Германия например, съществуват чудесно в ЕС и се ползват от всичките му облаги; а онези – най-изплашените от правилата – са: българите, италианците, гърците, англичаните, унгарците. 

Дори не е нужно да задълбавам в културни и социални обяснения за природата на тези общества, нали? Вие сами си нарисувахте картината в главата. 

Разбира се, и в другите държави има от тези „изплашените“, но те са малцинство и все още не надделяват, така че гласът им е тих. Това, по което сега се работи отвън, е те да станат повече и по-гръмогласни. 

Целта е ясна: разединение на ЕС, в най-добрия случай, в не чак толкова добрия – поне сътресения и отслабване. 

И така – обединителят на ценности. Путин. Защо той? Какво виждат и леви, и десни в него? Много е просто – образът на традиционалиста. Левите виждат очевидната връзка на властта в Кремъл с миналото на социалистическия блок. Носталгия. Десните пък виждат желязната ръка на безскрупулен управляващ, за какъвто си мечтаят те. 

Да започнем отзад напред: безскрупулните управленци са далечна част от историята, далечна, далечна, когато картата на света все още се е пренареждала с битки и завоевания. Последните опити за такъв тип управления претърпяха жестоки крахове през последните десетилетия, помните ли? А няколкото останали такива са на доизживяване. Не се палете толкова, на доизживяване са, ще видите. Лисицата хапе най-силно, когато умира. 

Второ: левите и носталгията им по соцблока е 99% сходна с описаното няколко реда по-горе. Единият процент разлика идва от „нарисувания“ враг. За едните са имигрантите, чужденците, различните; за другите са изброените по-горе плюс буржоазната класа на богатите изедници, като мнозина включват тук и средната класа, която им вади очите с това, което те нямат. Факт е, че на много места състоянията са престъпно натрупани, но, когато левите най-после осъзнаят, че това е станало с благословията и под ръководството на любимата им комунистическа партия в началото на деветдесетте, ще усетят в пълна сила вкуса на иронията. Когато им узреят главите, разбира се, дотогава – червена тишина… Е, образно казано, де – всъщност са доста шумни.

И накрая: образът на традиционализма. Под тази форма през историята обикновено са се криели онези, които са използвали страховете на хората от новото и промяната (логично – от НЕПОЗНАТОТО, най-лесният за използване страх), за да ги манипулират за някаква тяхна цел. Обикновено политическа. 

Не забравяйте, че традиционалистите обикновено са онези, за които в историческите книги пише, че въпреки тях прогресът се е случил. 

Да пренесем нещата на родна почва. 

Тук се оказа, че е пълно с… да ги наречем традиционалисти, които открито се обявяват срещу ЕС и (забележете!) ценностите му, въпреки, че те са най-логичните ценности за еволюиралото общество на 21 век, много по-адекватни и стойностни, приложими и съзидателни от ценностите на което и да е друго общество (говорим за сравними мащаби) на планетата. 

И докато са против всичко това, то с пълни шепи черпят от благините на ЕС. Да обясня: против ценностите му са, в това число и задълженията, които следват от тях, за да има едно адекватно и цивилизовано общество, но не се свенят да вземат от раздаваните благини. 

Да, разбира се, че говоря за европроектите. Политическа партия, проект, кметове, подкрепяни от такива и т.н. и т.н. имат (каква изненада!) фирми, които участват в европроекти. Точно така, правилно прочетохте: фирми, множествено число. Като много голяма част от дейността, за която получават финансиране, е предварително свършена от други. Да, говорим за кражба на интелектуална собственост и на ноухау в единия случай; в другия става дума за „отдаване“ на споменатата интелектуална собственост. Тоест едната фирма е разработила софтуер, с който да работи, и е получила пари от Европа за тази разработка. След което другата фирма взема същия софтуер, „пипва“ го лекичко тук-там и получава нови пари пак за същия продукт. Който, в крайна сметка пък се оказва краден от някое трето място. Давам само този профанен пример, за да не се размотаваме по темата, защото не тя е фокусът тук. Просто исках да илюстрирам набързо примерите. 

Разбирате, че става дума за много пари, нали?

В такъв случай защо хората, които ги усвояват, така глупаво вървят срещу собствените си интереси? Не ми трябваше много дълго време да си задавам въпроса, за да ми светне, че отговорът е много прост. Те НЕ СА против. Те са против на думи и за пред нас; на дела и за пред себе си – са ЗА. Все пак бизнесът им зависи от това. За да имат бизнес, им трябва позиция и влияние; за да го имат, трябва да са там, където са; за да са там, им трябва подкрепата на електората; за да го имат, трябва да говорят популистки глупости срещу Брюксел. Щом веднъж вече са се установили и вкопали корени, започват да прилагат реалните си интереси и те никак, ама НИКАК не са срещу Брюксел. $$$

Не се заблуждавайте, те осъзнават, че изказванията им са срещу собствения им интерес, затова внимават да не спадне нивото на щуротия, защото, ако исканията им станат прекалено нормално звучащи, ще приобщят към идеите си повече хора. Ето тук е ключът – балансът – достатъчно промити мозъци, за да ги държат на власт, но не прекалено много, за да успеят „идеите“ им. Защото успеят ли НАИСТИНА, ще се окажат извън ЕС и с празно канче. Справка: Brexit. Популизмът мина границите, играха прекалено „не едро“ и успяха. В началото никой не вярваше, че идеите им ще минат, на всички се струваше достатъчно налудничаво, че да не мине. И изведнъж… не прецениха добре тъпотията на тълпата и изненадаха сами себе си с резултатите. След което, едни от най-основните играчи ЗА Brexit слязоха от основната сцена и се покриха в очакване бурята да мине. Сега други им берат плодовете на щуротията и когато бъде изяден горчивият пай, ще се появяват отново и ще се обявят отново за спасители и пророци, защото хората ще са отново нещастни (друг е въпросът, че те ща са виновниците, но тълпата е късогледа). 

Популистите не са по решаването на проблеми, в най-кризисните моменти ги няма. Те плямпат, започват бурята, изчезват и чакат следващия удобен момент. 

Дефиниция за наглост е фактът, че се очаква 1/3 от местата в новия Европарламент да бъдат заети от евроскептици и националисти. Реално това са хора, които работят срещу ЕС и интересите му, срещу ценностите му и срещу това, което представлява и гради за бъдещето. 

И те ще правят това, получавайки пари от Брюксел. Антиимигрантите мразят българи и румънци, но ще седнат на една маса с българските и румънски евродепутати, за да работят заедно срещу онова, което ги храни. Не, не е шизофрения, казва се „двуличие“. 

Има ли хора, които съзнателно биха довели нещата докрай – до разруха на Съюза? Не знам. Може би. Но техните интереси биха били много по-различни от всичко вече изброено. Те или ще очакват да са едни малки крале и кралици и предпочитат да са отделени, или им е обещано нещо голямо. Отново в тяхна изгода. Какво? Не знам. Знам само следните факти:

Вицепремиерът на Италия Матео Салвини, който е и лидер на националистите на Ботуша, преди време изяви симпатията си към политиката на Путин. Тогава не ставаше и дума за „руски пари“.

Въпреки доста красноречивите си (за да избегнем употребата на „кресливи“) изяви в социалните медии, ето какво забрави да покаже на феновете си Салвини: наскоро журналистическо разследване в Италия (на L’Espresso) разкри, че има сделка между италианска държавна компания и руска държавна компания за покупка на дизелово гориво с „отстъпка“ в цената. Разликата от тази отстъпка ще отива в касите на националистите от Лигата за финансиране на предизборната им кампания… 

Красноречив е и фактът, че през 2015 г. Националният съюз на  Марин Льо Пен във Франция получи заем от 9 млн. евро от банка, близка на Кремъл. 

Факт е и, че има засечено руско влияние в много от европейските националистически партии. Какво влияние ли? Финансово най-вече. Съвременният политик говори на този език. Има и засечено руско влияние в много медии из Стария континент. 

Всичко общо между изброените по-горе парченца от пъзела е… желанието им за разпад или поне дестабилизация на ЕС. До различна степен и с различни лични мотиви. Но с прекалено сходен двигател. 
 

Последвайте канала на