Fast Food мозъци възпитават зомбита

"Трамвайчето 20: Следваща спирка „Алеко Константинов“.
3-годишно момченце (което си изяде сандвича, в стъклена чиния, на седалката до мен) към баща си: Тате, тате, кой е Алеко Константинов?
Таткото: Ми един чичак с брада!

Добро утро, България, каквито и татковци да имаш!"

~ Гергана Гиздина/Facebook: @gergana.gizdina

Превъртайте си тези няколко реда в главата, докато четете следващите. И, да – историята е истинска, както (със съжаление) се досещате. 

А ето сега една друга, също истинска: „McDonald’s смени пластмасовите играчки с книги на Роалд Дал“. О, не, не става дума за България, съжалявам. Става дума за Нова Зеландия. Но подобна инициатива имаше неотдавна и в Британия. С доста солиден успех. 

Става дума за детските менюта на компанията. Менютата, които, по традиция, са придружени с някаква играчка, която да радва малките. Вместо нея, компанията предлага книга. 

Има ли и един от вас, който да каже, че това е лоша идея? Оттеглям си въпроса, най-вероятно има. Престанах да казвам на хората: „Ти можеш ли да се държиш още по-тъпо?“ – Имам чувството, че го приемат като предизвикателство да се докажат. 

Факт е, че децата навсякъде по света масово са „изпуснати“ от родителите. Преди време бях дал сравнение между родители (реални случаи), които възпитаваха така: ограничено време пред телевизор и компютър и задължително четене на приказки – детето беше изключително будно и умно, любопитно и често затапваше възрастните с въпроси; възпитателен метод №2 целеше „отърваване“ на родителите от досадата и залепването на децата пред таблет, лаптоп и телевизор, за да оставят възрастните „намира“. Резултат: децата не обелваха и дума, бяха „хипнотизирани“ и… схващате идеята. 

В такъв случаи, очевидно, трябва да се намесват външни фактори и трябва да сме щастливи, че такива влиятелни корпорации дават пример. Кой обича и кой – не McDonald’s е съвсем друга тема, която можем да си дискутираме друг път. Сега сме на друга вълнà. 

Ето на ТОВА му се казва социална отговорност. 

Не е нужно да тъпчем децата с McDonald’s, за да ги възпитаваме и образоваме, да им даваме шанс да се докоснат до книгите, ще кажат някои. Да, съгласен съм. По принцип. Но „правилно е“ и „това е положението“ са доста различни реалности в нашия свят. След като децата са „изпуснати“ от родителите, по-добре е все някой да се погрижи за тях. А, че не е нужно да ги тъпчем с McDonald’s, за да… 

… Хора, те ВЕЧЕ СА В McDonald’s. По-добре да им дадат и една книга с тоя бургер. 

„Натъпчете“ ги с малко литература и любов към книгите. И един от тия дребосъци да спасите от влиянието на апатичните му родители, пак е успех. 

Война е – трябва да се води с всички средства, на всички фронтове. Затъпяването е новото оръжие за масово поразяване. И трябва да има отговор. А щом идва в комплект с нещо, обичано от децата (в случая меню в McDonald’s), то резултатът може да е по-добър, от този – ако ги карат насила да четат. Обикновено така работи детският мозък. Назидателното „чети бре!“ най-често има отрицателен ефект. 

Подобни акции са насочени най-вече към наследниците на мързеливите/загубените/безсмислените родители (кой е Алеко Константинов? ми един чичак с брада!). Да, те трябва да бъдат спасявани от Fast Food родителите си. Иронията е, че това спасение идва от Fast Food индустрията в случая. 
 

Последвайте канала на